Назад в бъдещето

В съзнанието на повечето автолюбители името Oldsmobile обикновено се асоциира с по-скоро скучновати семейни возила с характерна, но не особено вдъхновяваща радиаторна решетка. Когато обаче преди две години умните глави в General Motors решиха с лека ръка да сложат край на марката с над 100-годишна история, ентусиасти от цял свят изведнъж си припомниха някои интересни моменти от биографията на компанията. Носталгията набързо върна в светлината на прожекторите факта, че именно Oldsmobile произвежда първия едросериен американски автомобил с достатъчно надеждно предно предаване Tornado през 1966 г. Мнозина пък съжалиха, че в аналите остава марката, която почти едновременно с Mercedes-Benz внедрява еърбегове в колите си. Полека-лека наизлязоха и други любопитни събития от историята на компанията, за да се стигне до печалното заключение, че вместо да изпишат вежди, босовете от Детройт са извадили очи, изпращайки в миналото една от най-напредничавите и любими американски коли.Вярно, през последните десет години от съществуването си Oldsmobile се беше превърнала в производител на банални и крайно унифицирани с останалата продукция на GM грозновати автомобили, но цялата вина за обезличаването им носят същите бели якички, които погребаха традиция с вековна давност. Достатъчно е човек да се върне към 1987 г., за да им набере още повече яд. Тогава компанията представя последния и може би най-забележителен прототип в историята си. Осемнайсет години Aerotech все още изумява с технологичната си напредничавост и постижения.

Далеч преди в нечия глава да се появи идеята за възраждане на прочути марки от миналото с имиджова цел, както направи Volkswagen с Bugatti, Oldsmobile създава експериментален болид, способен на скорости над 400 км/ч. За разлика от днешните си последователи обаче, американското возило постига това не с W-образни чудовища с работен обем на кариерен самосвал, а с... двулитров мотор.

По времето, когато се появява Oldsmobile Aerotech, щатската автомобилна индустрия все още не се е надигнала от нокдауна на Петролната криза на 70-те. Американските производители се задушават под напора на японската инвазия, но продължават да правят коли с огромна кубатура, като просто "скопяват" мощността в интерес на икономичността. Единствено Chrysler прави опити да се наложи с по-скромни модели, но истински отпор на практичните вносни коли няма. На фона на тази криза Oldsmobile създава експериментално возило с двулитров двигател с мощност... 1 000 (хиляда!) конски сили.

Дебютът на Aerotech на 17 септември 1987 г. е съпроводен с логичен скептицизцъм. Издълженият гладък болид противоречи на американските традиции както с дизайна, така и с инженерната си концепция. Модифицираният му двигател Quad 4, с какъвто се екипира новата тогава серия "бюджетни" модели на марката, е обзаведен с два туброкомпресора. Прототипът има за цел не само да променни коренно позакърнелия имидж на марката, а и да докаже способностите си на практика. В началото на 1988-а трикратният победител в Indy 500 Ей Джей Фойт постига немислимите за автомобил с двулитров агрегат 257.123 мили/ч (412.682 км/ч) и така регистрира официален световен рекорд за скорост в класа си. Само няколко месеца по-късно все още зашеметената от постижението публика е сащисана наново, когато версията на Aerotech с издължена задница успява да ускори до 278.357 мили/ч (446.763 км/ч).

В следващите години конструкторите на Oldsmobile създават още два прототипа с името Aerotech. Те обаче нямат нищо общо с елегантния рекордьор от 1987-а. В последния си вариант III суперавтомобилът с мощност 1 000 к.с., шестстепенна скоростна кутия и извънземен дизайн се превръща в отегчително комби от пластмаса и плексиглас, за което почитателите на марката днес предпочитат да не си спомнят.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]