Rover 75

От развода на родителите страдат най-вече децата. В автомобилния свят ситуацията не се различава особено. Роденият през 1999 г. Rover 75 трябваше да възроди прочутата британска марка, принудена през 80-те и 90-те да се задоволи с позицията на лицензен производител на Honda. Вместо това елегантната лимузина се превърна в последно издихание на една автомобилна легенда.

Проектът за нов престижен седан, който да върне Rover в елита започна веднага след покупката на компанията от BMW. Новите германски собственици бяха непоколебими - бъдещият 75 ще стане най-добрият автомобил с предно предаване на пазара. За целта не се жалеха средства, усилия и тенхологичен потенциал. Британските конструктори получиха от BMW всичко необходимо за целта. Наследникът на сериите 600 и 800 се сдоби наготово с баварската платформа Е48, проект за заместник на бестселъра E36, но с предно предаване. Впрегнати бяха най-способните дизайнери, инженери и технолози. Точно както се случва в повечето провалени бракове обаче, третата година се оказа преломна. Общата собственост бе поделена, германците се оттеглиха, а Rover фалира.

В последвалата бъркотия в складовете бяха зазимени стотици хиляди 75-ици, които никой нямаше лиценз да продава. Моделът вероятно е най-тиражираният автомобил в света, от който могат да се намерят тригодишни коли на възраст над 3 години с нулев километраж. Из Европа ги продават дилъри от сивия сектор, които изкушават купувачите с безпрецедентно ниски цени. Неяснотите покрай тези возила обаче ги правят колкото привлекателна, толкова и рискова покупка. Още повече, че 75 съвсем не може да се похвали с лозунга, съпътствал създаването му. Британският благородник е всичко друго, но не и "най-добрият автомобил с предно предаване в света". Такива поне са отзивите от повечето собственици на екземпляри, закупени от официални представителства в периода 1999-2001 г. Мнението се подкрепя и от статистиките на техническите служби, според които 75-ицата покрива твърде малко от изискванията и стандартите за надеждност и техническа безпроблемност. За колите, произведени след развода с BMW, пък никой не се наема да твърди каквото и да било.

Едно обаче не може да се отрече на Rover 75. Британската лимузина представлява дизайнерски шедьовър във всяко отношение. Подобна непреходност на стила се постига изключително рядко. 75-ицата щеше да изглежда толкова добре дори да бе дебютирала през тази година, а не преди близо осем. В цялата архитектура на

каросерията

няма нито една права линия, което си е постижение в стил Гауди. Твърде жалко е, че тези изискани форми не са "събрани" дори с половината качество, което предполагат. Покритието на декоративните лайстни по купето влизат в химическа реакция и потъмняват. Пантите на вратите не са смазани, скърцат и ръждясват за отрицателно време. Във фаровете кондензира влага, а през уплътненията на вратите, прозорците и капаците тече вода. Ситуацията при някои екземпляри е толкова трагична, че се налага смяна на покритието в багажника, за да се премахне мирисът на мухъл.

По неясни причини генераторът дефектира много по-често от нормалното
Стилният интериор не се представя кой знае колко добре. Собственици на британския аристократ се оплакват, че скърцането, тракането и потропването от всевъзможни ъгълчета на

салона

не може да се преодолее дори с усилена до краен предел музика. Немалко споделят, че са на ръба на нервна криза от разнообразния шумов фон, който им "организира" купето на автомобил с такава цена.

Ако се изключат тези чисто производствени недостатъци, Rover 75 може да предизвика единствено възторг с аристократичната, почти "клубно-джентълменска" атмосфера, с която глези пътниците си. Разположението на копчетата и усилието, с което се натискат, подборът на материалите и комбинацията на цветовите гами - всичко е на върхово равнище. При вида на арматурното табло човек дори е готов да пренебрегне факта, че капакът на жабката опира в коленете на пасажера до водача при отваряне, обемът й е нищожен, а скритите зад скоростния лост пепелник и запалката могат да се достигнат само с нечовешка гъвкавост на ставите на ръцете.

Заменяйки едновременно две моделни семейства от гамата на Rover, 75 не отговаря на стандартите нито на долния, нито на горния сегмент на средния клас. Габаритите на автомобила са по-солидни от тези на третата серия на BMW, голяма част от чиято механика ползва, но не и достатъчно, за да го приравнят с баварската петица, Е-класата на Mercedes-Benz или Audi A6. Нетрадиционен за нито един от двата сегмента е и подборът на

двигатели

Тяхната гама също подрежда 75 някъде между класовете. Състои се от моторите, монтирани на Land Rover Freelander, плюс една оригинална двулитрова V-образна разработка и турбодизел със система за впръскване на горивото Common rail от арсенала на BMW. Последният агрегат се произвежда от Steyr в Австрия и определено е за препоръчване пред осталаните мотори. Причина за това са не само отличните му технически параметри и икономичност, а и обстоятелството,че превъзхожда останалите двигатели по отношение на надеждността. Без да страдат от кой знае какви механични недостатъци, бензиновите агрегати постоянно бъркат в джоба заради течове на масло и откровената си ремонтна непригодност, съчетана със скъпо сервизиране. Изключение в този план прави само базовият 1.8-литров двигател, но неговата мощност определено не достига за возило с такива размери и маса. Това пък означава постоянна работа в натоварени режими и завишена амортизация. Спасението е във версията с турбокомпресор, но пък при нея възникват проблеми с нагнетателя.

Ходовата част

Благородството на интериора не успява да компенсира слабото качество на сглобката
на Rover 75 използва много голяма част от компонентите на баварската тройка. Заради по-високото си тегло обаче британецът я износва доста по-бързо. Проблемите, заради които тройката обикновено търпи критики, се усещат още по-осезаемо при британеца. Амортизираната кормилна уредба и преден мост заявяват за състоянието си с вибрации и шумове, които няма как да се пропуснат дори и от човек с влошен слух. Понякога за целта са нужни едва 30 000 км.

Най-сериозни слабости при Rover 75 обаче показва

електрическата система

Проблемите са толкова много, че би било по-лесно да се изброи онова, което не се поврежда. Уви, списъкът би бил крайно къс. По-лошото е, че с настроенията на контролните уреди, бордовата електроника и даже елементарни възли като осветлението в салона може де се справи само висококвалифициран механик заради изключително сложното устройство и специфичните компоненти на инсталацията.

За жалост на почитателите на британското автомобилостроене, Rover 75 дава доста ясна представа за причините, довели до краха на компанията. Сред малкото положителни качества на модела са цените на употребяваните екземпляри. Поддръжката на този автомобил обаче е свързана с много повече негативни последствия и най-вече огромни разходи, което я обезсмисля.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]