16 260 9

Другата Чайка

Георги Касабов

60-те години на миналия век са един от най-плодотворните периоди в историята на съветското автомобилостроене. По онова време СССР все още не е изостанал технологично от Запада и единственото, което ограничава фантазията на инженерите, са техническите задания на Министерството на автомобилната промишленост. Пари не липсват дори за най-шантавите проекти.

Един от най-ярките представители на онези златни години носи името ГАЗ-16, но става по-известен като "Новата Чайка". Разработен е през 1960 г. от експерименталния отдел на Горковския автомобилен завод и специалисти от НАМИ.

Замислен като лимузина за всякакви терени, оригиналният прототип е готов през 1962-ра и съчетава предимствата на всъдеходите на въздушна възглавница и обикновената лека кола - под престилката се крият четири напълно функционални колела.

Когато се движи по равна повърхност, ГАЗ-16 използва традиционно автомобилно шаси с предно независимо окачване от ГАЗ-21. Осемцилиндровият двигател със 195 к.с. от "нормалната" Чайка позволява максимална скорост 170 км/ч.

Клиренсът на футуристичното возило обаче е едва 50 мм и при най-дребните неравности шасито се прибира в каросерията с помощта на хидравлика и в действие влизат два 120-сантиметрови вентилатора, които нагнетяват налягане във въздушната възглавница и увеличават разстоянието до настилката на 150 мм. В такъв работен режим ГАЗ-16 може да се движи по леко пресечен терен и вода.

Първият прототип на "Новата Чайка" се оказва провал. Возилото не разполага с тласкащи пропелери, поради което маневреността е посредствена, а максималната скорост - едва 40 км/ч. Това подтиква инженерите да развият идеята до ГАЗ-16А. Той има две перки, които се въртят в противоположни покоси. Те са разположени в гондоли и се задвижват от мотоциклетни двигатели с мощност 28 к.с.

Малко по-късно се появява втора модификация, наречена ГАЗ-16Б с далеч по-впечатляващи динамични характеристики. Вместо с мотор от ГАЗ-13 тя е снабдена с газотурбинен двигател ГТД-350 от вертолет Ми-2. Благодарение на неговите 394 к.с. "чайката" става значително по-бърза както на суша, така и на вода.

Подобно на много други интересни проекти от 60-те в СССР, ГАЗ-16 така и не стига дори до дребносерийно производство. В режим автомобил возилото изисква идеална пътна настилка, а проходимостта на пресечен терен е посредствена. Двигателят пък харчи огромно количество гориво заради неефективното оползотворяване на мощността, защото престилката на въздушната възглавница не е гъвкава.

Основна причина за решението на съветското Министерство на автомобилната промишленост да прекрати проекта обаче е обстоятелството, че никой не се нуждае от толкова сложна техника. Смешната товароносимост от 500 кг прави ГАЗ-16 безинтересен за армията, а лакомите двигатели и сложното обслужване напълно изключват цивилното приложение.

До днес не е оцелял нито един от прототипите на футуристичната Чайка. В музея на Горковския автомобилен завод са запазени само фрагменти от предницата на уникалното возило.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Кольо Камиона
    Отговор
    1 00:25  27.01.17
    Твърдението че през 60-те години съветското автомобилостроене все още не е изостанало не отговаря на истината. По това време Волга, Москвич и Запорожец използват морално остарели технологии. Точно поради сериозното си изоставане, през 1966 СССР създава АвтоВАЗ който през 1970 започва да произвежда автомобили по лиценз на ФИАТ под името Жигули за руския пазар и под името Лада за експорт.

    Коментиран от #9

  • някой
    Отговор
    2 03:39  27.01.17
    до 1 Всичко си отговора на истината. Много добре си го е написал автора, не заблуждавай читателите.

    Коментиран от #4

  • mediator37
    Отговор
    3 08:19  27.01.17
    Напълно неуправляема, отнесе колчетата, змейката не я направи, накъдето я духне вятъра , натам отива. Инак върви по трева, по вода, по сняг, по пясък, по асфалт.
  • Кольо К
    Отговор
    4 09:28  27.01.17

    До коментар #2 от "някой":

    През 60-те години САЩ произвежда Форд Мустанг, Франция - Ситроен ДС 21, Германия - БМВ 2002, Италия - Алфа Ромео Спринт ГТ и т.н. Ако според теб това съответства на Москвич 408 и ЗАЗ 965, значи всичко е наред.

    Коментиран от #5, #6


  • бай Иван
    Отговор
    5 09:43  27.01.17

    До коментар #4 от "Кольо К":

    Имали са пари да си купуват подобни коли. В СССР хората едвам са могли да си купят Москвич и ЗАЗ, просто е било безсмислено да се влагат пари в нещо което не може да се продава. А от Фиата не е останало почти нищо, руснаците са направили над 800 промени: -двигател- от разпределителен вал в блока към такъв в главата -окачване- подсилено за да издържа на пътищата -ламарини- по-дебели за да издържа на солта -съединителя е хидравличен вместо с жило/кабел -и още много, можеш да прочетеш в интернет, има на английски.

    Коментиран от #7

  • 6 09:48  27.01.17
    Този коментар е премахнат от модератор
  • Гост
    Отговор
    7 14:10  27.01.17

    До коментар #5 от "бай Иван":

    Италианска кола подобрена от руснак. Рецепта за пълен боклук. Повечето още помним семейните коли каква скап бяха. Ако тръгнеш на повече от 15 километра слагаш резервната кола с инструмента в багажника.
  • Shmeker
    Отговор
    8 18:28  28.01.17
    Този прототип е точно това, което е - прототип. С престилка от гъвкав материал, хидравлика с по-дълъг ход нещата са щели да бъдат по-приложими. Просто са имали по-добри амфибии и не им е трябвал такъв вариант на военните. Но пък за блатиста местност такава машина би била страхотна. А и скорост от 170 км/ч през 60-те е било нещо много много добро като параметър.
  • 9 13:40  04.03.18
    Този коментар е премахнат от модератор

Напиши коментар:


Публикувай