FIAT 124 срещу ВАЗ-2101

1970-а е паметна година за съветското автомобилостроене. Тогава започва производството на ВАЗ-2101, адаптирана към местните условия лицензна версия на FIAT 124. Еднакви ли са тези два автомобила и кой е по-добрият се опитва да установи унгарското списание Oldtimer&Youngtimer в пряко сравнение между оригинала и копието.

Инженерите на FIAT (по онова време абревиатурата Fabbrica Italiana di Automobili Torino се изписва с главни букви, а не както днес с малки) проектират 124-ката в началото на 60-те години. Моделът е представен през 1966-а и става автомобил на годината през 1967-а. Специализираните издания харесват колата, макар че я смятат за малко старомодна с долния разпределителен вал на двигателя, зависимото задно окачване, кормилната уредба с червячен редуктор и класическата триобемна каросерия.

В края на 60-те правителството на СССР трескаво търси нов народен автомобил за страната, който да е по-евтин за производство и по-качествен от Москвич-408. Изпробвани са десетки западни модели, но в крайна сметка изборът пада на FIAT 124.

Съгласно подписаното с италианците споразумение съветските инженери имат право да внасят изменения в конструкцията, за да пригодят автомобила към местните климатични и пътни условия. В Толиати променят доста като се започне от двигателя, мине се през окачването и се стигне до дръжките на вратите.

Когато започва производството на ВАЗ-2101 “Жигули” и версията за износ Lada 1200, в страните от соцлагера се срещат и 124-ки и сравненията са неминуеми. Собствениците на "фичовете" ги хвалят заради по-високооборотните мотори и по-добрите спирачки.

40 години след тези събития Oldtimer&Youngtimer сравнява Жигули от 1971-ва и FIAT 124 от 1966-а с намерението да установи наистина ли оригиналът има по-слабо окачване, морално остарял двигател и изобщо доколко шофьорският фолклор от времената на соца се покрива с истината.

Двигателят на FIAT 124 изглежда доста по-малък от този на ВАЗ-2101

В края на 70-те в Европа вече никой не кара FIAT 124, докато "жигулите" все още са хит в социалистическия лагер. С годините обаче качеството е започнало да спада и късните партиди ВАЗ-2101 имат все по-лоши спирачки, слаби мотори и изключително тежък волан.

Моторът на "жигулата" също е проектиран от италианците за автомобил с повишена проходимост, но така и не го пускат в серийно производство

На теория двигателите с горен разпределителен вал развъртат по-охотно, отколкото с долен. Моторът на FIAT 124 обаче разбива този стереотип. Дори с недобре калиброван карбуратор италианският агрегат набира обороти много по-бързо. Съветската версия пък развива осезаемо по-добра тяга в ниски оборотни режими. По-спортния характер на "фича" подчертава и баритонът на ауспуха.

Ако не се брои щампата с емблемата на FIAT, класическите хромирани тасове са идентични

FIAT печели убедително в управляемостта. Окачването филтрира неравностите по-добре и се накланя значително по-малко в завой от "жигулата". За изненада обаче спирачките на италианката се усещат значително по-зле въпреки дисковите апарати на всички колела. Това има обяснение. През 60-те барабанните спирачки не отстъпват кой знае колко по ефективност на дисковите, чието основно преимущество е в по-слабата склонност към прегряване и блокиране при рязко натискане на педала. ВАЗ започва да монтира вакуумен усилител по-късно, а FIAT го предлага само за по-мощните версии, но съветският автомобил има двуконтурна система.

Скоростната кутия работи добре и в двата модела. Лостът има кратки ходове и превключва точно. Предавателните числа обаче разочароват. На книга и двете коли развиват над 140 км/ч, но ускорението след 120 е истинско мъчение, а и скоростомерите лъжат безобразно.

ВАЗ монтира страничното огледало серийно

Да се различат двата автомобила на външен вид помагат големите "рога" на бронята на 2101, скритите дръжки на вратите, по-високият клиренс и емблемата с ладията на радиаторната решетка. При по-внимателно вглеждане обаче се забелязват и други дреболии - например липсата на щампи върху хромираните тасове и страничното огледало, което влиза в серийното оборудване на "ладата", а FIAT го предлага като екстра.

Фиксаторът на триъгълното прозорче при FIAT 124...

Разликите в салоните на двете коли са трудни за откриване, но съществуват - например във фиксаторите за отваряне на вратите и резетата на триъгълните прозорчета, които превръщат "жигулата" в лесна плячка на всеки крадец със запалка в джоба.

... и при 2101. В "ладата" се влиза за секунди с най-обикновена запалка

Впечатление правят двойно по-дебелите стелки в съветския автомобил и възможността за сваляне на облегалките на предните седалки - "фичът" не предлага място за спане. В интериора на 124 преобладава кафеникавата гама, а арматурното табло е сиво, докато съветските дизайнери предпочитат класическото черно.

Сиво-кафявият интериор изглежда необичайно

Арматурните табла на двата автомобила изглеждат идентични само на пръв поглед. FIAT-ът има прибори Veglia Borletti, от които отсъства указател за температурата на охлаждащата течност и водачът разбира, че нещо не е наред едва когато светне контролната лампичка. В това отношение съветският модел е много по-информативен за водача. В него са предвидени дори индикатори за ръчната спирачка и равнището на спирачната течност.

Разменени са местата на пепелника и регулаторът на смукача, а приборите показват повече информация

Някои елементи са просто с разменени места. Във FIAT 124 пепелникът се намира по-близо до водача, а в Жигули там е разположена нишата за радиото. В съветския вариант регулаторът на смукача е преместен отдясно на волана.

Облегалките на "фича" не се свалят

За сметка на това стартерният ключ се пъха отляво на кормилото и при двата модела. Анахронизъм дори през 60-те, това решение се обяснява с конструкцията на ключалката Marelli, която се монтира още на моделите 500 и 850. Съветската ключалка има по-сложно устройство от италианската, която може да се завърти и с нокът, и може да блокира волана.

Нюансите продължават и под предния капак. Там прави в

"Ладата" има по-дебели стелки

печатление подсилващото оребряване при съветския модел, което изглежда като истински инженерен шедьовър в сравнение с винкелите, заварени за капака на 124. Радиаторът на "ладата" има предпазен кожух, предвидена е защита против влага и за моторчето на чистачките. Освен това "фичът" има допотопно динамо с постоянен ток, докато Жигули има генератор на променлив ток.

Подобрения има и в багажника. В съветския модел е предвиден торсионен стопер на капака в отворено положение. При FIAT такъв липсва и ако не бъде отворен докрай, капакът просто се затваря.

За да се погледне под двете коли, са необходими различни крикове. Съветските инженери са предвидили четири опорни точки, докато в оригинала те са само две. Предният мост има почти идентична конструкция. Разлика се вижда само в накрайниците на кормилните щанги, които са прави при италианката и леко закривени при "ладата". Защита за картера при FIAT изобщо не е предвидена.

Сходства има и в задното окачване, но при съветския модел всички елементи са по-солидни, мощни и издръжливи. Усеща се стремежът южнякът да бъде подготвен за суровите условия в СССР.

И така, кой е по-добрият автомобил? Италианският оригинал или съветското копие? На книга "фичът" има по-ефективни спирачки, по-спортно окачване и по-добро съотношение между мощността и теглото. В действителност 124 е по-приятен за каране само по отношение на управляемостта и донякъде динамиката. Иначе кормилната уредба е еднакво тежка и при двата модела. "Ладата" може да се похвали с двуконтурна спирачна система, скрити дръжки на вратите, сгъваеми облегалки на седалките, заключване на волана и указател за температурата на охладителната течност. Съвсем друг обаче е въпросът с качеството на изработката и материалите, които се влошават с всяка изминала година - особено при колите, произведени в сряда.