Малко модели в дългата история на Mercedes-Benz се предизвиквали еднакво силни вълнения сред обикновените автомобилисти и специалистите. Революционната 190-ка с вътрешнозаводски индекс W201 веднага получава прозвището "Бейби Benz" и макар днес да е отстъпила на A-Klasse мястото си в гамата на марката, винаги ще остане оригиналният малък Mercedes.
Mercedes-Benz 190 E Stadtwagen (W201), 1981
Mercedes-Benz 190 дебютира официално на 8 декември 1982 г. и се произвежда до 1993-та включително.
За 11 години от конвейера слизат 1 879 630 екземпляра от модела.
Разработката на W201 започва през 1973 г. в разгара на петролната криза, когато на американския пазар рязко скача интересът към компактни и икономични автомобили.
Концепцията на 190 обаче по подразбиране трябва да съответства на стандартите на Mercedes-Benz за надеждност, комфорт и качество.
W201 получава традиционна за автомобилите на марката от онези години класическа компоновка с надлъжен двигател, който задвижва задните колела.
Многозвенното задно окачване на 190 е признато за еталон за комфорт и управляемост.
Дизайнът на каросерията е подчинен до голяма степен на аеродинамиката. Коефициентът на въздушно съпротивление от Сх=0.34 е рекордно нисък за сериен автомобил от онези години.
Оформлението на интериора обаче изглежда консервативно дори по стандартите от началото на 80-те години на миналия век.
За сметка на това материалите, използвани в интериора, са много качествени и износоустойчиви.
Задната седалка е предвидена за трима пътници, но е тесничка за толкова. Това обяснява защо такситата от сериите W123 и W124 са в пъти повече.
"Бейби Benz" преминава изпитания в изключително тежки пътни и климатични условия.
Особено внимание при разработката е отделено на пасивната безопасност. В онези години Mercedes-Benz и Volvo си оспорват короната в тази дисциплина.
Програмираните зони на деформация и защита при камшичен удар са технологичен връх. Стандартите за безопасност тепърва ще се изковават.
Първоначално "Бейби Benz" се предлага в две модификации с 2.0-литров карбураторен двигател с 90 к.с. и неговата версия с инжекцион (190Е), която развива 122 коня.
През 1983 г. се появява дизеловият 190D със 72 к.с.
През 1986 г. 190-ката се сдобива с шестцилиндрова версия. 2.6-литровият двигател развива 166 коня.
Най-търсена от колекционерите обаче е спортната модификация 190 E 2.3-16 с 4-цилиндров мотор с мощност 185 л.с., разработена в партньорство с британската инженерингова компания Cosworth.
Двигателят на тази версия се оказва удивително надежден. През есента на 1983 г. прототип на 190 E 2.3-16 поставя рекорд на италианския овал "Нардо", изминавайки 25 000 км, 25 000 мили и 50 000 км със средна скорост 250 км/ч.
През май 1984 г. реконструираната писта "Нюрбургринг" отваря врати със състезание за Mercedes-Benz 190 E 2.3-16. Старта печели слабоизвестният бразилски пилот Айртон Сена.
Автомобилът на Айртон Сена, който по-късно става един от най-великите пилоти в историята на Формула 1.
Дори и днес малко спортни седани могат да се похвалят с баланса между комфорт, динамика и управляемост, който притежава Mercedes-Benz 190 E 2.3-16.
Салонът на 190 E 2.3-16 се отличава от обикновените версии на модела по допълнителните прибори на централната конзола и спортните седалки. Първа предавка се включва с издърпване на скоростния лост наляво и назад.
Задната седалка на 190 E 2.3-16 е оразмерена за двама.
190 E 2.3-16 слага началото на блестящата състезателна кариера на "Бейби Benz".
През 1991 и 1992 г. заводският отбор на Mercedes-Benz печели с W201 титлата при конструкторите в DTM.
През 1992-ра пък Клаус Лудвиг става шампион при пилотите.
В последното си изпълнение Evolution II 190 E 2.5-16 развива 235 к.с.
В края на 80-те конструкторите на Mercedes-Benz разработват кабриолет на базата на 190, но той така и не стига до серийно производство.
Единствената модернизация на W201 е проведена през 1988 г., когато моделът получава нови брони и широки лайстни на вратите в стила на по-големия W124.
190 все още се среща на вторичния пазар. Повечето екземпляри са навъртели чудовищен пробег, но въпреки това не се предават.
В България цените стигат до 15 000 лв.
Колекционерски 190 E 2.5-16 Evolution II пък може да струва и над 1 млн. лева.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Японеца
Надеждна и здрава, тази кола е пример за автомобилостроенето.
Дизайна за времето си беше доста скучен и пенсионерски, но класически!
13:02 29.11.2017
2 555
Happy Birthday Baby Benz :)
13:13 29.11.2017
3 СМУ
След това от Мерцедес остана само емблемата, за съжаление...
Изключително проблемни електроники, които отказаха много хора от марката, включително и мен.
Съжалявам искрено, че продадох 124-ката си и взех W211 E270 CDI.
Никога не съм мислил, че един Мерцедес може да създава толкова проблеми с електрониката...
13:19 29.11.2017
4 гост
17:56 29.11.2017
5 Антон
Коментиран от #6
17:59 29.11.2017
6 Гост
До коментар #5 от "Антон":
Донякъде си прав колега, само една сериозна грешка имаш. Автомобилите от типа на W124, 190, W140 не само не остаряват а обратното-набират все по-голяма популярност у нас и хубавите екземпляри държат цени като на смартфон, но от класа на Vertu. Дали заради носталгия или заради легендарната им здравина не знам, мога само да ти дам пример с мой познат: Той в продължение на близо една година изминаваше пътя от Северна България до Западна Испания и обратно с неговия W124 250D, автоматик от 1986г. почти всяка седмица. И освен една водна помпа, нищо друго не го е предавало на пътя, като имаш в предвид че колата като тръгне от тук спира чак в Испания и е на 30 години! И това ако не е пример за надеждност...18:25 29.11.2017
7 Spec b
19:22 29.11.2017
8 Алфа Ромео
19:24 29.11.2017
9 Mercedes-Benz
21:44 29.11.2017
10 Горд собственик
23:06 29.11.2017
11 Горд собственик
23:14 29.11.2017
12 Шаран БГ
17:33 01.12.2017
13 гощо
10:27 02.12.2017
14 Нико
19:46 13.09.2018