Ferrari колкото 15 Veyron-а

Маранело отдавна се слави като родно място на някои от най-скъпите колекционерски автомобили в историята. Малко от тях обаче могат да се мерят с постиженията на Ferrari 250 GTO. От 1962 до 1964 г. са произведени едва 36 бройки от състезателната версия на 250 GT, към чието име е добавено пояснението “Omologato”. Като нов автомобилът струва главозамайващите $18 000, а всеки от кандинат-купувачите минава през личното одобрение на Енцо Ферари. Още през 70-те и 80-те моделът се превръща в най-ценната колекционерска придобивка с черно конче в емблемата.

Носят се легенди за баснословните суми, които съпровождат всяка смяна в собствеността на 250 GTO. През 1988 г. “Таймс” публикува статия, в която се разказва как ФБР продава конфискуван от наркопласьор оригинален екземпляр за близо $2 млн. През следващата година японски колекционер брои рекордните $13.3 млн за GTO, без да се смята комисионната за аукионната къща. В началото на 90-те пазарът изглежда се поуспокоява. През 1991 г. друг екземпляр от модела намира нов собственик на търг в Лас Вегас срещу скромните $5.5 млн., а три години по-късно “японското” GTO-рекордоьор е препродадено за смешните $3.5 млн. Дори и най-фантастичните суми обаче изглеждат жалки в сравнение с една инвестиция на британски колекционер от преди пет години, който купи кола от култовия модел срещу 15.7 млн. паунда. Купувачът предложил еквивалента на 20 млн. евро или 15 Veyron-а на аукцион в интренет, запазвайки анонимност. Така Ferrari 250 GTO официално става най-скъпият автомобил на марката, оставяйки далеч назад всички шампиони преди това.

Италианското бижу е конструирано за участие в състезания в клас GT. Използва шасито на 250 GT във вариант с къса база. Отговорник по проекта е Джото Бицарини, който успява да монтира трилитровия V12 от 250 Testa Rossa зад предния мост и работи с дизайнера Серджо Скалиети по каросерията. След като Бицарини и повечето инженери на Ferrari са уволнени заради спор с Енцо, проектът е предаден на Мауро Форгиери. Той довършва изпитанията в аеродинамичен тунел и тестовете на писта. За разлика от повечето коли на компанията, дизайнът на 250 GTO не е дело на някое от обичайно наеманите за целта каросерийни ателиета на Ботуша, но въпреки това се смята за абсолютен шедьовър.

Тогавашните правила на FIA за участие в състезания от клас GT изискват автомобилът да е произведен в поне 100 бройки. Днес не е съвсем ясно защо на 250 GTO е позволено да се съревновава. Моделът дебютира в “12-те часа на Себринг” през 1962-ра. Зад волана са световният шампион Фил Хил и белгиецът Оливие Жандбиен. Същата година 250 GTO печели на Ferrari титлата при производителите. Постижението е затвърдено през 1963-та и 64-та. 250 GTO се смята за последният конкурентен автомобил с предноразположен двигател в състезателната история.