Най-култовият Opel и неговите "разнояйчни близнаци"

Повечето автомобили днес са изградени на общи платформи. Това спестява много пари на автомобилните компании, а и на онези, които разработват и произвеждат компоненти. Купувачите също би следвало да са доволни, защото в колите си получават по-модерно оборудване - огромните тиражи правят технологиите по-достъпни. И много такива обаче, които не харесват този подход. И не бива да чакате рационални аргументи: по-скоро хората просто поставят знак за равенство между моделите на една и съща платформа. Ние обаче не сме съгласни с тази позиция и за да не сме голословни ви показваме едни доста различни автомобили, обединени от обща платформа.

Стереотипите са едно от нещата, които обединяват хората. Те ни заобикалят навсякъде: в коментари по форуми, в филистични преценки, в публичната политика. В автомобилната общност също има много от тях: "най-проходимите SUV-та са на рама", "най-новите технологии са в японските автомобили", "всичко, което е сглобено в Англия, е ненадеждно" и т.н. Има и други стереотипи. Например, "модулните платформи убиват автомобилната индустрия" и "сега колите са почти еднакви".

Opel Lotus Omega

Стереотипното мислене рядко води до нещо добро или поне ново. Затова днес си припомняме характерен случай, когато на една и съща платформа са създадени най-различни коли. Най-яркият пример за това са Opel Lotus Omega и Pontiac GTO. Да започнем с дългогодишната класика - архитектурата GM V-body на GM. Тази платформа за коли със задно предаване е изобретена от германците от Opel в началото на 60-те години на миналия век и оттогава е обновявана и усъвършенствана повече от веднъж.

General Motors изцеди всичко от платформата до 2007 г., когато я замени със Zeta. В България GM V-body се помни най-добре от седана Opel Omega, който все още може да се намери покрит с ръжда в дворовете на различни градове у нас. Четири врати и добър спортен потенциал. Върхът на пирамидата е легендарния Opel Lotus Omega от началото на деветдесетте години, способен да "сгъне" всеки супер седан на вилица и да "изяде" почти всеки от съвременните суперкари. Тиражът от 950 екземпляра прави тази кола оше по-култова в днешно време.

Holden HSV GTS Coupe V2

Шестцилиндров битурбо двигател, шестстепенна механична скоростна кутия от Chevrolet Corvette и въпросната платформа направиха един истински спортен седан. Нов живот ѝ бе даден не толкова отдавна от "покойния" Holden, който още през 1992 г. започва да модифицира платформата за ново поколение автомобили. И през следващите две десетилетия премиерите започнаха да вървят една след друга: Holden Commodore VT, Chevrolet Caprice, следващото поколение на Opel Omega ... и, разбира се, Holden V2 Monaro - една от основните икони на Holden.

Купето беше толкова успешно, че Боб Луц, легендарният вицепрезидент на GM, лично настоя Monaro да навлезе и на американския и на други пазари - под имената Chevrolet Lumina, Pontiac GTO и Vauxhall Monaro. А върхът на монархията (съжаляваме за каламбура) беше версията на Monaro HSV GTS Coupe, оборудвана с добрия стар атмосферен V8 с капацитет 408 конски сили от Chevrolet Corvette.

Pontiac GTO