Ще се разпръсне ли сянката надвиснала над рублата?

От началото на 2014 година руската рубла изгуби повече от 50% от стойността си спрямо американския долар. Това става по-ясно ако погледнем графиката, където се вижда, че в началото на 2014 г. един щатски долар се е разменял за 33 рубли, а в момента това се случва за близо 68. Случващото се допринесе за голяма доза напрежение и несигурност във финансовите пазари, както и във валутната търговията, където RUB-USD е една от често търгуваните двойки. Това се посочва в седмичния коментар на Първа инвестиционна банка.

Основните причини са две:

През последната година икономиката на САЩ отбелязва значим прираст, като един от основните показатели е огромната бройка допълнително открити работни места, от колкото първоначално бе прогнозирано. Доближаването на страната до пълна заетост, както и достигане на инфлационни нива поставени като цел, даде път на широко обсъжданата тема за повишаване на лихвените проценти, като дългоочакваното решение на Федералният Резерв ще се разбере съвсем скоро. Това ще са положителни новини за щатския долар, тъй като евентуално повишаване в лихвените проценти, ще примами още чуждестранни инвеститори, увеличавайки съответно търсенето, а оттам и цената на валутата.

В Русия се случва точно обратното. В икономиката се е настанила голяма несигурност, породена не само от американските и европейски санкции наложени над държавата след военния конфликт в Украйна, а по-скоро от цените на петрола и природния газ, които започнаха значително да се движат надолу още от 2014 г. Нека припомним, че Русия е един от най-големите производители на суров петрол в света (по актуални данни както на Ройтерс, така и на ЦРУ). Продажбите на енергия на Русия се равняват на колосалните 70% от общия и износ, което е равнимо на около 20% от БВП на страната. Това показва сериозна липса на диверсификация в руската икономика, а също и тясно съществуваща силна, позитивна корелация между рублата и цената на петрола.

Проследявайки графиката е логично да си зададем въпроса какво е довело цената на петрола да достигне едно от най-ниските си нива от $40,5 за барел. Обяснено по най-простия начин – предлагането значително надвишава търсенето, като един от основните фактори е драстичното увеличаване на добива на петрол в САЩ, където дневно се добиват около 9 милиона барела. Друг фактор е спада в китайската икономика, а Китай е един от най-големите потребители на петрол и газ в света.

На всичко отгоре, наскоро стана ясно, че Иран смята, че след като Запада напълно свали всички забрани свързани с тяхната ядрена програма, значително да увеличи доставките на петрол към световния пазар, като увеличи дневната продукция с 500 хиляди барела дневно от началото на 2016 г. Това може още да подкопае ценността на петрола и да постави допълнително напрежение върху рублата.

Положението с природния газ, който Русия изнася, не е по-обнадеждаващо. Очаква се цените да останат ниски, като някои от основните причина са: Първо, има намалено търсене от Европа породено главно от голямото развитие в насока икономичното използване на енергия и съответно пренасочването на голям брой домакинства към такива уреди. Също така, според световната организация E3G, работеща в насока ускоряване на устойчивото развитие и използване на енергия генерирана от природни ресурси (като слънце, вятър и вода) се увеличава, и ще продължава да расте драстично. Второ, цената на газта, който Русия изнася може да бъдат силно повлияна от намеренията на Барак Обама да започне внос към Европа, като се очаква това да стартира съвсем скоро. Не на последно място е голямата пренаситеност, която се образува в Европа въпреки значително намалелия добив в Гронинген (Холандия), където се намира един от най-големите залежи на природен газ на Стария Континент. За това допринасят огромните количества природен газ, които Русия, Норвегия и Катар изнасят към Европа, като на 2 октомври тази година, руския Газпром обяви 23% увеличение в износа си в тази посока. В следствие на това, резервите в Европа се запълват с най-бърз темп от 2009 г. насам.

Внимавайте с рублата

Поради всички тези събития, в момента нивото на инфлация в Русия е около 16%, а централната им банка е поставила основния лихвен процент на 11%. Ниската му стойност прави тази валута неприветлива в очите на множество инвеститори. Централната банка и правителството на Русия са изправени пред кръстопът. Основна цел е намаляване на лихвения процент, с цел подпомагане на растежа, но ако това стане има сериозна вероятност и инфлацията да се увеличи, а рублата още повече да се обезцени. Руският гуверньор, Елвира Набиулина, очаква инфлацията да падне до 4% през 2017, което изглежда доста амбициозно, но не и невъзможно.

Сега нека разгледаме следния пример: Покачващ се долар, спрямо валутите на търговските партньори на САЩ, прави вноса на стоки по-евтин за вътрешни потребители, а износа по-скъп за чуждестранни купувачи. Ако насочим вниманието си към петрола, всеизвестен факт е, че той се котира именно в долари, така че потенциално продължение на поскъпването на долара би довело до спад в цената на суровината. Ако един барел се продава за $40 и доларът поскъпне с 20% за деня, цената на барела би паднала до $32.

Несигурността в икономиката, силният долар, както и повишената инфлация стремглаво сочат към продължаване на спада на рублата спрямо американската валута. Позовавайки се на прогноза на Commerzbank, до края на 2016 един долар ще се разменя срещу 70 рубли. Мнението на банката се подкрепя и от много други финансови институции, които заявяват че ще отнеме поне няколко години, докато цените на петрола се завърнат на нива от $90-$100.

Не всичко за Русия обаче е толкова мрачно колкото изглежда. По данни на „Ройтерс” петролните производители в страната значително са започнали да увеличават добива си с цел продължаване на борбата с ОПЕК за пазарен дял. Според изследване на Bank of America Merrill Lynch, ниските цени на петрола не представляват бариера в увеличаването на продукцията, като дори това покачване е донесло стабилни печалби за производителите, подпомогнати от по-ниски разходи, поради ефекта на слабата рубла и също по-ниските данъци, заради отслабената цена на петрола. В дългосрочен план прогнозите са ни оптимистични, като се смята, че индустрията ще издържи дори и цената да падне до $35 на барел.

Трябва да обърнем внимание и на конфликта в Сирия, където Русия започна офанзива срещу ДАЕШ (арабското име на Ислямска държава, което те не харесват), както и наскоро разигралата се драма със сваления руски самолет от Турция. Тези неприятни събития доведоха до допълнителна мобилизация в руските военни сили, като в момента огромни кораби, ракетни установки и най-модерни бойни машини бродят в близкия Изток. Това военно задвижване, а недай си боже и избухване на по масивен конфликт, може до определена степен да повлияе и позитивно върху икономиката на наследника на СССР. Напълно възможно е обаче и счепкването между държавите да се окаже нож с две остриета, допълнително усилвайки натиска над руската икономика поради указа за санкции срещу внос на турски стоки, който Владимир Путин подписа преди броени дни. Най-значимите забрани включват внос на хранителни продукти от южната ни съседка, наемане на турски работници, ограничаване на чартърни полети, отменяне на безвизовия режим между двете страни и силно ограничаване на туристическите пакетни услуги. И всичко това е без краен падеж.

Продължаваме да наблюдаваме пазарите с голям интерес.

 

Предоставената информация има изцяло информационен характер и не следва да се разглежда като препоръка за покупка или продажба или склоняване към вземане на инвестиционно решение. Изложените коментари и мнения са получени от и базирани на източници, за които се смята, че са надеждни, но не са гаранция за точност и изчерпателност. Търговията с финансови инструменти крие специфични рискове. Не се препоръчва търговията с тези продукти, ако клиентът не е наясно с тяхното естество и нивото на риск, на което се излага. В случай че получите копие на този материал, не бива да вземате инвестиционно решение, основано на информацията, съдържаща се в него, а трябва да потърсите независим финансов съвет. ПИБ АД и свързани с нея лица е възможно да сключват сделки с финансови инструменти за собствена сметка, да ги притежават или да действат като маркет мейкър, консултант или брокер по отношение на физически лица, дружества или други организации, упоменати в материала. Служители на ПИБ АД и свързани с тях лица може да имат позиция в или да притежават финансови инструменти, посочени в настоящата публикация. ПИБ АД не е задължена да разкрива или взема под внимание съдържанието на представената информация, когато препоръчва или предлага определена инвестиционна стратегия на своите клиенти. ПИБ АД не носи каквато и да била отговорност за публикуваните мнения и становища в този материал. Те изразяват единствено позицията на неговите автори.