Моят таблет е моят офис

Те могат почти всичко: да слагат плочки, да лепят тапети, да поставят врати. Изпълняват поръчки и вечер или през почивните дни – често срещу заплащане под 20 евро на час. Десетки хиляди майстори в Германия работят като еднолични търговци. Работилницата им се събира в един микробус, пристигат и за най-дребната поръчка. Много собственици на жилища са се научили да ценят майсторите без работилница. Бумът обаче може скоро да затихне, пише в коментар ДПА. Според специалистите това може и да не е толкова лошо.

Плочкаджия или хигиенист на сгради, козметичка или шивачка: От общо 580 000 занаятчийски предприятия 42% вече са еднолични фирми, пресмята Институтът за средното съсловие и занаятите към университета в Гьотинген.

„Моят таблет е моят офис“, обяснява управителят Клаус Мюлер. Дигитализацията позволявала фирмата да се ръководи от „строителната площадка“. Причините за бума обаче били по-назад във времето. От 2004 г. при десетки занаяти можеш да основеш фирма и без да притежаваш майсторско свидетелство. Тогава държавата увеличи и помощта за започване на собствен бизнес. Заетостта се увеличи, работата на черно намаля.

Успоредно с това, след разширяването на ЕС, на пазара навлязоха занаятчии от Източна Европа. Почти никакви административни разходи, почти никакви амортизации на сгради и машини – при такива условия можеш да предлагаш изгодни оферти. Това прави едноличните търговци по правило по-евтини. За потребителите майсторите без работилници често запълват дадена ниша. „Те изпълняват и най-дребните поръчки, които големите фирми не винаги извършват“, казва Мюлер. Проблеми имало понякога при гаранцията: „Те не са на пазара отдавна и след две, три години фирмата може би няма да съществува повече.“

И по отношение на качеството понякога имало какво да се желае. Много самостоятелно наети лица предлагат едновременно няколко вида услуги, като първо подменят счупената плочка, а после сменят и уплътненията на чешмата. Само за миналата година едно изследване за пазарите на обединението „agebau“ е преброило 120 000 такива мобилни генералисти, т.е., 50 000 повече от 2005 г.

Оценен годишен оборот: 14,7 милиарда евро.

Това не бивало да се разглежда като краткотрайна тенденция, предупреждават работодателите. Не е чудно: Много хора не пазаруват от търговците на едро, а от магазина за строителни материали. Специалистите обаче очакват, че броят на самостоятелно наетите лица по-скоро ще намалява, тъй като от миналото лято те трябва да заплащат в социалните каси такси за обучението. Това прави 900 евро на година. Това са много пари за нископлатените майстори, които често не плащат дори ДДС, защото печелят малко.

„Обучението се финансира солидарно от всички предприятия, също и от такива, които не обучават“, обяснява Харалд Шрьоер, заместник главен управител на централното сдружение в строителния бранш „Deutsches Baugewerbe“. С новите правила се премахва една „абсолютна несправедливост“. „Много хора няма да могат да плащат такава сума“, казват от Института за средното съсловие и занаятите. Шрьоер не изключва това. „Но това не беше смисълът и целта на промяната.“ Касаело се и за противодействие на фалшивата самостоятелна заетост. Все повече предприемачи превръщали наемането на самостоятелно заети лица в бизнес модел – твърде ниски възнаграждения и недостатъчно социални осигуровки. Експертът по занаятите Мюлер вижда и още една причина защо бумът на майсторите без работилници може би е дистигнал зенита си: „Може да се предположи, че при добрата ситуация на пазара на труда, хората по-често избират да работят като служители.“