1 113 5

Митов: Растежът в България ще се забави заради Брекзит

Еврозоната не разполага с много възможности за реакция

Венцислав Михайлов

Брекзит промени перспективата пред глобалната икономика, Великобритания върви към рецесия. Търговията с Великобритания не е от критично значение за ЦИЕ, но е от голямо значение за еврозоната, което води до значителна негативна ревизия на растежа в еврозоната. БВП на еврозоната ще се понижи с около 0.7 % до края на 2017 г. спрямо сценария преди Брекзит , т.е. ще бъде 1 % вместо 1.7 % . Износът за същия период ще намалее с около 1.5 %, капиталовите разходи – също с около 1.5 % , а индивидуалното потребление ще се понижи с 0.3 - 0.4 % . За България е важен не толкова вноса за еврозоната, а износът за трети страни, където основно намира пазари голяма част от нашата продукция. Това се посочва в анализ на Уникредит Булбанк.

Еврозоната не разполага с много възможности за реакция – да разхлаби количествените ограничения на монетарната си политика и да напечата повече пари, но допълнително понижаване на лихвените проценти не се очаква. Може да наблюдаваме ускорена интеграция на ниво ЕС в областта на сигурността и политиката по отбрана. В еврозоната интеграцията по чувствителни теми, свързани с бюджета, е на пауза. Незавършеният банков съюз означава, че системата е уязвима за шокове, а Европейската централна банка остава последната линия на отбрана. За еврозоната основният проблем след Брекзит ще бъде политическият риск.

Влиянието на Брекзит върху пазарите в Централна и Източна Европа

 е слабо и ще остане такова. Не така стои обаче въпросът с икономическия растеж. Малките отворени икономики в ЦИЕ, сред които и България, ще усетят най-силно забавянето на растежа в еврозоната и това ще рефлектира върху БВП на страните с понижение от 0.1 – 0.2 % . По-силно ще е отражението върху търговията в страните от ЦИЕ – там ще се наблюдава спад с 1.2 – 1.3 % от БВП. България е сред страните, които имат възможност да приложат фискални мерки за ограничаване влиянието на Брекзит върху икономиката поради доброто изпълнение на държавния бюджет. Ако българското правителство не изхарчи парите до края на тази година, то през следващата ще може да увеличи разходите с 0.5 % , с което да раздвижи икономиката и да намали въздействието от Брекзит върху БВП.

Растежът на българската икономика набира скорост и става по-широко базиран – вече не се дължи само на износа, но и на увеличение на вътрешното потребление. Очакванията на UniCredit Research са, че за 2016 г. страната ни ще отбележи 3.2 % годишен икономически растеж, а през 2017 г. той ще се задържи на 3 %. Това показва, че българската икономика е набрала скорост и то на фона на стагнираща икономика в еврозоната. Износът на България се е увеличил, икономиката става все по-конкурентоспособна. По обем на износа България се движи много добре сред страните от ЦИЕ и успява да изнася много повече стоки и услуги, отколкото е търсенето в страните от еврозоната. Когато обаче износът на стоки и услуги се измерва на глава от населението, страната ни е на предпоследно място, като след нас е само Румъния.

Хубави новини има на пазара на труда в България –

след дълги години на висока безработица, сега тя спада и то с бързи темпове. Създават се много нови работни места и то в отрасли с висока добавена стойност и с високи заплати. Забелязва се преместване на икономиката на страната от отрасли като ниско платен туризъм и строителство към по-устойчив икономически модел. От дефицит по платежния баланс през предишни години, в момента България генерира излишък по текущата сметка. Част от това се дължи на еврофондовете.

Външната задлъжнялост на страната е умерена и това се отразява положително върху рисковите премии по държавните ценни книжа.

Очакванията продължават да се подобряват, което е хубаво за бизнеса, работната среда и инвестициите. В близките 1 – 2 години можем да очакваме задържане на икономическия ръст на същите нива. Един от факторите, който до момента задържаше инвестициите, беше недоверието в бъдещето. Този фактор постепенно започва да изчезва и това ще доведе и до раздвижване на кредитирането.

България мигрира към модел на растеж, който не води до появата на нови или изострянето на съществуващи макроикономически дисбаланси.

В краткосрочен план България стои добре,

но в следващите години ще трябва да се справи със сериозни предизвикателства.

Очакванията са, че в следващите 5 години в целия регион на ЦИЕ ще има трайно намаляване на икономическия ръст в ЦИЕ и причина затова са два фактора – демографията (намаляващата работна сила) и производителността на труда (намаляващия относителен дял на производителността на труда към ръста на БВП). В последните години производителността на труда се увеличаваше заради проведените реформи в различни отрасли, смяната на производствени технологии и високото ниво на чуждестранни инвестиции. В следващите години обаче не можем да очакваме прилив на чужди капитали в развиващите се икономики от региона на ЦИЕ, така че страната ни трябва да се концентрира върху вътрешните си възможности за растеж.

Населението на България намалява с бързи темпове

 като освен отрицателния демографски прираст към това се добавя и емиграцията на млади и добре квалифицирани българи. Българката ражда средно по 1,5 деца и дори сега да започнат да се раждат средно по 3 деца на жена у нас, тенденцията няма да може да се обърне в следващите 20 години. Друг влошаващ фактор за пазара на труда е, че докато през 2000 г. страната ни са напускали основно ниско образовани българи, през последните години българските емигранти са все по-висококвалифицирани кадри. Така нареченото „изтичане на мозъци“ е проблем за целия регион на ЦИЕ и го поставя в доста неизгодна позиция в следващите години. Решението е още отсега да се вземат мерки за подобряване на демографската картина – създаване на възможност за отглеждане на деца в градини и ясли, бързо връщане на родителите на работа, гъвкаво работно време, както и провеждане на реформи в образованието в посока отдалечаване от механичното запаметяване и развиване на образование как да се намира и анализира информация, да се рестартира професионалното образование.

София / България


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • бббббб
    Отговор
    1 16:05  23.09.16
    Нашия разтеж се е забавил към отрицателен от около 26год.

    Коментиран от #3

  • Мдааа
    Отговор
    2 17:11  23.09.16
    Жалко за вашия. Българския някак се справя, благодарение на ЕС. Съдба.
  • antimediator
    Отговор
    3 08:36  24.09.16

    До коментар #1 от "бббббб":

    Понеже си руско мекере и ни обясняваш ,че вашия растеж се забавил, трябва да ти се обясни , че това е добре. Когато Москва ни продаваше на двойни и тройни цени петрола и газта , имаше пари да финансира разни отрепки в България и се опитваше да ни дестабилизира и компрометира пред света. Сега постъпленията намаляха и спряха парите за мекеретата като теб .
  • гост
    Отговор
    4 09:50  24.09.16
    За растежа на банковите сметки на депутатите ли става въпрос г-н Митов,защото друг растеж е нямало от 27 години.
  • Трол
    Отговор
    5 18:23  24.09.16
    На нас все някой ни е виновен.

Напиши коментар:


Публикувай