920 0

Безлихвените заеми за общините - реалност или демагогия

Калина Петрова

Стартира изработването на планове за отпускане на безлихвени заеми от Министерството на финансите към общини в тежко финансово състояние. Подходът е правилен, защото това е известният инструмент на субвенцията, за разлика от субсидията, тъй като финансовият ресурс се предоставя на база договор (а не на база на решение на Парламента или Министерския съвет), поради което остава в актива ( бъдещи вземания ) на държавата, т.е официално държавата не обеднява със заделения ресурс, коментира д-р инж. Александър Трифонов

Нормално е тази инициатива да предизвика интерес при експертите и организациите за анализ и проучвания – като Института по пазарна икономика.

Докато критериите за подбор на общини, които да могат да получат финансовата подкрепа са целесъобразни и ясни, остават без отговори следните въпроси:

1. От разработените и публикувани планове за финансово оздравяване от някои общини се вижда, че основно се разчита на увеличаване на събираемостта, намаляване на разходи и увеличаване на някои местни данъци и такси. Като се има предвид, че относителната ниска събираемост на данъци се дължи на ниския стандарт на живот и преобладаващите ниски доходи на местното население, може да се очаква, че този подход ще предизвика социално напрежение, което едва ли е желано от местната власт;

2. Дълговата спирала е характерна за много общини и тя е хронично „заболяване“, т.е да се задълбочава постоянно. С натрупания дефицит през 2015 г. общият дълг на общините (вкл. бъдещи ангажименти) е около 2.2 млрд. лева към средата на 2016 г.  Няма обаче анализ на причините за възникване на тези задължения по отношение целесъобразност, намеса на партийни интереси (при обществени поръчки и усвояване средства от фондовете на ЕС с последващи корекции) или корупция. Смелостта на кметовете да правят разходи би могла да произлиза от:

- Отговорност пред местното население;

- Спазване на партийната дисциплина и решенията на общинските съвети, където често има компромиси с партийната и гражданска съвест.

Като се вземе пред вид 4-годишният мандат на местната власт следва логично изводът, че кметовете без свян ще искат финансова помощ от майката хранителница – Министерството на финансите.

Обещания се дават лесно, но трудно се изпълняват. Ето какво ще се случи, ако дадените обещания не се изпълнят:

2.1 Някои кметове от опозицията ще изпаднат в още по-лошо състояние и издигналата ги партия ще загуби на предстоящите местни избори;

2.2 Някои кметове, близки до Правителството ще натрупат актив и ще си гарантират поредния избор, но ще се отвори нова дупка в бюджета, която ще се запълни с нов заем, което стана обичайна практика;

3. С тези заеми се цели финансово оздравяване (покриване на текущи задължения), но не излекуване, т.е привеждане в устойчиво състояние на общините. А то се постига с развитие на проспериращи икономически дейности, което да намали безработицата и се увеличат доходите на населението. За съжаление :

- Такива мероприятия липсват, както в указанията на МФ (доколко е възможно да се предположат от допълненията на Наредбите за условията и реда за съставяне на тригодишната бюджетна прогноза в някои общини) така и в изработените вече планове на някои общини;

- Няма включени мероприятия от плановете за устойчиво развитие до 2020 г. Защо бяха изработвани тези планове с финансиране по ОП “Административен капацитет“? Или са били изработвани формално, за да се усвоят европейски средства? Същото се отнася и за краткосрочните и дългосрочните енергийни стратегии в съответствие с `чл. 10, ал.1 и ал.2 от Закона за енергия от възобновяеми енергийни източници ( ЗЕВИ ). Например предвижда се оптимизация на уличното осветление, а не се предвиждат мероприятия за производство на енергия за това осветление от ВЕИ;

- Няма мероприятия на целенасочена икономическа политика по създаване на устойчиви производства чрез привличане на частен капитал – местен и чужд. А с малко финансова помощ може да се даде шанс за местния бизнес да стартира някакво производство, което е много по-ефективно от въвеждане на икономии. Не случайно има такава българска поговорка“ Икономията е майка на мизерията“.

1. Разработват се стратегии, харчи се бюджетен ресурс и европейски средства, за отчитане на дейности и няма последващ контрол. Все още липсва желание и съвест за по-добра ефективност от разполагаемите финансови средства;

2. Честите смени на управителните тела по общините след избори, на база партийни и корпоративни интереси, ниското заплащане на общинската администрация генерира незаинтересованост, пасивност в екипите на общините за реализиране на собствени или чужди идеи за проспериране. Разчита се предимно на държавния бюджет.

3. С неустойчивата законодателна уредба по привличането на частен капитал – концесии и особено публично-частно партньорство се охлажда интереса за инвестиции от страна на местния и чуждия бизнес.От друга страна с проектозакона за концесии се създава възможност на отдаване на общини на подчинение и разпореждане на неизвестни корпоративни и финансови структури (чрез предоставяне право на концесионера безконтролно да прехвърля вземания на трети лица), в случай че общината не спази случайно или умишлено своите финансови задължения. Това създава почва за корупция и е в ущърб на населението.

4. С измененията на Закона за общинския дълг от 11.08.2015 г. – „С новата редакция на чл.55, ал.7, отпада необходимостта от наредба към закона, като обемa, формата и съдържанието на информацията по чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗОД, ще се определят от министъра на финансите чрез указания.„ – писмо на МФ  изх. № ФО-35 /31.08.2015 г. се създава  предпоставка за:

Ръчно управление на общините от страна на държавата – никаква  децентрализация;

Неприлагане на програмното/проектно бюджетиране, - основа на обосновано финансово - икономическо управление на общините;

Политически оттенък на указанията;

Инициативата на Правителството за финансово оздравяване на общини има повече демонстративен характер. Тя още повече ще засили зависимостта на местната власт от управляващата партия. Изразходването на бюджетен ресурс няма да създаде устойчиво икономическо развитие, поради което ще вирее вируса на дълговата зараза. Потърпевшо остава населението и негативните тенденции – като силна вътрешна и външна миграция, демографски дисбаланс, ниско образователно ниво на работната сила, които ще се задълбочават. Ще продължи обезлюдяването на населени места и региони, а възстановяването ще струва много по-скъпо, отколкото общината и държавата да влязат в ролята на временен предприемач с ясна инвестиционна програма. А може би и това е задачата на инициативата за финансово оздравяване – да отклони вниманието чрез дребни обещания към общините от целта да се превърне България в територия, на която българите да бъдат малцинство.

В този аспект не се анализира инициативата за финансово оздравяване. Защо ли?!

София / България


Напиши коментар:


Публикувай