Амир Хадеи в интервю за търговско-икономическите отношения между България и Иран

Амир Хадеи завършва 7 СОУ "Св. Св. Седмочисленици" в София, а по-късно придобива бакалавърска степен по „Политология“ в УНСС. През есента му предстои да започне обучението си по програмата „Executive MBA“ към Шефилдския университет. Владее български, персийски и английски език. Главен изпълнителен директор на “AHURA Software”, управляващ съдружник в „IRAN TRUCKING”, член на УС на „Ирано-Българска Бизнес Асоциация“.

Г-н Хадеи, бихте ли представили търговско-икономическите отношения между Република България и Ислямска република Иран?

През изминалата година се навършиха 120 години от началото на дипломатическите отношения между Ислямска Република Иран и Република България. Всъщност Иран е първата азиатска държава, която официално е признала независимостта на България. Нивото на стокообмена между двете държави бележи своя връх през средата на 80-те години и достига ниво до около 800 млн. долара. За съжаление, тези огромни възможности на двустранната търговия отпреди близо 40 години между Иран и България сега са на незавидни равнища. И все пак през последните няколко години е налице значително увеличение на двустранния стокообмен и смятам, че нещата се движат в правилната посока.

С какви стоки търгуват най-често България и Иран помежду си?

Износът от България се сформира главно от фосфорни торове, зърнено-житни култури и резервни части за машини. Вносът от Иран се състои най-вече от полимери, флоатно стъкло, ядки, пресни и сушени плодове.

Кои са секторите, в които България би могла да привлече ирански инвестиции?

По мои наблюдения най-интересни за иранците са сектори като информационни и комуникационни технологии, електроника и електротехника, машиностроене, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, транспорт и логистика. Смятам, че България има потенциал в тези сектори и реално двете страни биха могли да намерят пресечни точки за успешни инвестиции.

А с какво иранската държава е благоприятна за чужди инвестиции? Какво кара предприемачите да се насочват натам?

Стратегическото географско разположение на Иран, което свързва Близкия Изток, Азия и Европа. Населението, което наброява 80 млн. души. Изобилието от висококвалифицирана работна ръка на конкурентна цена. Добре развитата инфраструктура. Ниските комунални и производствени разходи. Данъчните облекчения при определени условия. Мога да изброя още много предимства, но смятам, че това са основните. Макар че иранската икономика е сред 20-те най-силни в световен мащаб, на пазара има много незапълнени ниши, които чакат да бъдат запълнени.

На 8 май президентът Доналд Тръмп взе решение да оттегли САЩ от сключеното през 2015 г. иранско ядрено споразумение. Как ще се отрази това на отношенията между България и Иран?

Като член на ЕС, България до голяма степен е зависима от решенията на общността, но в крайна сметка повечето европейски държави, включително България, обявиха независимост от САЩ по отношение на иранското ядрено споразумение и съответно тази тяхна позиция е в ползва на българо-иранските търговско-икономически отношения. Дори при така създалата се ситуация, най-вероятно някои европейски компании ще обмислят ликвидация на бизнеса си в Иран поради нежеланието им да попаднат в обсега на мерките на Вашингтон, но като цяло не виждам сериозна заплаха за отношенията между България и Иран, които имат традиционно добри отношения помежду си.

Напоследък се заговори за срив на иранския риал и финансова криза в Иран. Застрашава ли това по някакъв начин бизнеса между България и Иран?

За последните 6 месеца, иранският риал загуби близо половината от стойността си. Обезценяването на местната валута се ускори още повече през май, след като САЩ обявиха, че се оттеглят от ядрената сделка. Към днешна дата 90 000 риала струват 1 долар на черния пазар, но правителството е наложило фиксиран курс от 42 000 риала за 1 долар като по този начин се опитва да стабилизира ситуацията. В Иран се провеждат масови протести от търговци и представители на частния сектор, тъй като положението в момента е много неясно, нерегламентирано и никой не знае какво следва. Международните банкови преводи също са голямо предизвикателство в момента и това допълнително усложнява търговията с външния свят. Не мога да отрека, че финансовите взаимоотношения с Иран са една идея по-сложни през последната половин година, но също така не мога да отрека, че се намират начини за справяне със затрудненията. Надявам се, че положението ще се нормализира съвсем скоро и кризата ще отмине.

По какъв начин представителите на българския бизнес могат да се информират и съответно да намират партньори и клиенти в Иран?

Нашата асоциация си партнира усилено с Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Изпълнителната Агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и не на последно място с Посолството на Ислямска република Иран в София. Заедно организираме семинари, форуми и кръгли маси, които имат за цел да информират представителите на частния сектор у нас за това как се прави бизнес с Иран и естествено да им помагат да намират партньори в отсрещната страна. Много често ни гостуват и делегации от Иран, което дава възмонжост за организиране на B2B срещи. Смятам, че посещението на събития от този тип е полезно за всичи, които искат да имат някакви отношения с Иран. Естествено, всеки който има конкретни въпроси или необходимост от съдействие, може да се обърне директно към Ирано-Българска Бизнес Асоциация или към Посолството на Ислямска република Иран в София. Убеден съм, че на никого няма да бъде отказана помощ, стига намеренията му да бъдат „чисти“.

Какви са вашите прогнози за отношенията между България и Иран в близко бъдеще?

България и Иран винаги са имали много топли и приятелски отношения както на държавно ниво, така и в частния сектор. Към момента не виждам предпоставки за разрушаване на тази връзка и смятам, че нещата могат само и единствено да се подобряват, което е в интерес и на двете държави. Напоследък световната политика изправя двете държави пред сериозни предизвикателства, но историята показва, че винаги сме успявали да се справим с трудностите и да намерим правилния начин за действие. Убеден съм, че тези добри практики ще се запазят и в бъдеще.