5 745 7

Монтеки: България се затваря в себе си

Български компании се задържат за кратко на италианския пазар

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Милена Богданова

Част от българските фирми търсят начини да излязат на чужди пазари. Може ти това се дължи на факта, че днес България „има една много по-силна индустриална идентичност от преди”, казва в интервю за ФАКТИ Марко Монтеки, председател на Италианката търговка камара в България. Това, с което страната ни е атрактивна за италианските предприемачи, е производствения сектор. За съжаление, тук основният проблем е намирането на квалифициран персонал.

Господин Монтеки, кои са най-важните акценти в търговските отношения между България и Италия през последните месеци?

Изключително знаково през тази година беше председателството на България на Съвета на ЕС под ръководството на министър Павлова. Колкото до търговските връзки между България и Италия, като първи феномен виждаме, че част от българските фирми искат да излизат извън пределите на страната. Това е нещо, което допреди 10 години беше немислимо, а сега се случва. До 2008 г. България беше много атрактивна от индустриална гл.т., както и за бизнес. Днес страната ви има една много по-силна индустриална идентичност от преди и няма нужда толкова чуждестранни фирми да навлизат на българския пазар. Или може би така изглежда, защото всички инфраструктурни проекти са реализирани все пак само от две големи фирми в България и тъй като става дума за европейски фондове би могло и други европейски фирми да участват в преразпределението на тези проекти. Може би фактът, че тези две големи фирми, които реализират цялата инфраструктура в България, вече толкова години и нямат конкуренти, означава, че вероятно са много тясно специализирани и с действително конкурентоспособни цени, за да не допускат други чуждестранни фирми на пазара.

Какво привлича, от една страна и от друга, какво отблъсква, италианските предприемачи да навлязат на българския пазар? Той за кои сектори е атрактивен?

Секторите на производство – да кажем обувки, дрехи. За съжаление, малко са италианските фирми, които идват в България и намират персонал, който да е средно висококвалифициран. В един такъв глобален свят, действително обучението е изключително важно. Виждаме български инженери, които отиват да работят в чужбина, както и италиански също предпочитат чужда държава пред родината си. Те действително са професионалисти с изключително висока квалификация. Мога да дам конкретен пример с един от нашите членове на Камарата. От доста време не успява да намери инженер и то за региона на Пловдив, а въпросната компания работи из цял свят. Построиха тук фабрика и не могат да намерят този тип кадър.

Съществува и друг проблем – италиански фирми си „открадват” персонал, може би дори със 100 лв. повече ако предложи другия.

Има ли италиански фирми, които създават продукция в България и са принудени да си наемат отвън служители, което също само по себе си е аномалия?

Да, разбира се. И разбира се, струва и повече. Ако говорим за специализиран персонал, който идва от ЕС, то той е с лесен достъп до българския пазар, защото документацията за цялата административна дейност от страна на ЕС се сключва по-лесно. Но ако става въпрос за държави извън ЕС, то там има доста по-големи проблеми да се навлезе. В случай, че дадена компания реши да вземе високоспециализиран персонал от трети страни, много по-трудно се случва това от административна гл.т.

Имате ли наблюдения колко време българските фирми се задържат на италианския пазар?

Малко, за съжаление, защото все още са млади. Но това важи не само за италианския пазар. Имаме пример за български фирми, които са се опитали да направят магистрали в Сърбия и имаха доста проблеми след това. Да кажем, че докато една българска фирма работи на местна територия, е привилегирована от гл.т. на това, че може да се създадат ситуации, които да й бъдат в помощ, отколкото на чужда територия. И това може да се случи при факта, че контролиращите органи в България, примерно в инфраструктура, могат да кажат, че е ОК инфраструктурата, въпреки, че има явно някакъв проблем. Има неща, които могат по-бърз и лесен начин да бъдат прескочени.

В кои области български фирми се опитват да навлязат?

Най-вече в производствения сектор, защото има и много български фирми, които създават чисто българска продукция, като дрехи и се опитват да предложат техните продукти в Италия. Познавам една българска фирма, която произвежда и продава в Италия, в Карпи.

Като казахте дрехи и обувки, какъв е делът на италианските компании, които шият на ишлеме? Как се промени през последните години картината там, тъй като след кризата доста от цеховете затвориха?

Не мога да ви дам точен процент, но мога да кажа, че много от българските фирми в България, въпреки, че имат добро качество на изработка, не успяват докрай да удовлетворят италианския пазар. Тези италиански фирми отдават една част като поръчки на ишлеме да бъдат ушити в България заради доброто качество на изработка. Имаме дружество, което е член на Камарата, което премести в България своето седалище и тъй като работи за големите ни италиански дистрибутори в сектора на изработка на пантофи има 90 работници. Много от поръчките не могат да ги изработят в Италия. Не само поради факта, че става дума за работа, която изисква непрестанен обмен на работници, а защото обемът на работа е огромен и затова те предпочитат да дадат машините на български фирми, които да доизработят остатъка от поръчките.

В едно интервю казвате, че когато сте дошъл в България през 1997 г. бизнес обстановката в България е била „по-прозрачна, по-честна” в сравнение със сега. Как може отново да се върнем в този етап от развитието на икономиката ни?

Преди всичко това, което забелязвам като феномен от политиките, които се прилагат през последните години, е България повече да се затваря в себе си, т.е. българските фирми да работят само за местния пазара, без да допускат други да навлизат на него. Малко се получава като затворена общност. Но това е разбираемо, защото България 1997-2000 гг., преди да влезе в ЕС, тепърва растеш. Да кажем, че до 2010 г. и чуждестранни фирми са печелили поръчки в България, защото ноу-хауто, което чуждестранните фирми притежават, го нямаха българските. Тогава чуждите и български фирми работеха като партньори. Ако например, една чуждестранна фирма можеше да построи един тунел в една магистрала 10 км дълъг (не говоря само за италиански, а за чуждестранни) българската фирма успява да направи 1-2 км. Няма капацитет и може би това улеснява българската фирма да печели поръчките в България.

България


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • $$$
    Отговор
    1 13:42  28.10.18
    Покажи ми парите , помешчик
  • Емил
    Отговор
    2 17:36  28.10.18
    Жабари и икономика?! Добре, че е Германия!!!
  • пишман бизнесмен
    Отговор
    3 18:10  28.10.18
    Намерил па тоя акъл да дава. Италия има над трилион евро задлъжнялост. Като не ти харесва тук, ходи си в Италия. И знаете ли защо, този г-н е в България? Зашото не може да се реализира в собствената си държава. Аз познавам не 1 или 2-ма такива номади.
  • Потев
    Отговор
    4 20:05  28.10.18
    Ние не се затваряме в себе си, просто гледаме Кулагин, Петко, Ричи . . . учим се да правим анала /искаме не искаме/ през това време отглеждаме 2 милиона севериновци . . . . и така нататъка
  • Капулети
    Отговор
    5 21:27  28.10.18
    Италианците са много добри в машиностроенето, дизайна, тежката индустрия. Но са и хитри. Няма да инвестират най ценните си технологии в България. В България идват обикновени спекуланти да се напечелят набързо и до там.
  • Бай Благой
    Отговор
    6 10:24  29.10.18
    В България идват разни такива тарикати като тоя, защото знаят, че труда е евтин....даже на моменти почти безплатен !! От голям белгийски мениджър, както и от австриец знам ЕДНО ВАЖНО нещо.....с ИТАЛИАНЦИ И ГЪРЦИ БИЗНЕС - Н И К О Г А !!!

    Коментиран от #7

  • Бай Такъв
    Отговор
    7 14:02  30.10.18

    До коментар #6 от "Бай Благой":

    А с белгийци?

Напиши коментар:


Публикувай