Плаща ли си българинът задълженията в срок

По показателя „издължаване в срок” България се нарежда до средните за европейските държави нива. Това се отнася както за фирмите, така и за физическите лица. 77 е процентът на юридическите лица, които плащат задълженията си в срок, при среден за Европа 79%. В сравнение с бизнеса физическите лица са още по-дисциплинирани – 82% от тях плащат в срок задълженията си при средно европейско ниво от 84%.

Що се отнася до срока на просрочие, при бизнеса той е 21 дни, което е с 2 дни повече спрямо 2018 г., а при физическите лица е 14 дни.

Защо плащанията в срок са толкова важни?

Първият и основен фактор е, че колкото по-висок е процентът на плащане в срок, толкова по-здрави финансово са компаниите. Основната негативна тенденция при забавянето на плащанията е намаляване на печалбата – 58%. Следва липса на ликвидност – 48% и по-високи разходи за лихви – 47%. Всяка четвърта компания се чувства застрашена от фалит вследствие на несъбрани вземания – 24% при средно ниво от 16% се посочва в тазгодишното проучване „Навици на плащане в Европа” на EOS. В анкетата са участвали 3400 компании от 17 европейски държави.

Какво правят компаниите, за да компенсират
негативните ефекти от несъбраните вземания?

Най-висок е делът на тези фирми, които решават да ограничат инвестициите си – 27%. 25% съкращават служителите или не назначават нови, а други увеличават цените на стоките, които произвеждат или услугите, които предлагат.

Кои физически лица просрочват
най-често плащанията си в срок?

„Профилът на физическото лице е най-често млад човек, образован, с добра професия (най-често IT специалист). Задлъжнява най-вече поради покупката на технологични джаджи, които смята за инструменти от първа необходимост. Проблемът не е в това, че не разполагат с финансови средства, за да се издължат, а просто не могат да си направят точно сметката. Ще се научат, но по трудния начин”, казва Райна Миткова, управител на EOS. Специално за ФАКТИ тя коментира и ролята на високите технологии и изкуствения интелект в сферата на просрочените плащания.

Госпожо Миткова, до каква степен и доколко компаниите са наясно как могат да използват технологиите в сферата на събиранията на просрочения вземания?

До голяма степен фирмите са наясно и най-вече използват технологиите в тази част, която е свързана със сигурността на информацията. Близо 60% от анкетирате имат процедура и технология, която гарантира защита на данните. Когато става дума за автоматизация на процеса по събиране на вземанията нещата са малко по-различни.

Защо?

Голяма част от компаниите, близо половината от тях аутсорсват процеса към други компании. Инвестицията в технологии за събиране на вземания не е малка и бизнесът преценява, че е по-ефективно да ползва външни специалисти, които са направили вече тези инвестиции и разполагат с обучен персонал, който може да потърси техните вземания, вместо те да инвестират в собствен кол център, технологии, обучение на хора и т.н.

Какво е мястото на изкуствения интелект в процеса на събиране на вземания?

Тук интересното е, че голяма част от бизнеса не може да си представи как изкуственият интелект може да влезе в употреба. Според мен, изкуственият интелект ще спести много труд на хората. Човешкият мозък не е толкова оптимизиран, че да борави с толкова много информация. Изкуственият интелект изважда данни, тенденции. Оттам нататък на човек остава задачата като преглежда въпросните данни да направи съответните изводи. Има вече дори в нашата сфера софтуери за събиране на вземания, които са базирани на изкуствения интелект.

Например, вижда се, че с потребителя Райна може да се свържете винаги сутрин между 8 и 9 ч. на мобилния телефон и отговаря положително. Съответно системата се настройва да осъществи този контакт. Друг пример – данните сочат, че потребителят Ивелина винаги плаща с 5 дни закъснение и предпочита да получи съобщение по Viber, за да ѝ напомни за плащането.

Подобно изпълнение на рутинни задачи и анализ на много данни, което е трудоемко, ще бъдат заменени от машините. Изводите, накъде ще тръгне, какво да направим въз основа на информацията, ще остане в сферата на човека, който трябва да го види, прецени и да вземе решение какво да се направи.

Изкуственият интелект е нещо любопитно, което не си даваме сметка за колко много неща може да се използва. Редица от приложенията, които ползваме в телефона са базирани именно на него.