Стандартите за безопасност на стоките не са самоцел

Особено, когато говорим за безопасност на стоките, стандартът е този, който определя правилата и изискванията, на които дадена стока трябва да отговаря, за да бъде безопасна. „Тези стандарти не са някаква самоцел. В резултат на продължителни практически изпитвания е установено по какъв начин трябва да бъде конструиран даден предмет в зависимост от предназначението му, за да не крие рискове за живота и здравето на хората изобщо и на децата – в частност“, подчерта Маргаритов. „Понеже в България действат доста добре формулирани и подробни стандарти, се случва така че се попада на стоки, които не отговарят на изискванията им. Има различни видове рискове – от порязване, задушаване и т.н. Има рискове за живота, за здравето…“, Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов, цитиран от Bulgaria ON AIR по повод Световния ден на стандартизацията.

„За всяка стока, която би могла да бъде опасна, това се преценява и то по един изключително точно регламентиран начин – в акредитирани лаборатории или от вещи лица, които са оторизирани да правят тази оценка. Затова дори тогава, когато липсва един документ, от който да става ясно, че е направено съответното изпитване в лабораторни условия или експертизи и тази стока отговаря на стандарта за безопасност, тя не бива допускана изобщо на пазара и по-честите случаи, при които ние задържаме такива стоки, са действително на границата, а не в търговските обекти“, посочи председателят на КЗП.

Маргаритов заяви, че всеки търговец би трябвало да е запознат със законовите изисквания и да разполага с необходимите документи за дадените стоки. Това важи и за случаите, в които се касае за внос от трети страни. „Търговецът трябва да е наясно какво е действащото законодателство, кои са стандартите, на които трябва да отговарят съответните групи стоки, които той внася от държави извън Европейския съюз, където е възможно да важат други правила. Една стока може да бъде опасна съобразно действащото в ЕС законодателство, но в трети страни тя да се продава, защото там има други стандарти“, каза още той.

Стандартите за детските дрехи са изключително сериозни. „Има значение и възрастовата група, за която са предназначени облеклата. Единият от възможните рискове е свързан с лесното откъсване на дребни елементи, които обикновено са прикрепени по недостатъчно траен начин върху дрехата и могат да се отделят“, разясни председателят на КЗП. „Същевременно трябва да споменем и една друга голяма група рискове, свързани с т. нар. връзки със свободни краища и шнурове – закачване за транспортно средство, за велосипед, за така модерните напоследък тротинетки, което дори и за по-големи деца може да крие опасност от нараняване, обърна внимание той.

При имитиращите храни стоки опасността се крие в това, че те или части от тях могат да бъдат погълнати от децата и да предизвикат задушаване. „Някои изключително сполучливо наподобяват плодове и зеленчуци и това може лесно да заблуди особено по-малко дете. Ние много често си мислим, че могат да причинят само някакви стомашни разстройства, но рисковете по-скоро са от задушаване, ако попадне в дихателните пътища елемент от тази стока“, посочи председателят на КЗП.

Има и опасни стоки, от които удря ток. Например, пакетче с дъвки. „Произведено е от пластмаса. Тази част, която се подава, може да дръпнете. Примерно едно дете подава на друго да си вземе дъвка. И при дърпането се получава удар от ток. Понеже съм го изпробвал и върху себе си, мога да кажа, че не само че не е приятно, но действително токът е доста силен импулс и не само уплахата може да бъде рискът, който се появява“, обясни Маргаритов.

Запалките с необичаен външен вид могат да изненадат с неочаквано възпроизвеждане на пламък от най-неподозирани места. Маргаритов даде пример със запалка във формата на мобилен телефон: „Конструирана е по такъв начин, че не отговаря на стандарта – когато приплъзнете капачето, пламъкът може да се озове в ръката Ви. Ако не знаете и се опитате да извлечете този пламък, вероятността, когато запалите, той да изгори ръката Ви, е много голяма.“

В края на разговора председателят на КЗП припомни, че ако потребител закупи опасна стока, има право да я върне, а търговецът е длъжен да му възстанови заплатените за нея пари и да унищожи всички налични при него количества.