1 439 9

Приватизацията в Източна Германия: убийство, протести, скандали и ...

Дали приватизацията в Източна Германия, както тази в България, е сред причините за несправедливостта, чувствана от някои източногерманци и до днес

Приватизацията в Източна Германия: убийство, протести, скандали и ...
Снимка: Shutterstock

"Тройханд" - това е институцията, която през близо петте години на съществуването си е натоварена с осъществяването на приватизацията в Източна Германия. И която е особено ярък символ на разочарованието от периода след Обединението на Германия, отбелязва "Ди Цайт".

Решението за създаването на новата институция е взето на 1 март 1990-а година от Министерския съвет на Германската демократична република. Задачата на "Тройханд", както става известна агенцията, е да осигури прехода на германската индустрия към новия капиталистически пазар, включително да укрепи и приватизира предприятията. На 1 юли същата година е приет Законът за приватизацията и реорганизацията на националното богатство, който регламентира дейността на приватизационната агенция.

През следващите четири години "Тройханд" осъществява 13 000 приватизационни сделки. Някои я наричат "най-голямата компания на света". За други тя е "скандална институция", "бюрократично чудовище", "кланица". Както припомня "Ди Цайт", дейността на "Тройханд" води до закриването на три милиона работни места и 260 милиарда германски марки загуба.

Убийството на Детлев Карстен Роведер

За хората, чиято работа е била свързана с дейността на агенцията, един от шокиращите моменти в историята на "Тройханд" е убийството на нейния директор Детлев Карстен Роведер през 1991 година. Той е застрелян на 1 април в дома си от снайперист-член на Фракция "Червена армия". Около убийството и до днес има много неясноти - сигурно е само, че това е последният, 33-и атентат, извършен от Фракция "Червена армия", възприемала Роведер като олицетворение на алчния капитализъм.

Мария Брейтфелд-Марковски си спомня за първия си работен ден - 2 април 1991 година: "Влязох в сградата на "Вилхемщрасе", където "Тройханд" тъкмо се беше преместила. След пренасяне се очаква сградата да е оживена, всеки да е зает с нещо. В този ден беше много различно - цялата сграда бе налегната от тъга. Беше тихо, хората бяха изумени от това, че са застреляли шефа им".

Според Екхард Нецман, който е ръководил строителството на електроцентралите в ГДР, съдбата на "Тройханд" е щяла да бъде различна, ако Родевер не е бил убит. "Той беше работил в индустрията и познаваше мириса на машинно масло. Вярвам, че намерението му е било да спаси много повече източни предприятия", казва Нецман.

Невъзможното оздравяване

Една година след Обединението на Източна и Западна Германия служителите на "Тройханд” вече са 3000. Те не са работили заедно дотогава, а работният процес се променя ежедневно. Бригита Кауерс вижда обява във вестника, че "Тройханд" набира служители. Тя има опит в плановата комисия на ГДР и получава работата. В първия ден на новата позиция ѝ е поставена и първата задача - да отиде в държавната библиотека и да проучи как Федералната република е оперирала със собствеността си преди Обединението. "През април 1990 година още не знаехме това", спомня си тя. Мария Брайтфелд-Марковски пък споделя, че с постъпването си на работа поискала указания и директиви. Шефът ѝ казал: "Нали имате глава, с която да мислите! Напишете си тогава директива, щом Ви липсва".

Адаптирането към условията на свободния пазар определено създава хаос, както разказва Хелмут Коки, ръководител на филиала на "Тройханд" в Берлин. "Имаше няколко хиляди предприятия, които ни бяха подчинени. И те практически нямаха клиенти". По това време хората искат да купуват само западни продукти, а източните компании нямат възможност да противодействат. "Никой в предприятията нямаше представа как се привличат клиенти, как се подхожда към тях. Това досега не беше играло никаква роля", допълва Коки.

Подобно на множество предприятия в страните от Източния блок, голяма част от икономиката на Източна Германия се оказва неконкурентоспособна. Затова разказва и Йоханес Лудевиг – съветник на канцлера Хелмут Кол. "Когато се срещнахме с колегите от ГДР, те ни казаха: една трета от предприятията са конкурентоспособни, за една трета можете да забравите - те трябва да бъдат отписани и закрити, и има една трета, която може да бъде запазена, но с цената на големи инвестиции". Крахът на Съветския съюз през 1991 година обаче слага и край на взаимните икономически отношения с другите държави от Изтока. Изведнъж за компаниите от ГДР не остава пазар.

Надпревара с времето

Още със създаването си "Тройханд" има за приоритет връщането на собствеността, която е била конфискувана от правителството на Източна Германия. Осигуряването на инвестиции и развитието на бизнеса остават на втори план. До 1993 година три милиона души са загубили работата си заради фалит на компании. "Само през първите три години около половината от местата в промишлеността бяха закрити", разказва Лудевиг.

Приоритетът на директорката на агенцията Биргит Бройел е приватизацията да се осъществи възможно най-бързо. До края на 1992 година почти 80 процента от предприятията са вече приватизирани. "Госпожа Бройел държеше упорито на тези четири години (в които да се осъществи приватизацията – б.р.). Това беше нереалистично и до голяма степен нечестно", смята Лудевиг.

Ускорената приватизацията води и до грешки. Хелмут Коки посочва една от тях: "До лятото на 1991-а година се видя много ясно колко грешна беше идеята предприятията първо да бъдат преобразувани в дружества с ограничена отговорност или в акционерни дружества и едва след това да бъдат продавани на инвеститорите като цяло". Според Коки за въпросните инвеститори основна цел е била да получат терените. Повечето предприятия са притежавали огромни площи, тъй като в ГДР земите не са се продавали. "Повечето изобщо не се интересуваха от запазването на работните места", казва още той.

Краят на "Тройханд"

През 1993 година избухва серия от скандали: група инвеститори са изкупили фирми на безценица. Цялата година е белязана от протести - гладни стачки, демонстрации, блокиране на централата на "Тройханд" в Берлин. Един ден към нея политат яйца и домати. Бригита Кауерс по това време е на работа: "Сърцето ми се късаше, но си давах сметка, че няма друг начин. Съчувствах на протестиращите хора от селата, аз също смятах, че те трябва да се защитават".

В края на 1994 година "Тройханд" затваря врати. От следващата година дейността по приватизацията и следприватизационен контрол се поема от Федералната институция по въпросите на Обединението.

Бройел обявява, че по време на дейността си "Тройханд" е осъществила приватизацията на 13 000 компании, осигурила е 1,5 милиона работни места и 184 милиарда марки гаранции за инвестиции. Стотици от приватизационните сделки обаче все още не са довършени - част от тях чакат окончателно одобрение, други се проточват заради съмнения за злоупотреби. Същевременно от самата агенция изчисляват, че вследствие на престъпни деяния, свързани със сключените сделки, са били нанесени щети в размер на 300 милиона марки.

"Към края на "Тройханд" през 1994-а година бяхме раздали около 200 милиарда германски марки за оздравяване на компании, казва Бригита Кауерс. Макар на пръв поглед сумата да изглежда огромна, средствата, които Федералната република е отпускала за субсидирането на каменни въглища например, са повече. "Ставаше въпрос за това Източна Германия да тръгне по пътя на пазарната икономика, всичко трябваше да се случи бързо, защото иначе щеше да е твърде скъпо", допълва Кауерс.

Храна за популистите

Днес, 30 години след падането на Берлинската стена и 25 години след края на дейността на "Тройханд", агенцията продължава да разбунва духовете в Германия. Популистките политически сили в страната - "Алтернатива за Германия" и Лявата партия, настояват за нови разследвания в парламента. Те срещат одобрението на много германци, според които начинът, по който е извършена приватизацията, е причина за продължаващото делене между Източна и Западна Германия - икономическо, политическо и обществено.

"В крайна сметка 88 процента от източногерманската собственост попадна в ръцете на западни компании, респективно на западногерманци", посочва Екхард Нецман.

"Това, което ме смущава, е, че служителите на "Тройханд" биват представяни така, сякаш са кандидатствали да работят там единствено, за да получат някакъв личен дивидент. За повечето от нас, които идвахме от Запада, това не беше нормална работа", обяснява Хелмут Коки и казва, че работата в "Тройханд" е "белязала" всеки един от служителите.

Германия
Поставете оценка:
Оценка 5 от 1 гласа.

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 Фридман

    24 0 Отговор
    За алчния капиталист от запад няма значение брат, сестра, сънародници за него е важна банковата сметка и да експолатира някой докато той си лежи и тлъстее!
  • 2 Източно Германците са първите,

    18 1 Отговор
    които ще се отделят от Запада.
  • 3 Behemoth

    14 0 Отговор
    Ми има и по лоши случаи... хахахххххх...
  • 4 Шабиха

    18 0 Отговор
    Същото като тука, значи. Разграбване, съсипване, чисти престъпления, прикрити под фалшиви оправдания.
  • 5 Източно Германците не понасят,

    15 0 Отговор
    Западно Германците.
  • 6 Гюнтер Германеца

    20 2 Отговор
    Още преди войната големите фабрики бяха на Запад на изток са сие занимавали със земеделие повече, а както знаете Жуков настъпи Германия от Изток! След делението на Германия капиталите заграбени от,, Райх 3 "са се изсипали в Западна икономика, а Изтока плати цената за цялата 2СВ!!!Не си мислете, че на изток са глупави немците.

    Коментиран от #8

  • 7 мюмюн

    8 1 Отговор
    Костов-крадеца приватизатор
  • 8 никой

    7 2 Отговор

    До коментар #6 от "Гюнтер Германеца":

    Публикувано във факти.бг: Още преди войната големите фабрики бяха на Запад.Ти да не си на 120 бе?
  • 9 ели

    1 1 Отговор
    Бил съм в Германия няколко пъти; от начина на мислене ,разбиране,виждане самия манталитет са много различен от Западния може би ще минат 2-3 поколения за да бъдат като едина нация - интегрирани .

Напиши коментар:


Публикувай
ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки.