Защо Европа не насърчава легалната миграция?

В Европа има голямо търсене на болногледачи, чистачи и строители - работа, която би могла да бъде поета от легални имигранти без висока квалификация. Това обаче почти не се случва нито в Германия, нито в другите европейски държави, сочи проучването "Легални пътища към Европа", което разглежда ситуацията в Германия, Испания, Италия, Франция и Швеция.

В неговия фокус са хората с ограничена или средна квалификация от африканските държави, в които няма война, т.е. няма основание за искане на убежище. "Нашият въпрос беше: Има ли легални алтернативи за тези хора да работят в Европа или да получат образование, вместо да имигрират нелегално?", казва Каролине Поп от Съвета на германските фондации за интеграция и миграция. Краткият отговор гласи: само в изключителни случаи.

Предимствата на сезонната работа

Едно от тези изключения е именно сезонната работа. Докато Германия наема основно работници от другите държави в ЕС, усилията на Франция, Испания и Италия са по-скоро насочени към трети страни. Миналата година броят на получилите за първи път разрешение за пребиваване за сезонна работа в Испания е бил почти 14 000, а в Италия – над 5 500.

Италианците обаче често заобикалят дългата процедура и наемат нелегални мигранти, които вече са в страната, така че броят на чуждестранните работници там всъщност е по-висок. С наемането на нелегални имигранти се ограничава една от малкото опции за легална миграция.

Когато политиците нямат ясни цели

Извън сезонната работа в изследваните европейски държави има само няколко възможности за легална миграция. Изследването дава следното обяснение: "Има няколко основания, които осмислят легалната миграция. Но невинаги е ясно кое от тях е на преден план".

Основанията за стимулирането на легалната миграция определят и прилаганите мерки. Ако се цели удовлетворяване на нуждите на трудовия пазар, трябва тези нужди да бъдат анализирани и да бъдат въведени по-бързи процедури. Ако целта обаче е противодействие на нелегалната миграция, трябва първо да стане ясно кой вече е в страната и тогава да бъдат приложени необходимите мерки в държавата, от която е дошъл. Тъй като тези причини не се разделят ясно една от друга, "политиците често действат хаотично", казва Поп.

Борбата с нерегламентираната миграция

Легалната миграция често бива разглеждана като сигурен начин за борба срещу нерегламентираните миграционни потоци. Затова бъдещата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че иска така да реформира системата за получаване на бежански статут, че да има повече възможности за легална миграция. Още през 2016-а година Европейският съюз определи откриването на легални начини за миграция като неотложен приоритет паралелно с ограничаването на нерегламентираните миграционни потоци. Но данните от проучването не позволяват да се определи доколко легалната миграция предотвратява нелегалната.

Връзка обаче със сигурност има. Това показва примерът с регламента, приет в Германия по отношение на държавите от западните Балкани. След като през 2014-а и 2015-а година във Федералната република пристигнаха много хора от шестте балкански държави, които нямат шанс за бежански статут, правителството прие цяла поредица от мерки. Така освен признаването на държавите за сигурни, се създаде и възможността за легална миграция при наличието на работни мяста. Първите анализи показват, че мерките са подействали и трансформацията от нерегулирана към легална миграция е възможна.

Различни пътища, един и същи резултат

При въвеждането на правилата спрямо Западните Балкани, Германия се ориентира по примера на Швеция. За разлика от другите изследвани държави, в Швеция е наложен принцип, според който легалната миграция е съобразена с нуждите на трудовия пазар. Всеки има правото да имигрира в Швеция, ако от него има потребност. Изискването е сключен трудов договор, т.е. определящо е решението на работодателя.

Германия, Испания, Италия и Франция използват сложна система, базирана на контингенти, изследвания на трудовия пазар и двустранни споразумения, които определят нуждата от легална имиграция. И в петте случая изследването стига до един и същи резултат: "В повечето държави висококвалифицираната работна ръка е предпочитана пред нискоквалифицираната". Но спасение в нелегалната миграция обикновено търсят тъкмо хората с ниско образование.