Българинът не обича да си връща борчовете

Едва 20% от взелите бързи кредити и не успели да ги върнат в срок, го правят доброволно Всички останали 80% чакат да получат призовка от съда и чак тогава се „сещат” че са били търсени от колекторските фирми. Специалисти съветват кредитополучателите да не чакат частен съдебен изпълнител по съдебен път да прибягва до изискване на дължимата от тях сума, тъй като това значително ще оскъпи заема. На този краен етап длъжникът не само ще връща главница плюс наказателна лихва, която е в рамките на 10% на година, но ще трябва да плати таксата на частния съдебен изпълнител, а ако се стигне до гледане на делото и на адвокати и всички останали разходи по делото.

Кои са най-некоректните платци?

Профилът на средностатистическият длъжник е лице в трудоспоспособна възраст между 40 и 49 години. От всички просрочени кредити на тях се падат 31%. На второ място са лицата на възраст от 30 до 39 години – 25%, а трети с 21% са хората в предпенсионна възраст – между 50 и 59 години. По отношение на пол, съотношението е 60:40 в полза на силния пол. „Мъжете, освен че представляват по-голям потребителски дял, задлъжняват и за по-големи суми. Средният размер на техните задължения е близо 2500 лв., докато дамите изпитват затруднения със средна сума от малко над 2000 лв.”, казва Лилия Димитрова, заместник-председател на Асоциацията на колекторските агенции (АКАБГ).

Каква е средната сума на задлъжнялост?

Трудно е да се направи средна сума за сраната, тъй като разликата по региони е много голяма. Изненадващо на първо място е Варна, където средната дължима сума, която е просрочена, е 5441 лв. Столицата, независимо, че в нея живее най-голям дял от населението на страната, остава на второ място с дължима средна сума от 4467 лв. Третото място си разделят Бургас и Плевен. Там средно се дължи около 3600 лв.

В кои региони българите са задлъжнели най-много?

„Въпреки относително малкия си брой жители, част от населените места в Северозападна България демонстрират висок дял на изпаднали в просрочие граждани, съизмерим с този в големите градове. В тези зони трябва да се работи усилено за повишаване на финансовата култура и знания на населението. Мерките биха били безрезултатни, ако бизнесът и образованието не вървят заедно в посока откриване на нови работни места в региона”, обяснява Димитрова.

Според нея, подобряването на информираността в сектора е наложително и по друга причина. „В действителност невъзможността за плащане е основание за относително малък дял от потребителите. Нежеланието за покриване на дълга е по-честата причина за изпадане в просрочие. Повечето потребители опитват да избегнат изобщо връщането на изтеглената сума. На практика те губят възможността всички разходи по събирането да останат за сметка на кредитора”.