Историята на една успяла българка в Германия

Какво общо имат Лао Дзъ, Питагор и Демокрит с изкуствения интелект и дигитализацията? Може би ще си кажете, че нямат нищо общо. Ако попитате обаче професор Живка Овчарова, ще чуете съвсем различен отговор, а най-вероятно ще бъдете и въвлечени във вдъхновяваща лекция за предизвикателствата на дигиталния свят, възможностите на виртуалната реалност и що е то „интелигентна икономика“. Живка Овчарова е консултант на редица известни германски фирми и мнозина се възползват от напредничавите ѝ идеи, знания и ерудиция. Думите ѝ рядко биват подлагани на съмнение и това не е случайно - 62-годишната българка отдавна е достигнала върховете на професионалното си поприще, като е успяла да осъществи детската си мечта – да е "сред най-добрите“ в науката. Дори само бърз поглед върху богатата ѝ биография обяснява защо преди няколко години директорката на Изследователския институт по информатика и ръководител на Института по информационен мениджмънт в инженерството на Технологичния институт в Карлсруе бе обявена от специализираното издание „Edition F“ за една от „25-те лидерки на дигиталното бъдеще“ в Германия.

Как обаче една толкова фина дама решава да се занимава с технически науки и да се превърне в безспорен предводител в тази основно мъжка област? Самата тя разказва, че интересът ѝ към техниката възникнал още в детските ѝ години - след като прочела тритомното издание „100 000 години техника“. На 14 години вече била убедена, че иска да следва техническа специалност. И до днес вярва, че това е било най-правилното решение за нея. Първоначално се записала в Техническия университет в София, после спечелила конкурс и продължила следването си в Москва в специалността „Топлоенергетика и управление на атомни централи“. След дипломирането си започнала работа в БАН, но малко по-късно едно събитие изцяло преобърнало живота ѝ. На 1 май 1986 година до Живка Овчарова и колегите ѝ достигнала новината за ядрената авария в Чернобил. „На следващия ден трябваше да измерим радиоактивността. Времето беше прекрасно, хората бяха излезли на разходка, но когато включихме гайгеровия брояч, той започна да отчита много висока радиация. Никой не си даваше сметка за скритата опасност около нас. В този момент аз осъзнах, че не мога и не искам да упражнявам повече тази професия“, спомня си проф. Овчарова.

"Скочих в дълбокото и се научих да плувам"

Не след дълго се отваря възможност да продължи академичната си кариера извън България. Благодарение на международна програма за обмен на научни специалисти, тя получава докторантска стипендия и заминава за Германия. „Никога не съм имала желание да уча в Германия, но знаех, че с тази професия нямам шанс за развитие в България“, разказва проф. Овчарова. Заради отказите от много университети се налага да се преориентира към специалността „Компютърна графика“ в Техническия университет в Дармщат. “Нямах абослютно никаква представа от компютърна графика. Скочих в дълбокото и се научих да плувам, защото знаех, че това е единственият ми шанс“, споделя проф. Овчарова.

След завършване на докторантурата амбициозната дама става шеф на отдел в автомобилния концерн „Опел“. Работата в тежката промиленост изисква голяма отговорност и себеотдаване - точно затова много жени в бранша са изправени пред избора между професионалното развитие и семейството. Самата тя решава да се отдаде на кариерното израстване, но според нея именно липсата на гъвкаво работно време отблъсква много млади жени от техническите специалности. Това може да се промени, ако работодателите предлагат индивидуални модели, позволяващи съчетаване на семейството и професията. Макар да не изключва проявите на дискриминация в по-мъжките професии, тя е убедена, че „в Германия, когато са компететни и автентични, жените винаги са ценени“. Доказва го и нейният собствен професионален път. През 2003 година Живка Овчарова кандидатства за професорско място в Техническия университет в Карлсруе и успява да впечатли журито, преборвайки се с конкуренцията на останалите 29 кандидати. Така тя става първата професорка в историята на факултета по машиностроене, който има близо 200 годишна история.

С поглед към дигиталното бъдеще

Паралелно с кариерата си в Германия проф. Овчарова не спира да поддържа връзка и с родината – „не толкова по сантиментални, колкото по професионални причини“, както споделя. От 2005 е координатор на Немския факултет към Техническия университет в София и пътува редовно до България, за да изнася доклади. Според нея, българското правителство не инвестира достатъчно в образование, а изследователските и учебните бази са в окаяно състояние. Проблем са също липсата на преподаватели и ниските заплати. „Преди германските фирми имаха голям интерес да инвестират в България, заради добре образовани кадри, но това постепенно се промени. В Карлсруе има стотици млади българи, които биха предпочели да се върнат в България, но тъй като там нямат възможност за растеж, остават на работа тук. Българската образователна система има нужда от много сериозна реформа, за да се спре изтичането на способни млади хора навън“, посочва проф. Овчарова. Тя не крие разочарованието си от институците в страната и споделя горчивия си опит: „Преди 10 години с мои дарения открихме в ТУ първата лаборатория за виртуална реалност на балканския полустров. Положиха се много усилия за нейното изграждане, имаше голям отзвук и в международен план. Понастоящем лабораторията е затворена, тъй като преподавателят по виртуална реалност се пенсионира и сега няма кой да отговаря за нея. Много е жалко."

Въпреки огорчението си, проф. Овчарова продължава да работи активно за оформянето на дигиталното бъдеще на България. Тя участва в проект за изграждане на лаборатория за виртуална реалност в Стара Загора. Мисията ѝ е „да направи невидимото видимо“, за да може по-малко хора да се страхуват от непознатия свят на изкуствения интелект и дигиталните технологии. „Дигитализацията влияе на начина, по който мислим и живеем. Вместо да се страхуваме от промените, които настъпват, единствената възможност е да гледаме напред и да се напасваме към новите условия“, смята проф. Овчарова и допълва: „Не технологиите променят света, а начинът, по който ние боравим с тях“.