8 Ноември, 2020 19:49 2 726 31

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя възстановителния план на правителството

  • аикб-
  • асоциацията на индустриалния капитал в българия-
  • план за възстановяване

АИКБ високо оценява и подкрепя напълно заявеното от правителството твърдо намерение този ресурс да бъде инвестиран по прозрачен, достъпен начин, при опростени правила и процедури, при проследяемост на инвестициите и постигнатите резултати, така че да се избегнат всякакви съмнения за сиви и корупционни практики

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя възстановителния план на правителството - 1
Снимка: АИКБ

Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства широката обществена консултация на проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България и споделя напълно целта му. Това пишат от организацията в свое обръщение до обществеността.

Ето и цялото становище на АИКБ:

Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства широката обществена консултация на проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България и споделя напълно целта му „да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията... чрез набор от мерки и реформи, които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия“. Финансовият ресурс от 11,2 млрд. лева представлява безпрецедентна възможност за подкрепа на българската икономика, на бизнеса и на гражданите, за да се справят с тази тежка криза, като преодолеят последиците от нея и дори надградят постигнатото.

АИКБ високо оценява и подкрепя напълно заявеното от правителството твърдо намерение този ресурс да бъде инвестиран по прозрачен, достъпен начин, при опростени правила и процедури, при проследяемост на инвестициите и постигнатите резултати, така че да се избегнат всякакви съмнения за сиви и корупционни практики и ще бъде конструктивен и диалогичен партньор за постигането му.

Определено, проектът е структуриран прагматично, развит е в разбираема форма и предлага множество приносни моменти, сред които особено положително впечатление правят:

- Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с пропорционален ресурс за изпълнението на всеки от тях;

- Обвързването на областите на политика във всеки от стълбовете с конкретни програми;

- Планирането на конкретни проекти, в допълнение към националното финансиране и това по Споразумението за партньорство - 2021 – 2027 г.

Като отчита сериозната работа, извършена по подготовката на Плана, АИКБ в настоящото становище отправя препоръки, коментари и предложения за прецизиране и преформулиране, с оглед на важността му като документ, неговият хоризонтален характер и огромният финансов ресурс, а и на чиято основа ще се програмират мерките за подкрепа на МСП за програмния период 2021 - 2027 г.

1. Общи бележки.

1.1. Безспорно, инвестиционният ресурс, предвиден в Плана, представлява безпрецедентна възможност за подобряване на социално – икономическата среда в страната. Предвид на това, както и на дългосрочния характер на изпълнението, АИКБ счита, че трябва да се обърне съществено внимание на въпроса за управлението на инвестициите, в съответствие с принципите на партньорство при инвестирането на средствата от ЕСИФ. Предлага наблюдението да се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство, или да се създаде по аналогия Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана. Това би позволило участието на социалните партньори по прозрачен начин във вземането на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите по области на политика.

1.2. АИКБ препоръчва в Плана да се включи встъпителен раздел – обосновка, който да представя отчетените и прогнозни въздействия на КОВИД-кризата върху българската икономика и социален живот, като на тази база се очертаят насоките за интервенция. Това би позволило обвързване на политиките с конкретните предизвикателства.

1.3. Предвидените проекти и инвестиции следва да бъдат обобщени в таблица, така че лесно да се проследява планираният ресурс по области на интервенция. Предвид сериозните суми по области на политика във всеки един от четирите стълба, предлагаме проектите да бъдат представени по-подробно, като се представи информация, а разбивките да бъдат за максимално 8-цифрени суми. Добре е да се представи в прегледен и лесночетим вид обобщена информация за връзките и допълняемостта на интервенциите, предвидени в рамките на Споразумението за партньорство и програмите към него и в рамките на Фонда за справедлив преход и ReactEU.

1.4. Демографската криза е най-сериозното предизвикателство, пред което България е изправена. Тя се утежнява допълнително от негативните ефекти, предизвикани от КОВИД пандемията, което изисква с още по-голяма острота и неотложност планирането на политики и мерки за справяне с нея. АИКБ предлага Планът да посвети специална област на политика за справяне с демографската криза, в съответствие с договорените мерки в Националното тристранно споразумение.

1.5. Общото впечатление от Плана е, че дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства, в ерата на дигитални трансформации, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки. Поради това, АИКБ препоръчва да се отдели по-сериозно внимание на обвързването на областите на политика с реформите, за чието изпълнение те допринасят, включително посредством актуализиране и прецизиране на системата от индикатори.

1.6. АИКБ нееднократно е изразявала своите резерви по отношение на ефективността на създаването на различни фондове, които да администрират и опосредстват достъпа до европейски средства. Освен високите административни разходи по създаването и функционирането на подобни фондове, проблем е прозрачността, ясното проследяване на ефекта от мерките за подкрепа, съмнения за равнопоставен достъп на бенефициенти, за обективността на оценката и подбора на проекти и т.н. По тази причина АИКБ предлага преимуществено да се програмират директни разплащания, а за предвидените индиректни плащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се ползва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.

2. Бележки по конкретни текстове и раздели.

2.1. Бележки по Иновативна България.

2.1.1. Образование и умения.

АИКБ подкрепя изграждането на STEM образователна среда и насърчаването на електронно обучение, както и модернизирането на образователните институции. Определено повече и по-качествено образование е най-сигурният и бърз начин за повишаването на конкурентоспособността. По отношение на предвидените Центрове за личностно развитие на ученици и младежи – АИКБ подчертава необходимостта инвестициите в тях да бъдат насочени и към насърчаването на талантите на младите хора и поощряване на интереса им към природо-математически дисциплини. АИКБ предлага обхватът на тези центрове да бъде разширен, за да включи и „Центрове за развитие на таланти“, както и да се предвиди партньорство с работодатели, за да се осигури практика в реална среда. Предлага да се инвестира и в създаването на менторски и наставнически онлайн мрежи, които да насърчават кариерната ориентация посредством лично наставничество и да подпомагат успешното навлизане на младите хора на пазара на труда, включително посредством личен пример и контакт. АИКБ предлага обхвата на областта на политика да бъде разширена, за да обхване и дуалното обучение, както и да се предвидят инвестиции за здравна превенция на учащите се младежи.

2.1.2. Научни изследвания и иновации.

АИКБ подкрепя всяка възможна инициатива за разширяване на успешното участие на български бенефициенти в Хоризонт Европа, при условие, че подкрепата ще е директно насочена към български предприятия и НПО.

Като подкрепя целта за насърчаване на изследователската дейност, включително посредством създаването на мрежи от университети, АИКБ напомня настоятелно, че подобна дейност не би била успешна без участието на бизнеса и предлага да се изисква изрично такова партньорство. За целта ще е необходима и промяна в регламентирането на публично-частните партньорства, поради действащото в момента ограничение в Постановление 61 на МС. Участието на бизнеса в тази област е от ключово значение, тъй като в много случаи университетите нямат достъп до необходимото оборудване, включително лабораторно.

2.1.3. Интелигентна индустрия.

АИКБ подкрепя напълно мярката за подпомагане на процеса на преход към кръгова икономика на предприятията и предлага тази подкрепа да бъде разширена и стойността на ресурса за подкрепа да бъде увеличен, за сметка на намаляване на подкрепата за изграждане на инфраструктура. Необходими се сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в скъсяването на веригите на стойността. АИКБ предлага да се поиска блоково изключение по схеми за подкрепа на големи предприятия за насърчаване на участието им в скъсяване на веригите на стойността. АИКБ нееднократно се е обявявала категорично против инвестирането в индустриални паркове и финансирането на техническа инфраструктура, от които няма ясно изразени бизнес потребности. Предлага целият ресурс да бъде насочен именно към инвестиции в скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация – посредством технологична модернизация и преструктуриране и преориентиране на производства, за сметка на отпадането на финансиране на физическа инфраструктура. Счита, че това са най-важните области за подкрепа, тъй като именно по този начин се гарантира справянето с икономическата криза и осигуряването на висок растеж, и предлага към тях да бъде пренасочен ресурс в рамките и на Зелена България – на стойност поне 2,5 млрд. лева, за сметка на проектите за енергийна ефективност.

2.2. Бележки по Зелена България.

2.2.1. Кръгова и нисковъглеродна икономика.

В документа е записано, че българската икономика изразходва средно 3,6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. Това изчисление е направено, без да се отчита стандарта на покупателната

способност при обема на БВП, а коректното сравнение между страни и със средното за ЕС, препоръчано от Евростат, показва енергийна интензивност за България през 2018 г. 171,92 кг.н.е. за 1 000 евро БВП (PPS) при средноевропейско ниво 119,77 (за ЕС-27). Препоръчваме запис: „българската икономика изразходва средно 1,5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП (PPS) от средния енергиен разход в ЕС“, а изречението за сектора на услугите да се махне. Това е не по-малко вярно и достатъчно убедително като аргумент за необходимостта от решително повишаване на енергийната ефективност. С това уточнение АИКБ подкрепя нуждата от насърчаване на кръгова и нисковъглеродна икономика. Със съжаление отбелязва липсата на мерки за подкрепа на въвеждането на електрически превозни средства, производството на електродвигатели, акумулатори, батерии. Липсват и мерки за насърчаване на разработки в посока на съхраняване на енергия, насърчаване на електрическата мобилност и развитие на технологии, основани на водород.

Необходими се сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в кръговата икономика и за да постигнат целите за климатична неутралност. АИКБ предлага да се поиска блоково изключение по схеми за подкрепа на технологично обновяване на големи предприятия за насърчаване на участието им в кръгова икономика и за постигане на климатична неутралност.

АИКБ не подкрепя насочването на подобен огромен ресурс в енергийна ефективност и предлага 2,5 млрд. лв. да бъдат пренасочени – както вече бе посочено по-горе – в насърчаването на зелени технологии. Оставащият 1 млрд. да се разпредели на три части поравно – 1/3 за енергийна ефективност в жилищния фонд, 1/3 за енергийно обновяване на промишлени сгради и 1/3 за енергийно обновяване на държавни и общински сгради и за енергийна ефективност на системи за изкуствено външно осветление. Тъй като подобни проекти се изплащат от реализираните икономии, те следва да бъдат приоритетно финансирани посредством предоставянето на нисколихвени, дългосрочни кредити, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление. В крайни случаи, ако се предвижда грантово финансиране, интензитетът на подкрепа следва да не надвишава 25 – 50 %. А предвид на икономическата рентабилност на подобни проекти и тяхното откупуване в бъдеще, насоченият към тях ресурс да бъде ограничен.

АИКБ изразява резерви и по отношение на планираната подкрепа за ЕСО в размер на 511 млн. лева.

2.2.2. Устойчиво селско стопанство.

Селското стопанство в България е частно. Ако държавата инвестира ресурс в хидромелиорации, редно е да се знае предварително за какви проекти, кой ще бъде бенефициент и как държавата ще обоснове инвестицията с анализ разходи-ползи. По този начин ще се избегнат евентуални съмнения, че се цели облагодетелстване на конкретни „латифундисти“, освен ако не става дума за водоеми за напояване, които са преимуществено общински и държавни. АИКБ по-скоро би подкрепила мерки за

интелигентно управление на водните ресурси и за осигуряване на алтернативни водоизточници за индустриални нужди и може да приеме ограничена интервенция в това направление, но само в съчетание с мерки за директна подкрепа на засегнатите от КОВИД-кризата селскостопански производители – в размер на поне половината от планирания ресурс – 470 млн. лв.

АИКБ настоява за финансиране на български генетичен фонд от сортове растения и породи животни, включително посредством стимулиране на селскостопанските производители да отглеждат растения и животни с гарантирана чистота за нуждите на подобен генетичен фонд. България имаше много добри традиции в тази област, която е също толкова важна, колкото и иновациите, но за съжаление те са почти напълно изгубени и трябва спешно да се работи за тяхното възстановяване – включително посредством конкретни проекти с бенефициенти предприятия и/или научни звена, насочени към създаване на сертифицирани пепиниери и развъдни стопанства за ценни местни сортове растения и животински породи.

2.3. Бележки по Свързана България.

Не е ясна връзката на антикризисните мерки и предложените области за интервенция, с изключение на цифровата свързаност. Поради изоставането на инвестициите в железопътна и ВиК инфраструктура, АИКБ все пак може да приеме подобно финансиране, но с особено мнение.

2.4. Бележки по Справедлива България.

2.4.1. Бизнес среда.

АИКБ не приема със средства, предназначени за справяне с КОВИД-кризата, да се финансират закъснели, неуспешни и неотговорно извършвани операции за постигането на ефективно електронно правителство. В подобни действия, по някои изчисления, до момента са налети милиарди левове през последните 10 години, без видим резултат. Вместо това, да се работи по съвместимост и взаимен достъп до ключови регистри, в съответствие с приетото в ЕС законодателство, като се прилагат глобални стандарти за идентифициране и обмен на данни.

2.4.2. Социално включване.

В този раздел АИКБ възразява на ползването на средствата, предназначени за справяне с КОВИД-кризата, за финансиране на закъснели реформи и настоява подкрепата да бъде за съвместни действия на социалните партньори по насърчаване на социалното включване – като борба с недекларираната заетост, със сивата икономика, подкрепа на доброволната събираемост, повишаване привлекателността на професии от ключово значение за конкурентоспособността, в които има недостиг на персонал, достъп до дигитални компетенции и т.н. Възразява срещу поименното посочване на само малка част от подобни инициативи – като MyCompetence и сребърна икономика и настоява да бъде предвидена подкрепа за всички полезни инициативи.

2.4.3. Здравеопазване.

АИКБ подкрепя нуждата от модернизация на материалната база на лечебните заведения и нуждата от мотивация и задържане на персонала в тях. Но настоява поне половината от предвидения ресурс да бъде насочен към превенция на здравето и към системи за ранна диагностика и предотвратяване на хронични заболявания. В България отделеният за превенция ресурс е 2 пъти по-малко от средните за Европа стойности, а за болнична помощ и лекарства – 2 пъти повече като дял в разходите за здраве. Приоритетното финансиране на превенция на здравето би повишила ефективността на цялата система на здравеопазване.

В заключение считаме, че представеният проект следва да бъде доработен. Декларираме своята готовност да бъдем конструктивен и диалогичен партньор в процеса.


Поставете оценка:
Оценка 1 от 11 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 Фен

    13 5 Отговор

    До коментар #1 от "Данъкоплатец":

    Е видяхме го гласуването по пощата в САЩ. Страхотия!
  • 3 Планове на пожар

    22 2 Отговор
    Няма спасение.
  • 4 (A+T)x2+(G+C)

    25 2 Отговор
    Та те гей парада подкрепят та плана ли няма
  • 5 Всяка Чорделя

    9 3 Отговор

    До коментар #1 от "Данъкоплатец":

    Кажи му Гошо и не го обиждай на Тъпо
  • 6 комундеркапитал

    19 2 Отговор
    Индустриален пролетариат: чакам хеликоптера който ще ръси пачките.

    Коментиран от #8

  • 7 Вожда на атцкетите Джеромино

    2 12 Отговор
    Браво батка ,дерзайте и все успехи ГЕРБ !
  • 8 Продавам Китайски вентилатори на китай

    2 8 Отговор

    До коментар #6 от "комундеркапитал":

    Вий все чакате някой да ви даде ,да ви излекува без пари ,да ви нахрани на муфта и да ви почерпи ракия на аванта !

    Коментиран от #15

  • 9 Лъжливи шарлатани

    25 2 Отговор
    Ето заради такива асоциации и тулупа сме зле.
  • 10 Някой си

    15 2 Отговор
    А колектива на доячката леля Пена и трактористите от бригадата на чичо Пешо подкрепят ли го?
    Те и Каскета така подкрепяха ( незаконно) и вижте каква стана тя!
  • 11 До капитала

    14 3 Отговор
    Кога станахте калайджии, кога ви почерне г..а?
  • 12 Обикновен овчар

    22 2 Отговор
    Върнете на народа парите които откраднахте!
  • 13 Татко Махно

    5 10 Отговор
    Чета коментарите и сърцето ми се пълни с надежда! Ако повече българи мислят като пишещите в този чат, скоро анархията ще тържествува в България! Молодци!!!
  • 14 Hoho Boho

    8 4 Отговор
    Прозрачност Пари Правителство
    Посочете, коя дума е излишна.
  • 15 крадекапитал

    12 1 Отговор

    До коментар #8 от "Продавам Китайски вентилатори на китай":

    От този капитал нищо не чакаме. Този накраден капитал е по-лош от робовладелците.
  • 16 Индустриален капитал?

    22 2 Отговор
    В България няма индустрия, но има индустриален капитал - нещо като дървено желязо. И кво произвежда,само капитал,ли?

    Коментиран от #21

  • 17 Гошо

    11 2 Отговор
    Само заглавието прочетох и за малко да върна 3 малки ракийки, салатка от домати и краставици, 2 арианки, 3 кебапчета с картофена салатка!
  • 18 ненаяли се

    16 1 Отговор
    1.2 млдр. лева за крадене са си 11.2 млрд. лева за крадене. И аз да бях на мястото на Асоциацията на Ибрик4иите и Крадците в Бантустаня и аз щях да подкрепям.
  • 19 ежко

    10 1 Отговор
    Ама как....И аз ще подкрепям този, който ми подарява незаслужени пари!С две ръще ще го подкрепям!
  • 20 Тези са

    10 1 Отговор
    назначените капиталисти от комунисти.
  • 21 ежко

    13 1 Отговор

    До коментар #16 от "Индустриален капитал?":

    Е как какво!Каквото успяха да докопат от онова дето беше построено по Бай Тошово време.От онова дето оцеля напук на разграбването!Домусчиев например -завода за антибиотици в Разград.Оттогава Домуса нищо печелившо не е направил.Такова дето може да се конкурира на свободния пазар.Инаяе с дотации построи един завод за горене на боклук, а парите дето вкара в Лудогорец -те нямат избиване 1000 години.Гришата Ганчев и той.....Дай му контрабанда със захар....Грейт Уол фалира -щото некадърното си е некадърно.Та това за персоните в АИКБ
  • 22 хгфрр

    13 0 Отговор
    Туй пак Велев ли? Или Домусчиев?
    Няма начин те да не подкрепят правителството.
    Сега чакам и синдикатите да подкрепят бюджета.
    После и детските градини ще подкрепят бюджета.
    Няма ли да има манифестация в подкрепа на бюджета или поне подписка?

    Коментиран от #24

  • 23 Шопо

    8 0 Отговор
    Възстановителен план !!! Майтапите се ,нали !?????
  • 24 Хаджи Хаджи Българин

    6 0 Отговор

    До коментар #22 от "хгфрр":

    Това с манифестациите ми хареса! Той и баце на 26 години е марширувал на манифестация с червена вратовръзка! Та вие сега се възмущават от него! Толкова си може момчето, за възраст а си!
  • 25 Перо

    8 0 Отговор
    Пишете,Асоциация на държавните милионери с манифактурно производство за да ви разберат. Човек,като чуе бомбастичните фрази ще ги свърже с развитите страни,а не с феодализма на Мутрашенко.
  • 26 Фактъ

    6 0 Отговор
    Крадците се подкрепят взаимно в името на грабежа .
  • 27 Help Credisimmo

    4 0 Отговор
    Ще подкрепят,нали има 60/40 и други схеми за крадене.Пфу ,не се наядоха бре.
  • 28 Просто

    1 0 Отговор
    Ми тя анархията в България съществува от 30 години , само се сменя една анархия с друга . Гърците какво са казали - "Демократия- Анархия" .И те я бяха закършили , дойдоха" Черните Полковници" сложиха малко ред , след тяхното управление собствениците на златарските магазинчета слагаха пред вратата един стол, и отиваха да ядат , да не заключват ,през това време някой клиент ще дойде премести стола , избере си нещо , и остави парите на масата. После Евро-Съюз , и държавната дотация на килограм грозде стана 1.5 долара . Стотици милиарди достигнаха до хората правещи малък и среден бизнес . С няколко декара земя , гърка гледаше семейство бяла къща огради градинки 3 вида трактори и прикачен инвентар , нов автомобил и "Ганьо" му работи , а Ганьо е оставил 50 декара златна земя в България да пустее , или я е продал за без пари. Та чета гледам поредната схема за открадване на пари , и си мисля като "Моканина" Боже колко мъка има по този свят .
  • 29 123

    0 0 Отговор
    Преди приемането на всеки един проект трябва да се представи Анализ на Ползите и Вредите ако има такива и то в цифрово изражение.Колко работни места и с какво заплащане се откриват,от къде идват машините и материалите, какви парични потоци ще създаде и за колко време, колко данаци ще генерира и какви са изгледите за разшряване на бизнеса,договоритите за покупка на продукцията?
    Ког
  • 30 123

    0 0 Отговор
    Демографскатга криза може да се реши само със социални и образователни квалификационни програми. Първият проблем на демографията е че за да има повече деца майките им трябва да имат сигурност за жилище ,прехрана,транспорт, дрехи за тези деца.Това означава държавни жилища с ниски наеми за бремени жени и с деца, и социални програми за подпомагане са храни, транспорт и дрехи. Както и младитге жени да могат да учат и получат квалификациа през това време.Отделно детски гради безплатни или с плащане според доходите, транспорт на децатга до училище. Като колкото по е образована майката толкова по високи да са помощите за децата и нея.
  • 31 123

    2 0 Отговор
    За образованието , даже твърде много са образовани учениците, но образованието им а само теоритично.А практически нищо не могат да извършат,освен да говорят много... Трябва да има стандарт за покриване на практически приложими умения.