Норвежкият B2Holding разкритикува 10-годишната давност за дълговете

Във връзка с 10-годишната абсолютна давност за задълженията на физическите лица, заложена в измененията на Закона за задълженията и договорите и гласувана на второ четене в Комисията по правни въпроси в Народното събрание на 11 ноември, главният изпълнителен директор на норвежкия B2Holding, един от големите инвеститори в изкупуването на дългове в Европа и собственик в България на Агенция за събиране на вземания ЕАД, член на Асоциацията на колекторските агенции в България Ерик Йонсен изпрати отворено писмо до председателя на парламента, депутатите и членовете на комисията по прави въпроси.

Ето и писмото:

„На 11 ноември 2020 г. Комисията по правни въпроси (Комисията) в българския парламент единодушно прие изменения в Закона за задълженията и договорите, които определят 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица.

Като водеща компания в изкупуването на дългове в Европа с дейност в 23 държави и един от големите инвеститори в необслужвани кредити на българския пазар чрез дъщерната ни Агенция за събиране на вземания ЕАД, ние сме дълбоко загрижени от предложените промени, защото те не само ще повлияят негативно на планираните от нас инвестиции в България, но също така, на база моето професионално мнение, ще имат силно негативен ефект върху цялата икономика и финансовата система на страната.

От една страна, темата засяга широк кръг ключови акционери, но независимо от това Комисията е одобрила 10-годишната абсолютна давност за дълговете на физическите лица, без задълбочена оценка на въздействието, което според нас, е задължително в този случай. Подобни промени ще разтърсят цялата икономика и по всяка вероятност ще доведат до съзнателно забавяне на плащанията на всички нива.

От друга страна, независимо от представените позиции на ключови заинтересовани страни, сред които държавни органи (Министерство на правосъдието, Министерство на финансите), международни финансови институции (ЕБВР), най-големите работодателски и бизнес организации (КРИБ, АИКБ, БТПП), водещи юристи, Асоциацията на банките в България (AББ), Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) и др., които предупредиха, че промените ще повлияят негативно българската икономика и финансова система, Комисията на практика не ги е разгледала, в резултат, на което, предложеният нов закон по никакъв начин не балансира интересите на длъжниците и кредиторите.

Не на последно място прави впечатление, че гласуваният от Комисията проект има ретроспективно действие относно отношенията между кредитори и длъжници, които са били валидни преди влизане в сила на 10-годишната абсолютна давност за задълженията на физическите лица. Това означава, че ако измененията бъдат приети и приложени в настоящия си вид, новите правила ще се прилагат за всички действащи в момента договори, които са сключвани в миналото. Подобен ход не само че не е в съответствие с добрите практики и съществуващите закони в ЕС, но и най-вероятно ще доведе до блокиране на пазара на необслужвани кредити, тъй като ще намали ликвидността в икономиката и ще затрудни банките при отпускането на нови заеми.

Според нас, ако новият закон бъде приет и влезе в сила в сегашния си вид, промените ще имат силно отрицателно въздействие върху българския финансов сектор, реалната икономика и потребителите. Кредиторите и фирмите ще отчетат значителни загуби, а банките ще поставят допълнителни бариери пред достъпа до кредити и ще намалят кредитирането, което ще ограничи потреблението, инвестициите и икономическия растеж. Освен това, процесът на събиране ще трябва да бъде рязко ускорен, включително съдебното събиране, а възможностите за преструктуриране на дълговете ще бъдат ограничени до минимум. В крайна сметка, тежестта и разходите, свързани с тези изменения на закона, ще бъдат платени от коректните платци, които обслужват задълженията си редовно и в срок и които са мнозинство в обществото. Така 10-годишната абсолютна давност за задълженията на физическите лица ще се обърне срещу самите потребители и ще наруши техните интереси и права.

Опасенията ни са, че в краткосрочен период предложените изменения ще унищожат цялата индустрия за изкупуване на дългове в България, която в крайна сметка е тази, която помага за решаването на проблемите с необслужваните заеми и благодарение на която банките освобождават ресурс за нови кредити. Въвеждането на 10-годишната абсолютна давност за дълговете на физическите лица в този вид ще навреди на дейността на всички компании за събиране на вземания, които са направили големи инвестиции в изкупуване на портфейли с необслужвани кредити на местните банки и небанкови финансови институции. В България от 2014 г. досега, компаниите в сектора, които членуват в АКАБГ, са придобили портфейли с номинална стойност над 6 млрд. лв., като са инвестирали стотици милиони за тази цел.

Компаниите за събиране и изкупуване на дългове играят ключова роля за стабилизиране на финансовата система в Европа след кризата през 2009 г. Те са основният двигател за намаляването на обема на необслужваните кредити. През миналата година просрочените заеми в ЕС спаднаха до най-ниското си ниво през последните десет години, благодарение на усилията на нашата индустрия и сътрудничеството ни с банковия сектор и регулаторите. За последните 5 години до 2019 г. лошите заеми са намалели наполовина - от 1.15 трилиона евро до под 600 милиарда евро. Това се дължи до голяма степен на мерките, предприети от регулаторите и правителствата, в комбинация с усилията и партньорството на банките и компаниите, инвестиращи в изкупуването на дългове.

Елиминирането на сектора за събиране и изкупуване на вземания в България ще застраши стабилността на финансовата система, особено на фона на очакваната вълна от нови необслужвани заеми в резултат на икономическата криза, предизвикана от COVID-19, и нарастващия дял на лошите кредити - тенденция, която вече засяга банките в цяла Европа. Това ще остави банките и небанковите кредитори в България без партньор в управлението на просрочените си кредити, водейки до ограничаване в кредитирането, а това неизбежно ще засегне всички домакинства и бизнеса и ще намали достъпа до капитал и средства.

Обръщаме се с молба към вас да възобновите диалога с всички ключови заинтересовани страни, включително с инвеститорите, които са членове на АКАБГ. Сигурни сме, че заедно и в диалог, можем да постигнем решение, което да балансира интереса на кредиторите и на длъжниците, като едновременно с това съхрани индустрията, която инвестира в изкупуването на задължения. С този акт ще се гарантира стабилност и ликвидност на българската банкова и финансова система, а постигането на баланс е предпоставка за устойчив и жизнеспособен финансов сектор в България“.