Как се спасява производство по време на локдаун и без държавна помощ

До 2025 г. е крайният срок, в който страните членки трябва да приемат свои програми за разделно събиране на текстил и обувки. Това предвижда пакет "Кръгова икономика" на ЕС. Това означава, че текстилният бранш, който понася сериозни удари в момента заради COVID кризата, е изправен и пред екологични предизвикателства.

Как се справя една компания, която не получава подкрепа по мярката 60/40 разказва пред ФАКТИ Васка Бакларова – главен мениджър на един от големите производители на спортно облекло у нас. Тя обясни, че много от луксозните марки на пазара шият точно в България, но със затварянето на света, нуждата от производство на конфекция е намалял и мнозина не са успели да се справят с кризата.

„Единствените фирми, които се спасиха са тези, които успяха да преустроят производството си, но въпреки традициите в текстила, които страната ни има, по-голяма част от фирмите не успяха да се адаптират. Около 80% от производителите са намалили драстично капацитетите си или са изчезнали от пазара", разкрива тя.

"Нашата реорганизация отне буквално 3 дни, за което съм много благодарна на специалистите и технолозите ни, които успяха да пренастроят машините, да реорганизират капацитетите ни. Първото нещо, което започнахме да произвеждаме бяха предпазни средства за нашите служители и техните семейства, за да можем да подсигурим първо тяхното здраве", каза Бакларова.

Според нея, за да се спаси бизнеса е необходимо да има специалист в широка гама продукти и да работи с няколко клиенти едновременно, по възможност директно. Не на последно място, е необходимо фирмата да е директен вносител на платове и материали, за да се подсигури капацитета на работа.

Васка Бакларова коментира, че в условия на криза е добре да се инвестира в човешкия фактор. Изцяло автоматичните машини и иновативните технологии също са от изключително значение за текстилното производство, но високото качество е недостижимо без човешки фактор.

Допълнителните цехове в Кричим и Чирпан са помогнали на много хора да работят от тези населени места, вместо да пътуват всекидневно до по-големите градове и именно така се подобрява икономиката в малките населени места.

За справянето и оцеляването на бизнеса на Васка Бакларова по време на кризата допринася и нишата за спортни облекла, в която се намира. „Спортистите продължават да тренират, а голяма част от спортните мероприятия се състоят, независимо от всичко. Освен това, е много по-лесно човек да си избере спортен екип и да го поръча онлайн, отколкото да си купи костюм.“

Преосмислихте ли Азия като безалтернативен доставчик на суровини?

В следствие на COVID кризата се разкриха производители и в Европа, така че към момента вече сме ориентирани 50/50 спрямо Европа и Азия.

Възползвахте ли се мярката 60/40 или друга държавна мярка, обявена за подкрепа на бизнеса?

Не, успяхме да се справим със собствени средства. Самата мярка "60/40" според мен е доста ограничаваща и за наш късмет не се наложи да прибягваме до нея?

Как се подготви фирмата за новия локдаун?

Освен предпазните средства за служителите ни и осигуряването на дезинфектанти, ние увеличихме складовите си наличности. Можем при следващ блокаж на Азия или Италия да имаме ресурса да запазим производството.

Според Бакларова, за да се спаси бизнеса е необходимо да има специалист в широка гама продукти и да работи с няколко клиенти едновременно, по възможност директно. Не на последно място, е необходимо фирмата да е директен вносител на платове и материали, за да се подсигури капацитета на работа.

Екологичното предизвикателство и кръговата икономика

Както и в чужбина, текстилните фабрики у нас се борят за минимизиране на отпадъка си.

Както знаем, модната индустрия е един от главните замърсители на околната среда, но какво правят българските производители, за да намалят отпадъка си?

С огромно съжаление Васка споделя, че в България няма нито едно предприятие, което да рециклира изкуствените материали, от които се създават именно спортните дрехи. „Ние разделяме своите отпадъци, но за съжаление в България няма място, в което да се преработват отпадъци и остатъци от тъкани с изкуствен произход. Изкуствените материи са най-благоприятни за манипулация, но и са най-функционални, когато говорим за спортно облекло“, добавя експертът.

Предприятията срещат огромни трудности относно рециклирането и към момента го въвеждат като текстилен отпадък. „Много ми се иска да направим едно кръгово производство, в което да има нулев отпадък“, казва Бакларова.

Липсата на устойчива и кръгова модна икономика са световен проблем. Например, към днешна дата само 14,7% от изхвърлените дрехи са рециклирани.

Като мениджър на няколко големи предприятия, Васка Бакларова споделя, че една от нейните мисии е да подкрепя всички каузи, свързани с опазването на природата и околната среда и то 100%. Освен, че изхвърлят разделно отпадъците си, в цеховете се използват иновативни методи за сублимиране (боядисване) на материите – цветът се инжектира. Така няма нужда от изхвърляне на тонове отпадни води в природата.

Тя се грижи остатъчните материали, които не могат да бъдат използвани, да се доставят на други фирми, в които отпадъците намират употреба. „Например ватата предаваме към фирми, които правят матраци, възглавници, и подобни“, споделя мениджърът.