1 154 0

Коя е най-голямата забележителност в Пловдив?

„Знак за древността” ще бележи обектите в най-стария град в Европа

Стефанаки Йоанис

През 2015-та година Ник Комптън, широко образован журналист, който пише за изкуство, музика, култура, мода и туризъм, поставя Пловдив редом с Йерусалим, Бейрут и Алепо, разкривайки най-старите градове в света, на страниците на престижното издание The Gardian. Този факт е известен на пловдивчани, които познават древната история на родния си град. След публикация на "Дейли телеграф" през 2010г. за най-старите живи градове в света ротарианските клубове под тепетата превърнаха това в кауза и обединиха усилията си около популяризирането на историята и значимостта на Пловдив като най-стар жив град в Европа.

От днес стартира анкета, която цели да определи най-големите забележителности в Пловдив. Допитването ще продължи близо месец и се организира от създаденото през 2012 година сдружение с нестопанска цел с дейност в обществена полза „Пловдив-най-старият жив град в Европа”.

Проучването ще се проведе посредством пряко допитване до гражданите, осъществено от анкетьори-доброволци, които ще са облечени с отличителните тениски и шапки на сдружението. Желаещите могат да гласуват само по веднъж и чрез анкета, публикувана във фейсбук страницата на „Пловдив-най-старият жив град в Европа” през следния линк: https://www.facebook.com/oldest.plovdiv/, както и в сайта на сдружението.

Организаторите са си поставили за цел улесняване на множеството очаквани посетители в града на тепетата, след като втория по големина български град спечели титлата „Европейска столица на културата – 2019”. Определените от пловдивчани исторически обекти ще бъдат отбелязани със „Знак за древността”. Така те ще се превърнат в атрактивни туристически точки, които гостите на Пловдив да посетят, запознавайки се с историята и културата на най-древния жив град в Европа. Сред фаворитите са Античният театър, Римският стадион, Гребният канал, Цар Симеоновата градина, Хисар Капия, Одеон, Античният форум, Небет Тепе, Етнографският музей, Архитектурен комплекс „Капана”, Сахат тепе - Часовниковата кула, Пловдивски панаир, Паметникът Альоша и други.

„Бихме искали, като културна столица на Европа през 2019-та година, да подготвим града си за огромния международен интерес, който очакваме. Отбелязвайки най-атрактивните исторически обекти със „Знак за древността”, ние ще акцентираме върху важното значение на Пловдив за историческото развитие на континента. Заедно с това ще работим за развитието на духовните ценности, културата и изкуството, науката и спомагането за утвърждаването на града ни, като културна столица на Европа. Предвиждаме поредица от събития, които да разкрият красивата история на Пловдив, като едновременно с това очакваме подкрепата на сдружения, развиващи сродна дейност, както и от страна на Общинска администрация, Пловдив.” – заяви председателят на Управителния съвет на СНЦДОП „Пловдив-най-старият жив град в Европа” Любомир Костов. На сайта на дружеството, създателите на инициативата припомнят някои от най-важните моменти от историята на древния град.

За великолепието на Пловдив основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място римският преаториум. Това била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града. Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери - около 2 хектара. Археолозите са открили до сега единадесет праисторически селищни могили в рамките на Пловдив и още три в непосредствена близост. Според редица исторически източници, началото на уседнал живот на територията на Пловдив в сложено през далечното 6-то хилядолетие пр.н.е. Първите праисторически селища са създавани на речни тераси, образувани от река Марица и нейните притоци, или в близост до някой от хълмовете. Предполага се, че един от нейните ръкави е минавал южно от Младежкия хълм, покрай централната жп гара, през днешния бул. “Руски“, образувал е езеро между Сахат тепе и Бунарджика, пресичал е главната улица, след което е продължавал до Трихълмието и е завивал на юг, за да се влее отново в Марица. Петте хълма: Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе, Сахат тепе и Бунарджика са били свързани, а Марково тепе почти не е можело да се отдели от Бунарджика.

Кой от всички исторически обекти ще бъде посочен от пловдивчани като най-значим, кой е най-атрактивен и кои места в най-стария жив град в Европа ще бъдат обозначени със „Знак за древността” ще стане ясно в края на юли, когато ще бъдат анализирани и оповестени резултатите от анкетата.

България


Напиши коментар:


Публикувай