1/3 от българите – против антитерористичния закон

Половината от българите смятат, че законопроекти като този за борба с тероризма по-скоро помагат, но чувствителен дял от една трета от запитаните намира преди всичко посегателство върху нашите права. В социологически експеримент четири пети от българите изразяват мнение за дейността на несъществуваща институция – Агенцията за борба с имигрантите, а положителните оценки от 42% я правят една от най-одобряваните институции у нас. Афинитетът към „здрава ръка“ е осезаем, но не и неограничен, сочи изследване на „Галъп интернешънъл болкан“.

Втората част от изследването по актуални теми, свързани с институциите на съдебната власт и цялостната тема за борба с престъпността, налагане на закона, сигурност и т.н.  – по повод текущите теми около съдебната реформа, миграцията, тероризма и т.н. е проведено между 14 - 19 юли сред 1605 душ чрез стандартизирано телефонно интервю.

Наскоро обсъждания Закон за противодействие на тероризма стана повод "Галъп" да постави респондентите в условията на класическия избор между свобода и сигурност. 56% избират твърдението, че подобни закони по-скоро са полезни за предотвратяване на тероризма. 32% обаче споделят мнението, че подобни закони по-скоро ограничават правата на гражданите. Не е малък и делът на хората, които все още не са запознати с този закон и не могат да определят, коя от опциите е по-близка до тяхното мнение.

Подобни въпроси са най-вече експериментална техника, поставяща респондента в условия на еднакво логично звучащи опции. Затова те са важни най-вече с това, че показват как се степенуват ценностите. Въпросите не претендират за изчерпателност или обобщение. 

По-младите са и онези, които проявяват повече чувствителност на тема свобода. Но дори и в техните отговори надделява нуждата от сигурност. Вероятно става дума за закономерна демократичност на нагласите сред младите. По-възрастните пък са по-чувствителни към опазването на реда. То надделява и сред отговорите на левите привърженици, но със съвсем малко. Очевидно, симпатизантите на левицата са закономерно склонни на критика към властта, респективно и към законопроекта срещу тероризма.

Дял от близо една трета заявяващи, че такива закони най-вече вредят на права, показва немалка степен на критичност. Това се потвърждава и в отговорите по друг експериментален въпрос: 62% избират опцията „няма значение дали осъдените за престъпления са много или малко, важно е да се спазват правата на хората“. 36% пък казват „дори и да бъдат частично ограничени някои права на хората, важното е да има повече осъдени за пресъпления“. Явно българите подкрепят повече строгост по отношение на миграцията, но не биха приели форсиране на съдебната система. Това означава, че извънредни мерки, спешно законодателство и други подобни срещат автоматична пречка сред обществото. Желанието за твърда ръка е сериозно, но не и безкрайно или безконтролно. Това е важен извод и по актуалната тема със съдебната реформа и търсенето на различни модели за нея.  

За да се направи по-нататъшна проверка на потенциалните репресивни нагласи сред българите, беше взет знаков случай от последните месеци – смъртоносното прострелване на мигрант от Афганистан. Респондентите са почти единодушни. Почти всички, които са били запознати със случая, считат че полицаят, застрелял мигрант, преди всичко си е свършил работатата и съответно прокуратурата правилно е прекратила делото. Около 8% заявяват, че на практика служителят на МВР е извършил убийство.

Мненията на ромите донякъде контрастират на общия фон. Вероятно сред тях личи и не особено голям респект към органите на реда, както и сериозна чувствителност по теми, свързани с индивидуалните права.

В предходната част от сондажа беше установено, че най-харесваните у нас институции са онези, които звучат и по-силово или деполитизирано. За да се провери афинитетът към „здрава ръка“, на респондентите беше зададен и контролен въпрос за дейността на несъществуваща агенция – Агенция за борба с имигрантите. Общата картина издава объркване – равни дялове на положителни и отрицателни оценки. Процентите са съвсем близки – 42% от запитаните одобряват, а 41% - не. Малък е делът на хората, които са отговорили, че не могат да дадат оценка – едва 17%.

Разбира се, названието беше подбрано така че да звучи близо до съществуващи институции. Въпреки объркването, все пак с 42% одобрение несъществуващата агенция се нарежда сред най-одобряваните институции у нас. Това допълнително доказва, че мигрантската вълна предизвиква огромно напрежение в масовото съзнание и лесна подкрепа за всякакви мерки срещу нея.   

През месец юни, например, в нашето редовно месечно изследване, беше проверено отношението към носенето на бурки в България. Обществото категорично подкрепя забраната за носене на забрадките, закриващи лицето. 6% от хората не смятат, че носенето на бурки трябва да бъде забранено. Това са най-вече хората от турски и ромски произход и привържениците на партия ДПС.

В същото изследване през юни респондентите бяха запитани дали са съгласни турските граждани да бъдат допускани в страната без визи. Подобно на предходния въпрос и тук несъгласието доминира, макар не толкова критично. 68% са против, а 16% - за

Освен отношението във външнополитическата сигурност на страната, в телефонния сондаж бяха тествани и ред въпроси, свързани с криминалната обстановка в страната. Например, беше направена проверка за това какви са бързите асоциации по една от горещите теми на лятото – прословутата престрелка в Слънчев бряг. Интересно беше да се види дали тя се възприема на индивидуално ниво (скарване), на ниво организирана престъпност (групировки разпределят територии) или на ниво държава (властта слага „чадър“). Закономерно надделява втората опция (с близо две трети), а чувствителен е и делът на свързаната с нея трета опция (с близо една трета). В очерталия се спор между МВР и прокуратура очевидно не е надделяло изразеното от полицията становище за по-скоро битови причини на случилото се в Слънчев бряг. В същото време, и първата част на изследването за институциите у нас показа, че в триъгълника полиция – съд – прокуратура българите очевидно са склонни да намират вина за неуспехите по-скоро в актовете на съда, отколкото в действията на прокуратура, полиция и т.н. Вероятно става дума за устойчиви нагласи.

Оказва се, че българите са склонни да делегират на властта възможността да налага закона и сигурността радикално, макар и да не изпитват особен респект към властта. Вероятно и заради последното, желанието за „твърда ръка“ по темите на личната и национална сигурност е видимо, но не и безгранично.