1 069 2

Клисарова: Управляващите създават армия неграмотни

Образованието стигна дъното

Калина Петрова

„Образованието стигна дъното. Над 250 000 до 300 000 са неграмотните за тези 20 години“. Това заяви проф. Анелия Клисарова, председател на Съвета по образование и наука към НС на БСП, на пресконференция в централата на партията. Тя подчерта, че ще има гимназии, които не могат да попълнят паралелките си, а това ще доведе до закриване на училища и безработни учители. „Управляващите създават армия неграмотни“, каза още тя.

Всяко пето дете не записва 5 клас

Бившият образователен министър посочи, че 4550 деца още не са записани в първи клас, което е около 7%. „Проблемът е още по-тежък след основното образование. Това са децата между 11 и 14 години, които са в 5, 7 и 8 клас. Цифрите са страшни. Всяко 5-то дете не записва 5-ти клас или от 100 деца 22 не отиват на училище“, допълни тя. По нейните думи толкова не постъпват и в гимназия или завършват образованието си до 8-ми клас. „Тази година 11 257 ученика ще бъдат по-малко на училище и то, защото не са се записали“, каза още проф. Клисарова. Тя подчерта, че това не е демографската криза. „Ако се прибавят и 27 000 двойки на изпитите, това означава, че тези деца не могат да продължат в специални училища, а ще остана в 8-ми клас“, посочи тя. 

Преди 20 години само 2 или 3 от 100 деца не са продължили образование

Бившият министър на образованието сравни данните от преди 20 години, когато само 2 или 3 от 100 деца не са продължавали образование в основното и не повече от 6 деца в средното. „Тези неграмотни хора нямат перспектива. Каква професия им даваме, каква икономика развиваме?“, попита тя. Според нея между 40-45% от децата имат функционална неграмотност. „По данни на европейските ни колеги от 100 деца само 40 четат добре, но не разбират прочетеното. Знанията, които имат по математика, не могат да приложат в практиката. 

Неграмотността застрашава националната ни сигурност

За мен неграмотността достига такива размери, че застрашава националната ни сигурност“, каза още проф. Клисарова и допълни: „Завод може да се вдигне за 2 години, но не можем да обучим кадри и работна ръка за това време“.

Проф. Клисарова е категорична, че трябва да има реформа, но новият закон създава още по-големи трудности за директори, учители и родители. Тя припомни, че той вече е в сила от 18 дни, от 1 август.  „Влиза в сила един закон, който няма разпоредбите как да бъде прилаган. От всички стандарти само 4 са официално обявени на страницата на министерството. За 5-ти клас учебници няма“, коментира тя. По нейните думи децата ще учат по новата програма, но със стари учебници. „Образованието е отговорност на цялото общество“, категорична е проф. Клисарова.  

Светла Бъчварова: Новият образователен закон ще доведе до затваряне на професионални гимназии

„Реформата, реализирана с новия образователен закон, в частта за професионалните гимназии, ще доведе до тяхното закриване.” Това заяви пред медиите народният представител от ПГ на БСП Лява България Светла Бъчварова. Тя подчерта, че проблемите в професионалното образование в България са страшно много. По думите й има стратегия, има доклади на институции, на Сметната палата, където се посочва какви са проблемите и как точно трябва да бъдат решени те в дългосрочен план. „Въпреки констатациите, които трябваше да се вземат в предвид, новият образователен закон, който влезе в сила от 01.08.2016 г., създава много проблеми”, коментира депутатът. Тя обясни, че в преходни и заключителни разпоредби на закона в последния момент е било записано, че всички професионални гимназии, които са в системата на Министерство на земеделието и храните – 79 на брой, трябва да преминат към общините. 

Само 7 от 79 професионални гимназии са преминали към общините. Какво се случва с останалите?

Бъчварова подчерта, че всички тези решения са били записани в закона без икономически  и финансови обосновки, в резултат на което към 01.08.2016г. е поставено сериозно изпитание – от 79 само 7 са преминали към общините на практика, а за всички останали няма и идея в закона какво ще се случи с тях. „Това пренебрегване и неглижирането на професионалното образование, особено в земеделието, което се води като един от приоритетните сектори, показва, че на теория и на документи много добре го докарваме, но когато трябва да реализираме стратегиите, на практика се сблъскваме с недомислени решения като тази промяна”, категорична бе тя. По думите й това са училища, в които е необходимо финансиране, не само чрез делегирани бюджети, но и материална база, която е изключително голяма, преподаватели, които трябва да са подготвени, общежития и условия, за да могат ученици с по-нисък социален статус от регионите, в които се намират тези училища, да ги завършат.

Бъчварова подчерта, че е притеснително, че по закон от януари 2017г. за училищата с отпаднала необходимост се премахват ограниченията те да бъдат продавани свободно.

Тя  призова Министерство на образованието да има специално внимание към професионалните гимназии, за да бъдат запазени, а не след време да говорим, че нямаме квалифицирани кадри в земеделския сектор.

София / България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Край (гост)
    Отговор
    1 15:41  18.08.16
    Що това е от вчера. Ти като беше министърка преди три години - от детската градина с вишо излизаха.
  • Morgoth (гост)
    Отговор
    2 16:03  18.08.16
    Проблемът Е демографски! Разбира се не е САМО демографски, но е ОСНОВНО такъв.

    Преди време си поиграх да направя едно изчисление за бъдещото етническо разпределение на България - интерполация на данни от различни източници. Според резултатната таблица в момента циганите би трябвало да са между 750 и 850 хиляди. Това са едва 10-11% от населението, НО също така между 16% и 21% при първолаците. Изкарайте данните за етническия състав на отпадналите от училище и ще лъсне кой точно и кога отпада.

Напиши коментар:


Публикувай