1 615 0

31 август 1924 г. Убит е Тодор Александров

Венцислав Михайлов

На 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на воеводата.

Със смъртта на Тодор Александров югославското правителство си спестява 100 000 динара – такава награда е определило за главата му.

Труповете на Тодор Александров и телохранителя му са покрити с шума.  Три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината над Сугарево.

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, Вардарска Македония. Учи в Щип и Радовиш, а след това в педагогическото училище в Скопие, където на 16 годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), посветен от директора на училището Христо Матов.

След 1897 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония - Виница, Кратово и Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. През март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор, но след малко повече от година е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско. През учебната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител в едно от щипските училища. Същевременно, той е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в родния си град. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива, а малко по-късно се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му.

След 1906 година Тодор Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония - турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.

В началото на 1911 г. заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.

Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г. По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници - Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров начело на чета на организацията навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над българското население в Македония през 1913 г. заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония. Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на Българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи.

След края на Първата световна война, през 1919 г. Т. Александров заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние, Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония в една автономна, а в дългосрочен план и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея.

Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. На практика, ВМРО контролира политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби след бежанците от Макодония и да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на вътрешните работи в земеделското правителство Александър Димитров, четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). През 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС.

В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници. През юни 1920 г. той издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци.

На изборите тези кандидати получават изненадващо висока подкрепа във Вардарска Македония. Както пише в своите "Спомени" Иван Михайлов ВМРО подкрепя най-крайните партии, борещи се срещу режима в Белград. Оценката за ползата от подобна подкрепа на ВМРО за комунистическите сили обаче е нееднозначна поради македонизма, който по-късно започват да прокарват споделящите комунистическите идеи, както и възможностите за намеса на Съветска Русия в национално-освободителните движения на Балканите. През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан т.нар. Майски манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.

Макар че Тодор Александров обявява, че не подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.

България


Напиши коментар:


Публикувай