6 159 2

6 септември 1885 г. - Съединението

Венцислав Михайлов

На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в-к "Борба") и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.

Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят беше изостанал от събитията, той научава голямата новина по-късно даже и от най-обикновения граждани. Новината я научава, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведоми от София за последните сведения от Южна България и след като изрази волята си, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одбрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември няколко стотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.

Благодарение на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

България


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • ИНТЕРЕС БЪЛГАРСКИ
    Отговор
    1 08:49  06.09.16
    Сърбите за това се държат с руснаците и до днес !Но ние какво правехме с тях 45 години ? ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ !
  • misli posle govori
    Отговор
    2 10:22  06.09.16
    Имате неточности отзад напред. -Създава се т.н "Тъмрашка република"- при отцепването и от Източна Румелия(1886-1887г.) инспириран от Османските власти.Там е изпратен капитан Петко Киряков(Петко войвода от филмите на киностудио Бояна), който успява да овладее сепаристичните настроения на местното помашко и турско население, има дори военни схватки.Идеята е да изглежда като сблъсъци на разбойнически групи.Това са около 20села около Кърджали(т.н "непокорни села").Кърджали чак през 1912г се присъединява към България, за разлика от тези села.Тази част от нашата история е извадена от българските учебници по -история и не се изучава от децата в българското училище. -Русия участва в една договорка и финансова комбинация с Османската империя.Последната трябва да плати репарации на Русия от последната руско-турска война.България на Русия също, повече от ясно, е че нито България нито Османската империя ще го направят.Мисля че, ставаше въпрос за 72млн. златни франка. -Боевете продължават до 16ноември българските войски стигат до Пирот с намерението да влязат в Белград, австрийския военен аташе заявява, че ако българите продължат ще срещнат австрийските щикове.Боеве се водят несамо на Сливнишката позиция за София, но и град Видин е обграден от т.н Тимошка армия на сърбите, която до последно е в отбранителна позиция и единствен коз на сърбите в цялата кампания. -България мобилизира 120 000 армия, без генерали изтеглени от Русия, водени са от нисш офицерски състав.Сърбия разполага с 60 000 войска имаща опита от една война с Турция.Войната е известна в учебниците по история като "Войната на капитаните срещу генералите".Малобройните погранични части забавят с 2 дни напредването на сърбите, разположените на юг български войски преминават само за три денонощия от турската граница до сръбската, като са се движели по тройки.Двама носят един войник, който е спял.Които без да спират да се движат са се сменяли през няколко часа.Чувал съм, че старите българи са имали дебели и здрави ръце, като "козунаци" и питам какви са сегашните???

Напиши коментар:


Публикувай