1 106 0

Кръстовден е

Празникът се нарича още Гроздоберник, тъй като започва брането на грозде. Смята се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват, а слънцето започва да се приближава към зимата

Църквата отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден, а в народните обичаи този ден се смята за началото на есента. На Кръстовден празнуват именниците Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кръстилена, Кръстена, Кръстил, Кръстила.

Празникът се нарича още Гроздоберник,

тъй като започва брането на грозде. Смята се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват, а слънцето започва да се приближава към зимата. Вярващите спазват строг пост, а традиционните обредни ястия са зелник с праз лук и печена тиква. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.
 
За празника се раздават пресни пити, за да се умилостивят стихиите и да бъде плодородна годината. Първото откъснато грозде се освещава в черква и се раздава за здраве и плодородие. Освен именниците, на този ден празнуват и лечителите, които лекуват пресекнал се кръст, навехнати или счупени крайници.

По традиция на Кръстовден се открива новата учебна година в Софийската духовна семинария.

Хиляди миряни нощуват на Кръстова гора край манастира „Света Троица”.

Легендите разказват, че понякога, по време на вечерня, се чували стъпките и песните на 12-те монаси, които били посечени от турците през XVII век, тъй като не предали вярата си. Божите служители намерили смъртта си по острите саби на многочислените орди на Джадит Али паша, които след като избили всички живеещи там, ограбили и опожарили църквата и сградите наоколо.

В бързината изплашените монаси побързали да скрият в земята двете скъпоценни икони с отломките от кръста Господен, дарени на разположения в близост до Кръстова гора Бачковски манастир от Великия доместник във Византийската империя, грузинец по произход, Григорий Бакуриани. Самият той написал, че по краищата на иконите „Свето преображение Господне” и „Света Богородица” са вградени частици от разпятието на Исус Христос.

Бакуриани се сдобил с реликвите благодарение на познанството си с византийския император Алексий I Комнин.

При основаването на Бачковския манастир през 1083 г., Бакуриани го дарил с обширни поземлени имоти, заселил в него 50 души монаси от Грузия и съставил манастирски тапик (устав). В областта било открито богословно училище, в което преподавали бележити грузински учени като Йоан Петрици, Икал-тоели и Арсен.

Типикът не допускал семейни грузинци да живеят под манастирската стряха. Преданието гласи, че за много негови подчинени било изградено селище, наречено Иверце. То се превърнало в стопанско средище и богат животновъден край. Многобройните манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище. Тук се намирали манастирските мандри и големи жилищни сгради с църква „Света Троица”.

В скоро време на Кръстова гора възникнал манастир, наречен Троицки, подчинен на Бачковския.

Той станал любимо място на жителите от околните села,

особено на иверци. Монасите от Кръстова гора и жителите на Иверце измолили от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакурианова икона с вградената в нея част от животворящия Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир. Легендата говори, че всяка година на празника Кръстовден - Въздвижение на честния кръст, с тържествено литийно шествие при многобройно присъствие на християни, голямата икона „Св. Преображение Господне” била носена от Кръстова гора до Бачковския манастир, престоявала там на Всенощното бдение, а на другия ден след Светата Литургия пак била връщана.

До края на XIIв. монашеските братства на Бачковския и Троицкия манастир били поддържани предимно от нови грузински попълнения. След падането на България под турско робство през 1393г. в Бачковския манастир нахлува гръцката деспотия, която прогонила и последните грузински монаси, сринала до основи великолепната гробница на братята Григорий и Абасий Бакуриани в централния храм и се постарала да заличи всяка иверска следа.

Връщайки се още по-назад във времето, можем да се запознаем и с историята на намирането на кръста на Исус.

То се свързва с името на майката на император Константин - света Елена.

Нейната християнска дейност се изразявала в широка благотворителност и построяване на много храмове.

В чест на победата на синът й цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя, царица Елена решила да построи на Голготския хълм величествен храм – „Св. Възкресение Христово”. Когато започнало копаенето на основите, работниците открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници, за които в Библията пише, че са разпнати заедно с него. И трите кръста обаче много си приличали и било трудно да се установи към кой от тях е бил прикован Спасителят. В това време покрай мястото на строителни работи минало погребално шествие. Царица Елена го спряла и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато кръста на Христа се докоснал до ковчега, станало чудо: мъртвецът оживял.

Така разпятието станало символ и знаме на християните и с него те побеждавали всяко зло.

Това се случило именно на 14-ти септември – денят определен за поклонение на Светия Кръст. Оттогава на тази дата разпятието се изнасяло за поклонение.

След разпространението на християнството из цял свят и поради невъзможността кръстът да се пренася с животни или лодки до отдалечени места, вярващи решили да го разделят на три части: едната останала в Йерусалим, другата изпратили в Рим и третата - в Константинопол (Цариград). Частта която дали на Костантинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.



Напиши коментар:


Публикувай