1 232 3

Противоречивият Фердинанд и българската Независимост

Теодор Николов

Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Той е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.

Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница.

На 2 август 1887 г. Фердинанд е коронован във Велико Търново за княз на българите.

Изборът му става след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26 август 1886 г. и възникналата остра политическа криза. Регентството в състав Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков започва да търси нов български владетел, припомня сайтът История.бг.

Свиканото на 15 октомври 1886 г. Велико народно събрание избира за български княз Валдемар Датски, но той отказва да приеме короната по внушение на Александър ІІІ. Русия предлага кандидатурата на грузинския княз Мингрели, но тя не е приета от ВНС. Това довежда до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни.

Великото народно събрание изпраща във Виена тричленна делегация да търси княз. Там и е предложен австрийският офицер Фердинанд Сакскобургготски. След допитване до Германия, Великобритания и Франция кандидатурата е приета, без да се търси съгласието на Русия. На 7 юли 1887 г. ВНС избира Фердинанд Сакскобургготски за княз на България.

На 2 август 1887 г. новият български княз тържествено полага клетва пред Великото народно събрание в Търново. Русия смята избора на княз Фердинанд за незаконен, а него – за узурпатор. Той наистина няма политическо минало, но за сметка на това има родословни връзки с всички европейски династии.

През първите години Фердинанд оставя Стефан Стамболов да управлява и модернизира страната, а той се заема с пътувания и уреждане на личните си дела. През 1893 г. сключва брак с италианската принцеса Мария-Луиза. Раждането на престолонаследника княз Борис Търновски още повече укрепва престола.

През следващите години Фердинанд започва задкулисните контакти с руската дипломация. На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставено е правителство, начело с д-р Константин Стоилов.

Князът постига своето международно признание чрез помирение с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 4 юли 1895 г. е тържествено приета от новия руски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.

На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд вече се радва на официален прием във всички европейски столици, получава най-висши ордени.

Като главнокомандващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с изграждането на елитен офицерски състав.

Князът подкрепя модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на автомобилите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.

Във външната си политика Фердинанд постига не само помирение, но и сближаване с Русия. През 1902 г. се сключва тайна военна конвенция между двете страни.

Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост.

На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54-и пехотен полк, откогато носи наименованието 54-и пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.

22. 09. 1908 г. е звездният миг на Фердо. Той не е засенчен дори и от бляскавите победи в Първата Балканска война и превземането на Одрин. Не е стъпкан в калта от неговите провали в Междусъюзническата война и в Първата световна война. Фердинанд остана в историята с акта на Независимостта.

Малко неща са предвещали, че той ще има такава съдба.

Политическите успехи на цар Фердинанд достигат своя връх по време на Балканската война през 1912 г. Царят има имперски амбиции, а народът и армията са обхванати от ентусиазма да освободят поробените си братя от Македония и Тракия. Българските войски правят чудеса и изтласкват турците на километри от Цариград. Заслепен и нетърпелив Фердинанд с лека ръка проваля спечеленото.

Първият провал на Фердинанд като главнокомандващ идва през Междусъюзническата война, когато той издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без дипломатическо и военно осигуряване на тила. Това довежда до катастрофа. Престолът обаче е спасен поради общите очаквания за възмездие.

Вторият неуспех е участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава голяма част от политическите фактори се обявяват против действията на Фердинанд. Войната завършва с втора национална катастрофа.

На 3 октомври 1918 г. министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения изход – абдикацията. Той предоставя престола на своя син Борис ІІІ и напуска страната.

Още през 1915 г. цар Фердинанд си осигурява пенсия на фелдмаршал от немската и от българската армия. Той умира в родината си през 1948 г., като надживява и двамата си сина – цар Борис ІІІ и княз Кирил. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал.



Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • misli posle govori
    Отговор
    1 09:36  22.09.16
    Бих, добавил някои неща. Съгласно конвенцията от 1902г. тя е и насочена и срещу Румъния.България прави опит да я активира по време на Междусъюзническата война, като се окаже натиск срещу Румъния, което окупира Северна България с 500 000 войска.Русия отвръща, че "пакта е мътвороден".Русия използва моментът да накаже България, защото се опитва сама да решава по военен път националните си въпроси.В България печата от онова време пише за "разбойниците", така са наричани нашите съседи Сърбия и Гърция, които окупирали Македония, Беломорието и дори има сблъсъци между българските войски в споменатите райони още по време на Балканската война Фердинант се поддава на натиска на българският народ, освен това хората са в 90% селско население, което трябва да работи своите земи и са бързали да накажат тези, които посягат към земите населени с българи.
  • misli posle govori
    Отговор
    2 09:54  22.09.16
    >> друго любопитно е, явяването на руското военно аташе с предупреждение към Фердинант да не прави втори опит да атакува Цариград.Точните му думи са: "Влезте Вие в Цариград и ще видите тогава" Балканската война има две части.В първата част ние атакуваме неуспешно Чаталджа с една армия, която е спряна от турците на 15км от града.Във втората част, когато се проваля примирието, заради преврат и смяна на турското правителство пада Одрин и Лозенград с няколкомесечни обсада, като край Одрин са привлечени 2 артелерийски сръбски дивизии, които дори оспорват, кой пръв е овладял укрепения град.Така, силите, с които може да се атакува Цариград вече са утроени т.к двете бг.армии, които обграждат Одрин вече могат да се дислоцират пред последната укрепена турска позиция.Фердинант и военното командване решават да се съобразят с руснаците, а самият руски император нарича бг царят "мегаломан".
  • Мишо
    Отговор
    3 10:03  22.09.16
    Прав си.Всичко тук написано е така.Нека днес се погордеем,че сме българи.Честит празник.Дано децата ни ,като чуят -Кога е денят на независимоста да не отговарят с 4ти юли, а гордо да назоват 22ри септември.

Напиши коментар:


Публикувай