645 0

ЕС и политически партии нямат роля при избора на генерален секретар на ООН

В Съвета за сигурност на организацията, от петте страни постоянни членки, две са част от ЕС – Великобритания и Франция, като Франция не веднъж до момента и то от най-високо равнище е декларирала подкрепата си за Бокова, заяви Калфин

Анжелина Димитрова

Европейският съюз, институциите му и политически партии не могат да имат и нямат роля при избора на генерален секретар на ООН. Това заяви в ефира на БНР кандидатът на коалиция „Калфин - президент“ и зам.-председател на ПП АБВ Ивайло Калфин, който представи гледната си точка за твърденията, че номинацията на Кристалина Георгиева за поста генерален секретар на ООН е предварително сондирана с отговорни фактори в ЕС.

„Искам да напомня едно нещо, че ЕС няма роля в избора на генерален секретар на ООН. В Съвета за сигурност на организацията, от петте страни постоянни членки, две са част от ЕС – Великобритания и Франция, като Франция не веднъж до момента и то от най-високо равнище е декларирала подкрепата си за госпожа Ирина Бокова. Вярно е, че Германия е авторитет в Европа и много други държави, но те имат един глас в общото събрание на ООН, колкото има и България. Така че аз не знам с кого са проведени сондажите, дали е говорено с Китай, Русия, САЩ за да подкрепят една такава процедура, като номинацията на Кристалина Георгиева. Премиерът сигурно знае повече от мен, но аз мисля, че на този етап някоя от петте държави ще формира ясно становище по въпроса.“

Калфин коментира и твърденията за политическа подкрепа за Георгиева: „Още веднъж ще го кажа, в избора на генерален секретар на ООН няма партии, няма европейски социалисти или европейски консерватори. Просто няма така система те да влияят там. Нещо повече, аз ще припомня „одисеята“, успешна обаче за нас, с избора на госпожа Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Тогава тя имаше един конкурент, бившият австрийски външен министър Бенита Фереро – Валднер, която излезе с обща позиция от ЕС, че той я защитава. Тогава това се оказа невъзможно, тъй като ЕС като такъв може да координира позиции, но не може да влияя върху решенията на ООН“.

От дипломатическия ми опит мога да кажа, че на този етап нито една от петте държави постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН няма да каже категорично „да“, действайте. У нас много хора, може би поради непознаване на процедурите, тълкуваха превратно гласуванията до момента. Те са част от преговорния процес. На шестте гласувания до сега бившият португалски премиер е първи, ако това обаче имаше значение те до сега да са си стиснали ръцете и той да е избран. Очевидно е, че според мен той няма да стане генерален секретар на ООН. Очевидно е, че има поне една страна, която го спира. Така че, дали някой е първи в гласуванията до момента нищо не означава. Преговорите в момента текат. Сега започва втория етап, на пети октомври. Започват да се пускат червени бюлетини. Ако някой получи една червена бюлетина, значи че той е заплашен от вето. Аз си мисля, че включително и личността, която ще стане главен секретар на ООН може да получи червена бюлетина, защото това са действително тежки преговори“.

„Трябва да е ясно, че госпожа Ирина Бокова има абсолютно всички необходими качества и профил да кандидатства за тази позиция на генерален секретар на ООН. Има огромен стаж в структурите на ООН, а това е важно. Тя е отличен дипломат, а това пък е изключително важно, защото винаги до сега е бил дипломат генералния секретар на Организацията на обединените нации, защото тя е една огромна машина за преговори. И генералният секретар трябва да бъде двигателя на тази машина. Това е най-висшата дипломация“.

В заключение Калфин коментира възможностите за вот на недоверие по външната политика, както и как стои страната ни в международен план: „Конфузна е за пореден път ситуацията, ние стоим несериозно с една несериозна външна политика. Правим впечатление на хора, които не знаем какво искаме. Отдавна имаме критики към провежданата от България в момента външна политика. Много често сменяме посоките и то е очевидно. Не може единия ден да говориш, например, против ембаргото срещу Русия, а на другия ден да го гласуваш. Единия ден да спираш „Южен поток“, а на другия да искаш да го пускаш. Единия ден да имаш един кандидат за ООН, а на следващия - втори кандидат. Това е една изключително нестабилна външна политика. Да не говорим, че заради нея България, образно казано, „изчезна от картата“, нито регионални инициативи провеждаме, нито някой с нещо ни забелязва“.

България


Напиши коментар:


Публикувай