1 949 10

7 ноември 1885 г. Победата на капитаните

Венцислав Михайлов

Решаващата битка от Сръбско-българската война на 7 ноември 1885 г. показва волята на една нация да отстоява своя идеал. Останала в аналите като войната на капитаните срещу сръбските генерали, показва, че желанието на новоосвободеното Княжество България да защитава своята свобода. Българите тогава можем да се похвалим с най-модерната за времето си конституция и образователна система от училища, която е покрила не само територията на Княжеството, но и тази на Източна Румелия.

Притеснен от засилването на българското влияние на Балканския полуостров след акта на съединение между Княжество България и Източна Румелия, сръбският крал Милан I заповядва на армията си да извърши едно от най-вероломните нападения в новата история на Балканите. Докато българската войска е на турската граница, очакваща евентуално нападение от империята, западните ни съседи нахлуват в българските земи. Целта им е да достигнат до столицата София, която тогава е на по-малко от 50 километра от сръбската граница. Отделно сръбски части атакуват и северозападната граница на България, целейки да превземат Видин. Боеве се водят и край Ниш и Пирот, съобщава сайтът Българска история.

Българското командване правилно преценява, че трудно малобройните части в Драгоман и Цариброд ще успеят да спрат сръбската армия. Разликата в числеността на моменти е много голяма, като край Царибродските позиции тя достига до съотношение 7:1 в полза на врага. Това принуждава българите да започнат да отстъпват, целейки да достигнат до Сливнишката отбранителна линия, която предоставя най-добри условия за отблъскване на сръбската атака. Тя е построена от италиански работници, голяма част от които се записват като доброволци в българската армия при започването на боевете. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).

Битката за Сливница започва на 5 ноември. Съотношението на силите е приблизително 2:1 в полза на сърбите (около и малко над 12 000 българи срещу 25 000 сърби), които осъзнават, че успеят ли да спечелят това сражение, пътят им към София ще бъде открит. Освен това Сърбия разполага със значително повече оръдия от България – 72 срещу 40. В този момент въодушевлението на крал Милан е толкова голямо, че той заявява, че след седмица ще си пие чая в София. Българската армия обаче успява да защити родината си по един великолепен начин, което удивлява цяла Европа. В мъгливата утрин на 5-ти ноември 1885 година сърбите предприемат първата си атака на сливнишката позиция. Те се насочват към двата й фланга (по-специално десния), преценявайки, че именно те са слабата част на укреплението. Българите обаче успяват успешно да отблъснат това настъпление без да дадат значителни жертви и дори предприемат контраатака при село Мало Малово. Всички тези действия не позволят на сръбското командване да осъществи очаквания пробив в десния фланг на сливнишката позиция. В края на деня пристигат и първите български подкрепления от Тракия.

На левия фланг боевете започват на следващия ден – 6 ноември. Положението там е значително по-тежко, тъй като Моравската дивизия успява да превземе Брезник и да се съедини с Шумайдийската дивизия. След това двете дивизии се насочват към левия фланг на Сливница, но са забавени от действията на капитан Стефан Кисов, който е изпратен заедно с 1 950 души да атакува сърбите. Макар и неуспешна, тази атака забавя значително напредването на двете дивизии и не позволява пробив в левия фланг на сливнишката линия, с което изпълнява и целта си.

На 7-ми ноември идва и повратният момент в Сръбско-българската война. Двете армия успяват да получат подкрепления и числеността им нараства до съответно 32 000 войници за българите и 40 000 за сърбите. От новите си сили по-добре се възползват българите, които преминават в настъпление. Капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочва към село Гургулят и успява да разгроми в сърбите в последвалата битка. На другия фланг сърбите предприемат нова атака, която отново се оказва неуспешна и не успява да пробие българските позиции. Тогава капитан Марин Маринов, командващ Бдинския полк, заповядва атака „на нож“ и лично повежда войските си срещу врага. Той губи живота си, но неговата част успява да изтласка сърбите, които се обръщат в бяг. Отрядът на Коста Паница също успява да изтласка сърбите и да премина в настъпление, с което се слага край на боевете при Сливница.

Общо за трите дни българските жертви са 1800 убити и ранени, а сръбските – 2100. Целта обаче е изпълнена и в следващите дни българите обръщат напълно хода на войната и от защитаващи своите позиции преминават в настъпление. Напредват толкова бързо, че скоро навлизат дълбоко в сръбската територия, но намесата на Великите сили не позволява на млада България да довърши победната война. Подвигът на защитниците на Сливница е един от онези моменти в нашата история, които доказват духа на българина и волята му да брани това, което изконно му принадлежи. Съвременниците на събитията дълго след това анализират постигнатото от младата българска армия, която успява не само да срази водилата вече няколко войни сръбска войска, но и да преодолее огромни разстояния за отрицателно време.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Гост
    Отговор
    1 07:34  07.11.16
    Поклон и респект!!! А сега мечтата на младите е по-бързо да емигрират! Какво падение, което обезсмисля саможертвата на предците ни. Ние сме недостойни наследници!!!
  • VMORO
    Отговор
    2 07:42  07.11.16
    Poklon pred pametta na titanite!
  • Никола
    Отговор
    3 07:51  07.11.16
    ДЪЛБОК ПОКЛОН!!!
  • Милен
    Отговор
    4 08:33  07.11.16
    За съжаление твърде малко се знае за тази война. Горещо препоръчвам прекрасния, но малко известен исторически роман на Цончо Родев "Изпитание"https://chitanka.info/book/4145-izpitanie Както и разказа му "Настоявам да бъда даден под съд" И двете произведения могат да се намерят в сайта https://chitanka.info/

    Коментиран от #5


  • стратокастър
    Отговор
    5 10:00  07.11.16

    До коментар #4 от "Милен":

    - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЕЛИКА ДАТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ!!! Събитията са изключително драматични:Руснаците след съединението изтеглят офицерите си от България като насърчават крал Милан да нахлуе в страната ни!!! Великите сили а и самите сърби са убедени в лесния успех ! Крал Милан има готови пет точки още педи съединението както следва : 1 Цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава; 2 Сръбска окупация над останалата част от Княжеството; 3 Преместване на българската столица от София в Търново; 4 Военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан; 5 Огромна парична компенсация. Тук трябва да откроим и ролята на княз Александър Батемберг който ръководи битката от фронтовата линия през цялото време! Поклон и вечна слава на героите !!! Какъв мал-шанс че тая дата съвпада с революцията и съвсем ясно е че руснаците съвсем умишлено ни натрапваха техния празник но големия въпрос е защо българските комунисти - предатели потъпкваха нашата история дълги години в интерес на една чужда държава? Дали някой ще се извини на едно цяло поколение за престъпното затриване на Българската история и слугинажа пред руснаците?
  • misli posle govori
    Отговор
    6 11:28  07.11.16
    Резултатът от триседмичната кампания е 885 жертви над 4000 хиляди ранени от българска страна. Общата численост на сръбските войски е 60 000 хиляди. Обща численост на българските 120 000 хиляди, но разположени в по-голямата си част на турската граница, защото е очаквано нападение от юг, а не от сърбите на запад. Самите сърби- войници не са очаквали до последно, че ще бъдат хвърлени срещу българите от своите управници.А, че заедно с българите, че ще се бият срещу турците. Странна статия....

    Коментиран от #7

  • стратокастър
    Отговор
    7 12:17  07.11.16

    До коментар #6 от "misli posle govori":

    "Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите и е категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомява всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението. На 12 септември България е уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби. Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи. Австро-Унгария подкрепя сръбските искания, но предпочита конфликтът да бъде решен по мирен път. Германия и Русия предпочитат на този етап да не се месят пряко, но руските вестници публикуват статии, в които се разглеждат „справедливите компенсации“, които се очаква да получи Сърбия. Някои от печатните издания осъждат Русия с думите: „Русия ще изгуби България!“ Много добре са знаели сръбските войници какво правят ! Пет години клал Милан е" обработвал" общественото мнение и още 81 година ни е точил ножа но напук на Великите сили България е победител в тая кампания! БОЛЕЗНЕН ШАМАР ЗА ОСТА МОСКВА -БЕЛ
  • Митко
    Отговор
    8 13:57  07.11.16
    До Гост, падението не е на младите българи ,а е на самозабравилата се политическа прослойка която не съумя да задържи народа в страната ,а ги принуди да емигрират за да оцелеят по някакъв начин.Срамът е изцяло за управляващите ни до тук.

    Коментиран от #10

  • misli posle govori
    Отговор
    9 16:00  07.11.16
    Вчера гледах как се пенят политиците особено т.н патриоти. Каракачанов и Калфин са от моя край Русенско между другото, ама май са за срам и двамата. единя по отношение на турците, другия по Белене. Никъде в учебниците, не се говори за поведението на турците от Княжество България.Когато започва мобилизацията за военната защита на Съединението, местното турско население от Разград и Шуменско се допитват до местни ходжи защо се разхождат военни в тези населени предимно с турци населени места.Когато разбират каква е "работата" искат да участват като доброволци срещу сърбите.Духовните им водачи се явяват пред сборните пунктове, но се решава по никакъв начин да не се сформират подобни отряди, с оглед деликатната ситуация с Османската империя.Формално турската държава може да въведе войски срещу Сърбия, защото дефакто сме васали на Високата Порта(Правителство).Даже в турския печат от онова време има похвали за българите, как защитили целостта на Османската империя.Разбира се, от политическа формална гледна точка.
  • Гост
    Отговор
    10 18:37  07.11.16

    До коментар #8 от "Митко":

    Само, че от какво бягат младите сега? Война ли има, чужда окупация ли има, кланета ли има? И моля те, не ми излизай с номера за политиците, защото навремето младите са отивали с чест на фронта да защитават семействата си. Сегашните не трябва да се жертват, а просто да останат и да се борят. А те се продават за жълти стотинки навън!

Напиши коментар:


Публикувай