Трябва да е ясно каква е ролята на държавата при противодействието на радикализацията и тероризма. Това заяви зам.-председателят на ПП АБВ по време на кръгла маса на тема: „Превенция и противодействие на рисковете от радикализация и тероризъм“, организирана от Софийски форум за сигурност.
По време на дискусията Петков подчерта, че необходимостта от изграждане на нови звена и институции за борба с тероризма и радикализацията, е много сериозен въпрос. По думите му той не решава на парче, от днес за утре, а трябва да бъде предшестван от сериозен анализ на работата на сега съществуващите институции.
Във връзка с темата той да даде пример с изграждането на ДАНС. „Бе изградена агенцията за национална сигурност, към нея е и финансовото разузнаване, но ако поставим въпрос за контрола на паричните средства към мигрантите, ще видим, че институциите не са съвсем подготвени да отговорят“.
По време на форума бе разгледан и друг сериозен въпрос. Този за разпростиране на отговорността по противодействието на радикализацията и тероризма извън двете звена – ДАНС и МВР. Според Петков въпреки факта , че отношение към проблема и борбата с него имат и други институции, трябва да е категорично ясно, че именно вътрешното ведомство и Държавната агенция по национална сигурност носят отговорността на първо място.
Зам.-председателят на АБВ обърна внимание и на темата за киберсигурността и разпространението на радикализацията в социалните мрежи. „Контролът над социалните мрежи винаги поставя въпроса за личната свобода, правата на гражданите, гарантирането им и сигурността. И няма никакво съмнение, че просперитета на част от терористичните организации се базира на големите успехи, които те завоюваха в социалните мрежи. Социалните мрежи се превърнаха в социални медии, там е и основното място за набиране на бойци и пропаганда. Голяма част от усилията на държавата трябва да са именно в тази сфера. Това е ключов въпрос. И ако изтървем него, няма никакво значение какви нови звена и институции ще бъдат създадени с новите закони и стратегии“, посочи той.
Румен Петков изложи позиция и по въпроса за религиозното образование. „Не просто е недопустимо религиозното образование у нас да бъде финансирано от чужда държава, но е и недопустимо дадено вероизповедание да бъде направлявано отвън. Има не малко случаи, в които
командированите служители на турската държава и представители на турското посолство, правят посещения в отделни градове и мюсюлмански общности, без да са придружени от представители на българската държава. По този начин показваме на тези хора, че нашата държава е дистанцирана и че всички тези процеси са оставени на съседна държава. Този въпрос трябва да намери спешно решение в Закона за вероизповеданията – държавата трябва да се намеси във финансирането на вероизповеданията и религиозните училища и тук не говорим само за мюсюлманската религия“.
В края на своето изказване Петков насочи разговора към проекта за Закон за противодействие на тероризма. Той посочи, че голяма част от превантивните мерки, предвидени в текстовете са насочени към ограничаване на права, но прави впечатление, че липсват превантивни секторни политики. „Необходима е по-сериозна дискусия с експертната общност и анализ на Стратегията и плана – колко от заложените от тях в стъпки са осъществени. В каква връзка са те с проекта за закон, и необходими ли са промени в Стратегията и плана, предвид променената международна обстановка“.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Сашов
20:06 17.11.2016