Български студенти смаяха света с пробив в генетиката

Български студенти по биология впечатлиха света с проекта си по генно инженерство, след като модифицираха ДНК на Лактобацилус Булгарикус.

Проектът на студентите донесе международно признание за България — бронзов медал на световно състезание по синтетична биология в Бостън.

Младите ни сънародници изпреварили свои колеги от университети като „Кеймбридж”, „Оксфорд” и „Бъркли”, спечелвайки бронзов медал в международно състезание по генно инженерство, с над 300 участници от цял свят.

"Ние спечелихме състезанието с това, че успяхме да копираме способността на едно животно, наречено бавноходка, да оцелява в много драстични условия, като радиация, много ниски или високи температури. Пренесохме тези способности в нашата родна бактерия Лактобацилус Булгарикус", разказа Илка Цветкова, един от 8-те члена на българския отбор, пред Нова телевизия, като разяснява, че по този начин бактерията става още по-издръжлива.

Заминаването на българските студенти за американския град Бостън, където е проведено състезанието, не било лесно и безоблачно и младежите се борили в продължение на 7 месеца да получат възможността да заминат.

„В един от най-тежките ни моменти излязохме на улицата и буквално продавахме тениски на обикновените хора”, разказва Марио Марков пред Нова телевизия.

Усилията на групата се увенчават с успех, а разработката им успява ги изведе сред 3-те най-забележителни проекта, представени от над 300 научни отбора от цял свят.

Бавноходките Tardigrada са дребни безгръбначни, далечни роднини на раците и насекомите. Те могат да оцелеят дълго време в космоса и дори да се размножават в пълна безтегловност, при липса на храна, вода и под пагубното въздействие на космическия вакуум и радиация.

Гените на бавноходката представляват интерес за много учени, тъй като повече от 18% от тяхното ДНК е взето "назаем" от други организми — растения, гъби и археи. Освен това генът на бавноходките се състои приблизително наполовина от уникални ДНК сегменти, които нямат аналог в генома на нито едно друго същество на Земята.

След като българите модифицирали Лактобацилус Булгарикус, тя вече притежавала способността на бавноходките да издържа на вакуум, радиация, резки температурни амплитуди и всякакви други екстремни условия.

„Когато се произвежда кисело мляко, много от тези бактерии умират заради тежките условия, на които те са подложени. Ние направихме така, че тази бактерия да е много по-устойчива и да оцелява. Така фирмите нямат загуби и производителността е много по-голяма”, обяснява Илка Цветкова.