1 629 0

Стефановден е

Според народната представа, от Игнажден или от Коледа започва периодът на мръсните дни

Венцислав Михайлов

На 27 декември Православната църква почита паметта на свети Стефан - първия християнски мъченик и пръв служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община. Юдеите завидели, оклеветили св. Стефан и тълпата го пребила с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

Това е третият ден на Коледа, с който завършват коледните празници. Семействата се събират около трапеза с месни ястия - свинско с кисело зеле, баница с месо, пеят песни и се веселят. На Стефановден младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Имен ден празнуват Стефан (в превод от гръцки език означава „венец"), Стефана, Стефка, Венко, Венцеслав, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и всички производни от тях имена.

На Стефановден строго се спазват забраните, характерни за т.нар. „мръсни дни”. Според народната представа, от Игнажден или от Коледа започва периодът на „мръсните дни” или ”мръсници”, който продължава до кръщаването на Младенеца и на водата на Йордановден (Богоявление). Този период се свързва с представата за „нечистия” следродилен период на Св. Богородица, когато тя все още е лехуса и се смята за нечиста. Тези една или две седмици наричат „некръстени” или „глухи дни”, а в южните части на страната са познати като „поганите дни”, „пепелени дни”, „караконджови дни” и т.н.

Народното поверие разказва, че този период е особено опасен, защото „земята е на решето, тя е надупчена” и „небето е отворено и раят и адът са слети в едно”. Тогава в света нахлуват зли, нечисти сили - караконджоли, вампири, плътеници, самодиви, таласъми, върколаци. Те бродят през „мръсните нощи”, нападат хора и добитък, носят болести и смърт. Вярва се, че през този период на земята слизат душите на мъртвите, затова на трапезата на Бъдни вечер оставят празно място за тях.

За предпазване от вредоносното влияние на този период трябва да се спазват редица забрани - не се излиза навън от полунощ до първи петли, „в злото време”, когато бродят нечистите сили. Стопаните залостват здраво вратите на къщите си, а на прозорците, на портите и под комина на огнището окачат клонки черен глог или хвойна, за да прогонят демоничните сили. Хората зашиват в дрехите си скилидки чесън, защото вярват, че караконджолите бягат от миризмата му. Те се плашели и от огъня и от светлината, затова стопаните оставят през цялата нощ да гори свещ на прозореца.

Вярва се още, че осветената вода, иконите и молитвата също пропъждали злите сили. През „мръсните дни” строго се спазва забрана за полови контакти, защото според народната вяра, ако през тези дни се зачене дете, то ще се роди с недъг и след смъртта си ще се превърне във върколак. Вярва се още, че ако човек умре през „караконджовите дни”, душата му ще вампиряса или ще се превърне в караконджол. През този период не се правят и църковни венчавки, кръщенета, опела на покойници. Ако някой човек почине, помен се прави чак на двайсетия ден от смъртта му.

България


Напиши коментар:


Публикувай