548 1

Дизелът поскъпна с 6 стотинки само за месец

Преглед на печата

Анатоли Стайков

Дизелът поскъпна с 6 стотинки, или 3% за месец, а цената на най-масовия бензин А95 се повиши с 4 стотинки, или близо 2 на сто, показва проверка на „Труд“.

Сега литър нафта по големите бензиностанции се продава по 2,10 лв. Бензин А95 също достигна 2,10, а пропан-бутанът добави 3 стотинки към стойността и се продава по 0,94 лв./л.

През 2016 г. цената на търгувания в Лондон петрол сорт „Брент“ се повиши с 50%, показват данни на Bloomberg. Това е най-голямото поскъпване от 2009 г. насам. Експерти обясняват, че стойността на този вид нефт е важна за страните на Европейския съюз, защото цените на горивата в тези държави се определят на база тази котировка.

В края на миналата година енергийният експерт Андрей Делчев заяви, че ако петролът поскъпне рязко на световните пазари, у нас цената на бензина и дизела ще се повиши с 3-4 стотинки.

Вчера барел нефт сорт „Брент“ се търгуваше по 55,57 долара, което е с 1,55 долара по-ниско спрямо ден по-рано, но въпреки лекото понижение основната тенденция е през годината стойността му да се повишава.

„Брентът ще достигне 70 долара за барел през 2017 г.“, заяви Франциско Бланч, главен стратег на Bank of America Merrill Lynch.

Инвестиционната компания Raymond James дори очаква нефтът сорт „Брент“ да достигне 80 долара за барел през тази година.

През последния месец рeдицa банки и финансови eĸcпepти обявиха, че очакват oщe пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2017 г. да има ново поскъпване на лекия суров петрол дo $60 зa бapeл, a на сорта „Брент“ – до $62-63 зa бapeл.

Прогнозата на Citibank за петролът сорт „Брент“ е за 65 долара за барел, а от Credit Suisse очакват да поскъпне до 62 долара за барел. Societe Generale и Unicredit прогнозират цената на брента да се повиши до 60 долара за барел

„Дума”: МОН проваля с мимикрия новата оперативна програма

На 23 януари е крайният срок, в който учени или консорциуми от институти и вузове трябва да подадат в МОН проектите си за изграждане на т.нар. центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, които ще бъдат финансирани с общо 350 млн. лв. от оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж (ОПНОИР), пише в. "Дума".

След като България с преговарящ Меглена Кунева "проспа" периода 2007-2013, новата програма на МОН за 2014-2020 г. бе чакана с огромни надежди от българските учени - тежко недофинансирани особено след 2009 г. от управленията на Бойко Борисов.

Уви, частта за наука в програмата, създадена по време на неговите правителства, се оказа насочена не към развитие на науката, а към нейното превръщане в пазарен елемент. Вестникът не за пръв път пише за сбърканата философия на ОПНОИР и за плътното й обвързване не с Националната стратегия за развитие на научните изследвания, а с Иновационната стратегия на икономическото министерство (ИСИС).

Когато на 22 август 2016 г. бяха отворени за кандидатстване двете процедури в частта за наука - за създаване на 4 центъра за върхова наука и 8 центъра за компетентност, финансирани на 100% с европари, се оказа, че те ще са изцяло за пазарно внедряване на приложна наука и иновации. Със самата програма и съгласуването й с ЕС Кунева сама създаде проблеми, а за капак се оказа, че пак има грешки и несъответствия между условията за кандидатстване и критериите за избор. Чак на 30 декември 2016 г. - 4 месеца след началото и 23 дни преди края на кандидатстването, МОН обяви промени в ключови показатели в оценяването. Което поставя под съмнение цялата процедура и като нищо накрая одиторите няма да я признаят, което означава Брюксел да не одобри харча на 350 млн. лв. и да не изплати парите...

„Стандарт”: Певци и композитори даряват хитове на БНР

Фронтменът на група "Сигнал" Данчо Караджов, естрадната легенда Мая Нешкова и композиторите Кирил Икономов и Милен Врабевски с продуцираните от него 43 албума, станаха първите изпълнители, които предоставят безплатно творчеството си на Българското национално радио за определен срок.

Това се случи след скандала между сдружението "Музикаутор" и БНР за заплащането на авторски права. Като резултат в ефира нанационалното радио почти не звучи съвременна музика.

Забраната от сдружението на композитори, автори и издатели "Музикаутор" влезе в сила на 1-ви януари. То поиска почти тройно увеличение на сумата, която радиото му плаща за авторски възнаграждения. Според БНР обаче парите са прекалено много. От радиото са готови да предложат само 20% отгоре.

Министерството на културата и Съветът за електронни медии призоваха спорът да бъде разрешен максимално бързо, за да бъде подписан нов договор. "Министерството на културата счита, че трябва да се проведат разговори между „Музикаутор" и БНР за тарифата за авторските права, която медията заплаща.

От министерството сме изпратили писмо и до двете страни, в което казваме, че за нас въпросът е висящ и даваме срок от две седмици те да постигнат съгласие", каза пред "Стандарт" Георги Дамянов, който е шеф на Дирекция „Авторски права" в Министерство на културата.

„24 часа”: Само албанците с по-ниска минимална заплата в Европа

Албания е единствената страна в Европа, в която минималната работна заплата е по-ниска от българската. Това се казва в обосновка на социалната министърка Зорница Русинова защо от 1 януари т.г. минималната заплата трябва да бъде увеличена от 420 на 460 лв. на месец.

Русинова пусна второ обществено обсъждане на вече приетото постановление на правителствота за увеличение на минималната заплата. Причината е, че в края на миналата година не е проведено обсъждане на увеличението с работодатели и синдикати в тристранката и то ще бъде направено сега, обясни Русинова в понеделник пред “24 часа”.

По данни на Евростат през втората половина на 2016 г. минималната заплата в ЕС варира от 214, 75 евро в България до 1922, 96 евро в Люксембург, или повече от девет пъти разлика. Българската минимална заплата е била в размер на 78% от тази в Румъния в края на миналата година.

От увеличението ѝ ще бъдат засегнати 50% от работещите, става ясно още от обосновката на социалната министърка.Заради увеличението на осигуровките за пенсия с 1% от началото на тази година нетната заплата на работещите на най-ниските възнаграждения българи щяло да намалее с 1,51 лв.

Увеличението на минималната заплата с 40 лв. от 1 януари обаче е довело до вдигане на нетния доход на 29,70 лв. Така чистият доход на работещите на минимална заплата през тази година вече ще е 358,94 лв., в сравнение с 329, 24 лв. през миналата.Русинова изрази надежда, че на тристранката ще бъде обсъден и механизъм за договаряне на минималната заплата между работодатели и синдикати. Той обаче не може да влезе в сила преди свикването на ново Народно събрание.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • картофа
    Отговор
    1 12:47  10.01.17
    Сега си изпържих картофи и кюфтета като изстине олиото, ще ходя да го сипя в колата и без това не пали на тези студове!

Напиши коментар:


Публикувай