513 0

Трябва ли да бъде премахнат мониторинга върху съдебната ни система

Членове на ВСС се срещнаха със заместник-генералния секретар на ЕК г-жа Параскеви Миху в навечерието на годишния мониторингов доклад

Калина Петрова

Представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов и главният прокурор Сотир Цацаров обсъдиха днес със заместник-генералния секретар на Европейската комисия с ресор Механизъм за сътрудничество и оценка /МСО/ Параскеви Миху 10-годишния период на мониторинга на България в областта на правосъдието и бъдещите действия в тази насока.

Г-жа Миху оцени 2016 г. като „положителна за промените в правосъдието“ и призова представителите на съдебната ни система да съдействат за изпълнение на заявеното от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обещание до края на мандата на този състав на ЕК да отпадне мониторингът за България. Тя отбеляза, че са необходими големи усилия от страна на съдебната власт, за да се запази постигнатото и да се върви напред. Г-жа Миху попита как ще бъдат приложени препоръките на експертния екип от петима прокурори от европейски страни, изготвил независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата и на нейната независимост. Заместник-генералният секретар на Европейската комисия поиска становище какво е необходимо да се предприеме за ускоряване на процеса на реформиране на съдебната власт и открои значението на сътрудничеството между съдебната, изпълнителната и законодателната власт. Тя прояви загриженост за предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и конкретно на парламентарната квота в него. Г-жа Миху съобщи, че предвид предстоящото на Република България председателство на Европейския съюз, Европейската комисия има намерение да подготви по-рано мониторинговия доклад за 2018 г.

Представляващият Висшия съдебен съвет Узунов представи становището на Пленума на ВСС, според което Механизмът за сътрудничество и оценка трябва да бъде снет. Той се мотивира, че през изминалото десетилетие Висшият съдебен съвет, в различните си състави успя да постигне безспорен напредък по отношение на магистратурата и да създаде ясни критерии и стандарти по отношение на кадровата си политика. Посочено бе въведеното конкурсно начало в процедурите за младши магистрати, при първоначалното назначаване, при преместване и повишаване, в кариерното израстване, акцентирано бе на промените при атестирането, дисциплинарната практика и установяването на етични стандарти. Отбелязано бе, че през посочения период съдебната реформа често е била използвана от политиците с различна цел, най-вече популистка, като в обществото постепенно се формира неадекватна представа за корумпирана, некомпетентна и неработеща съдебна власт. Представляващият ВСС анонсира предстоящия тази година нов начин за избор на състав на Съвета, във връзка с който са създадени Правила за провеждането му, изградена е надеждна система за електронно дистанционно гласуване, която вече бе успешно тествана и предстои да бъде използвана при избора на нов член на настоящия състав на ВСС на 21 януари. Акцентирано бе на публичността и прозрачността, при които ще се осъществят тези избори. Узунов коментира приетия график и започналата подготовка за провеждане на избор за нов състав на ВСС от магистратската квота през месеците май и юни. Той отбеляза положителното значение за магистратурата на промените в работата на Висшия съдебен съвет по отношение на Комисиите за атестиране и конкурсите на съдиите и на прокурорите, в чийто състав вече работят и действащи магистрати и се председателстват от такива. Представляващият ВСС обърна внимание на необходимостта от взаимодействие между съдебната, законодателната и изпълнителната власт при предстоящото създаване на нова Съдебна карта. Той апелира законодателната и изпълнителната власт да преосмислят необходимостта от приемането на изцяло нов Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. Узунов подчерта изрично, че това правителство е осигурило необходимия за провеждане на реформите в съдебната система бюджет.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че е реалистично да се мисли за излизане от Механизма за сътрудничество и оценка до края на мандата на тази Европейска комисия, но сътрудничеството следва да продължи с един по-динамичен подход, съчетан с мисии, подобни на тази в прокуратурата. Той постави като приоритети за продължаване на реформата в съдебната система приемането на нов Наказателно-процесуален кодекс, на нов Наказателен кодекс, промяната на Съдебната карта и укрепването на Антикорупционното звено. Той изрази становище за полезността на голямата част от препоръките, направени от експертния екип от петима прокурори от европейски страни, изготвил независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата и на нейната независимост.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов заяви становище, че е необходимо да продължи поддържането на Механизма за сътрудничество и оценка и се мотивира с обстоятелството, че доверието на обществото в правосъдната власт не е достатъчно високо. Той смята, че това трябва да бъде направено с по-голяма конкретика и на по-разбираем за обществото език. По отношение на съдебната власт Панов акцентира на необходимостта от промени в НК и НПК, както от продължаване на реформите в съдебната система за връщане на доверието на обществото в нея. Той обърна внимание на дебата, който ще предизвика промяната на съдебната карта и взаимодействието, което е необходимо между трите власти при реализиране на тези тежки мерки.

София / България


Още по темата

Напиши коментар:


Публикувай