Отец Паоло Кортези е католически енорийски свещеник в Белене. Живее в България от шест години и през 2014 г. инициира Обществен комитет за създаване на мястото на бившия Втори обект на лагера „Белене“ Парк-мемориал за жертвите на комунизма.
През последните три години той и последователите му в града станаха основни организатори на годишните чествания в памет на загиналите по време на тоталитарния режим.
Отец Паоло, проектът за Мемориал за жертвите в Белене придоби широка популярност, бихте ли описали малко повече подробности?
Аз бях човекът, на който му дойде идеята за построяването на Мемориала. Но това не беше случайно. Четох много материали, включително такива отпреди 20 години, в в които репресирани българи искат да има паметник и музей, които да напомнят за събитията в Белене. Подобни паметници има в цяла Европа и българите искат да видят подобни в родината си – в Ловеч, Скравена и Белене – остров Персин. Трудно беше осъществяването на идеята, но всичко се случи. Съединението прави силата.
Сам го казахте – беше трудно. Българите обичаме да се делим за всичко. Как стана така, че един чужденец дойде и прегърна една спорна за много българи идея?
За мен беше много по-лесно, защото аз не съм политик и не стартирам от позицията на политик, а от позицията на своята човечност. Ние желаем да бъдат почетени невинните жертви независимо кой ги е убил. През 20 век има много невинни жертви, чиято памет трябва да бъде почетена. Ето за това се борихме. За мен е абсолютно същото, когато почитам жертвите на Хитлер, Мусолини и Сталин, това са ценностите. Местата, където хората са страдали са много важни, там са падали сълзите им. Тези места имат духовна сила. Такава сила извира, когато всеки българин чуе Шипка. Така е и с Белене.
Отец Паоло, разкажете малко повече, как ще изглежда Мемориалът?
Както знаете добре от историята на островите около Белене бяха построени трудово-възпитателни лагери, едни истински концлагери. Това бяха общо 5 обекта. Първият от тях и в момента действа като затвор. Във втория обект ще бъде разположен нашият Мемориал. Вече започнахме почистване с доброволци от цяла България, Италия и Румъния. Ще продължим да пазим чистотата в памет на жертвите. Направихме две изложби на място – с портретите на затворниците и материали за тях. Ще опитаме да възстановим някои от автентичните дървени бараки, както са изглеждали в миналото. Продължаваме и културата програма.
Не ви е лесно, работите в най-бедния регион на ЕС. Разкажете нещо повече за ежедневието си.
Има сериозни проблеми, няма работа. По тази причина почти всички младежи са избягали в чужбина или в големите градове. В региона живеят много възрастни и бедни хора. Има и много болни, а те не могат да пътуват, не могат да ходят никъде. Белене е малко градче, но имаме болница, читалище, банки. Има обаче много села около нас, където няма ток, газ и дори аптека и хората живеят като в Средновековието. Това е ужас. Хората буквално оцеляват и чакат да умрат. При нас става с всяка година още по-зле. Но ние вярваме в прераждането. Направихме пицария, направихме фурна за хляб, каквато нямахме.
Пожелайте нещо на българите.
Пожелавам на всички българи да продължат да се гордеят със себе, те много добре знаят за какво говоря. Пожелавам ви тази гордост да не ни пречи да сме отворени за другите. Вие не сте много като количество, вие сте колкото половин Истанбул или половин Париж, но качеството на българите е добро. Това качество ни дава шанс да даваме богатството си и на другите, да живеем всички заедно.
Вижте цялото интервю.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА