ООН спря връщането на бежанци в България

Комитетът на ООН по правата на човека спря връщането на бежанци в България заради опасност от жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Това съобщават от Българския хелзинкски комитет, като представят случая, довел до това решение по дело от 15 декември 2016 г., което бе обявено преди няколко дни:

Двамата сирийски граждани, Р. А. А. и З. М., е трябвало да бъдат депортирани от Дания обратно в България, където първо са подали молба за закрила, в съответствие с Дъблинския регламент. Тяхната депортация обаче би представлявала нарушение на член 7 от Международния пакт за гражданските и политическите права поради непоносимите условия на живот.

През юни 2014 г. сирийските граждани, Р. А. А. и З. М. (мъж и жена), влизат на територията на България, търсейки закрила. Още с пристигането си те биват задържани от българските власти, които подлагат мъжа на побой с юмруци и полицейски палки. Жената дърпат за косата и също бият с палки, след което я обискират на голо. Вещите им са отнети и така и не биват върнати. След това двамата сирийци са изпратени в приемателен център, където условията са изключително лоши. В храната си те често намират червеи и насекоми, поради което рядко се хранят. Заради лошите хигиенни условия жената развива инфекция в малкия таз. При опит да получи медицинска помощ от лекаря в центъра ѝ е отказано с аргумента, че системата ще се срине, ако всички бежанци получат лечение. Мъжът от своя страна страда от сърдечно заболяване. Въпреки че на два пъти припада в приемния център, получава единствено болкоуспокояващи. В местната болница три пъти отменят насрочения му час за преглед без причина, след което той спира да опитва да търси лечение.

Един ден на връщане към приемателния център мъжът е нападнат и бит от четирима или петима непознати. Той смята, че това е било мотивирано от омраза нападение, тъй като в близост до центъра често обикаляли групи, нападащи чужденци. Сириецът твърди, че му е отказан достъп до полицейското управление, поради което не е могъл да съобщи за престъплението. Жалбоподателите също споделят, че в продължение на три дни приемателният център е бил затворен поради присъствието на ксенофобски групи, които нападат хората, търсещи закрила. По това време е нападната група от млади мъже, които нарушавали часа за прибиране, за да осигуряват храна за настанените в центъра. Няколко от тях са били наръгани.

През септември 2014 г. двамата сирийци получават бежански статут в България. С това те са информирани, че трябва да напуснат приемателния център, финансовата помощ от около 60 лв. месечно им е спряна, няма програма за интеграция, която да им помогне с намирането на жилище или работа. Нямат достъп до здравни услуги и образование. В резултат те прекарват три дни на улицата, където освен всичко останало има опасност да станат и жертви на някое от множеството ксенофобски нападения, които в България остават ненаказани. Техни приятели все още настанени в центъра им помагат, като ги настаняват тайно в стаите си. Остават там до декември 2014 г., когато заминават за Дания със средства, изпратени им от роднини в Сирия.

В Дания те прекарват цялата следваща година в обжалване на решението на датските власти да ги върне в България. В края на 2015 г. се ражда и детето им, което ги поставя в още по-уязвима позиция. Предвид тази ситуация Комитетът приема, че депортирането им обратно в България според Дъблинския регламент би ги изложило на риск от непоправима вреда.

Решението по делото Р.A.A. и З.M. срещу Дания за пореден път поставя под въпрос действието на Дъблинския регламент. Преди него подобни решения по няколко дела прие Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Настоящото решение обаче е първото и засега единствено подобно решение на КПЧ срещу България. Член 7 от Международния пакт за граждански и политически права забранява нечовешкото и унизително отнасяне. Депортирането в страна, в която едно лице може да бъде подложено на такова третиране представлява нарушение на тази разпоредба. Комитетът по правата на човека, орган, установен с Пакта, в правомощията на който влиза разглеждането на индивидуални жалби по подобие на Европейския съд по правата на човека, установява такова нарушение по отношение на Дания. Всички други западноевропейски държави са подписали и ратифицирали Пакта и Комитетът може да намери нарушение срещу тях в случай, че предприемат действия по връщане на бежанци и кандидати за убежище по подобие на Дания.