1 736 8

ДОСТ: Как стигнахме дотук и накъде отиваме?

Снимка: bTV
Снимка: bTV
Калина Петрова

13-ти февруари 2017 г. се превърна в злокобно огледало на съвременния български национален манталитет. Стотици хиляди зрители на една от най-големите телевизии безмълвно наблюдаваха как кметът и най-представителните жители на град Елин Пелин с настървение се противопоставиха срещу заселването в техния град на двама възрастни сирийци – мъж и жена. Кулминацията на абсурда дойде в мига, когато елинпелинчелин произнесе фразата – „ще ги приемем, но първо ще ги покръстим, като ги потопим във водата с главата надолу“.

Ако това събитие бъде анализирано на историческия фон на българската гордост, че едно предишно поколение преди 74 години е спасило от депортация в лагерите на смъртта близо 50 000 евреи, случката в Елин Пелин изглежда като класически фашизъм. В контекста на днешните европейски ценности и при опит за по-политически коректен изказ, случката от Елин Пелин би могла срамежливо да бъде определяна като крайна ксенофобия и остра проява на националпопулизъм. Ако обаче започнем да съизмерваме агресията, демонстрирана в класическия шопски град, с цялостното звучене на днешния политически език в България и на основната му доминанта, излъчвана от стилистиката на т.нар. „Обединени патриоти“, у мнозина може и да остане усещане, че яростта срещу двама беззащитни сирийци всъщност е била изблик на „мощен патриотичен импулс“. Как стигнахме дотук?!

Как класическа проява на ксенофобия и фашизъм претендира не просто да изглежда нормална и естествена реакция, но дори да налага гражданска, морална и политическа норма за поведение? Отговорите на подобни въпроси сигурно ще прозвучат болезнено. Но един от тях е особено стряскащ и той трябва да бъде произнесен. Днес България и българското общество са заредени, те буквално са препълнени от примитивен национализъм, чийто кафяви отблясъци все по-често напомнят за нацизма.

Всъщност на 13.02. сутринта телевизионните камери показаха на българската зрителска аудитория една случайно избрана молекула на българския нацизъм, каквато ни разкри с реакциите си град Елин Пелин. Един от хората, особено активни с поведението и репликите си на площада, бе досегашният народен представител от ВМРО Юлиян Ангелов. Нима може да има нещо по-естествено от обстоятелството, че станахме свидетели на краен национализъм срещу бежанци от сирийската война, след като близо две години определените като фашисти в документ на ПАСЕ депутати от Патриотичния фронт белязаха управлението на Бойко Борисов със своя „патриотичен знак“ и от време на време използваха парламентарната трибуна, за да определят представители на други, различни от българския, етноси като „виещи човекоподобни“.

Нацизмът в България, който все по-игриво наднича зад фолклорни патриотични одежди и опит за патриотичен език, не е случайна екстрема и не е отклонение от нормалното. Съвременният нацизъм – това е съзнателно отглеждана обществена антикултура, за чийто възход заедно с партиите на Обединените патриоти огромна споделена отговорност носят и ГЕРБ – защото легализираха националпопулистите като фактор за подкрепа на управлението си, Реформаторският блок носи своята вина заради това, че настоя пред ГЕРБ към властовата формула непременно да бъдат привлечени „патриотите“. Свой принос в неморалността даде и лявата формация АБВ, която заради властовите си амбиции брутално загърби всякакви ценности и принципи. БСП, партията, която в рамките на 43-тото НС бе опозиция, неприкрито флиртуваше с крайните националисти, докато с леви популистки аргументи критикуваше икономическите и финансови мерки на дясната партия във властта – ГЕРБ.

Днес социологията сочи, че за българите почти еднакво одобрявана като коалиционна формула е събиране на ГЕРБ с „Обединените патриоти“, както и на БСП с „Обединените патриоти“. Парадоксът е, че постоянен фактор в двете коалиционни образувания са „Обединени патриоти“. С други думи, и от дясно, и от ляво са еднакво „узрели“ да приемат националистическия допинг на т.нар. патриотични формации.

Декларативният отказ на ДПС от фундаменталните принципи на либерализма като свобода, отговорност и толерантност, особено ярко произведен в предколедното слово на почетния председател на Движението на 17.12.2015 г. при отстраняването ми от ДПС, се превърна в своеобразен „троянски кон“, който широко отвори вратите за екстремистки атаки срещу либерализма. Нещо повече, възхваляването на руската сила и оневиняването на Кремъл заради агресията му срещу Украйна направиха така, че ДПС днес е, от една страна, непубличен съюзник на крайните националисти в опита им да оправдаят руската окупация на Крим, а от друга, извършиха нечувано предателство към своите избиратели, тай като са ги обрекли на вечна политическа изолация в публичната сфера на реалната политика.

Една малка илюстрация за лишената от авторитет и политическо достойнство ДПС е обстоятелството, че техните евродепутати не само не съумяха да защитят докрай правото на употреба на майчин език по време на кампании, каквато подписка бяха организирали в Европейския парламент, а дори безропотно приеха подписката им да бъде закрита, а темата за майчиния език да отшуми и тихомълком да изчезне от европейската парламентарна трибуна.

Европа и поредицата бюрократични компромиси между ЕНП и ПЕС също носят своята отговорност за надигането на крайните национализми, в това число и на българския. Сигурно вече е забравено, но единствената реакция срещу петгодишния мораториум за присъединяване, наложен от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, дойде от мен. Дори разработих и предложих алтернативна визия за Европейския съюз – разширяване на Съюза по посока към Западните Балкани и към Турция като елемент за разширяване на зоната за сигурност на ЕС. Това бе израз на ясното прозрение, че единственият шанс на Европа да оцелее пред днешните предизвикателства, е тя да обогати либералната си ценностна природа с много повече свобода, отговорност, толерантност и солидарност с многообразието от различия.

Днес либерализмът и в Европа, и в България е под безпрецедентен многопосочен натиск. Предупредителни сигнали за сътресения в демократичните либерални устои на държавността идват от Германия, Франция, Холандия, където предстоят важни избори. Триумф над либерализма на свободата и демокрацията вече празнуват в пространството на т.нар. Вишеградска четворка, откъдето неприкрито протягат ръка за партньорство към агресора и окупатора Путин.

В България се появи социолог, който наскоро възкликна – „България вече е националистическа!“. И БСП, и ГЕРБ, и Обединените патриоти, и ДПС, а с някои свои изявления и новопоявилата се партия „Воля“ само чакат сигнал, за да подкрепят сваляне на санкциите срещу Русия, въпреки че казусът с Крим далеч не е решен. Единствената формация – макар и поставена в самотността на своята последователна евро-атлантическа принципност – е партията ДОСТ и нейната предизборна коалиция с НПСД – Обединение ДОСТ. И проблемът не е само в това, че тези две партии и тяхната коалиция са единственият принципен защитник на спазване на международното право и осъждането на всякакъв вид агресия. Нещо повече – Обединение ДОСТ обяснява своята позиция с аргумента, че това е висша форма на защита на българския национален интерес, както и висша форма на защита на принципа на модерния граждански патриотизъм.

В днешна България, чийто обществен климат е проглушен от гласовете на национализма и антиевропеизма, Обединение ДОСТ се оказва единствената формация, която се опитва да брани автентичните демократични принципи и ценности на либерална Европа. Кауза, която се опитва не само да докаже силата и правото на либералните идеи, но и либерална кауза, която се опитва да спаси България и да помогне на Европа да се спаси от лапите на съвременния нацизъм. Това е битка, която не се измерва само в изборни резултати, а с гражданска смелост, демократизъм и стратегическо визионерство. Това е смисълът и на свободата, и на отговорността, и на толерантността. А колкото до България – как наистина стигнахме дотук и накъде всъщност отиваме?

P.S.

Факти.бг напомня на читателите, че народът категорично заяви чрез референдум волята си да избира депутатите с мажоритарен вот. Политическата класа се уплаши и предпочете пак да се скрие в безличните партийни листи.

Факти.бг счита, че е нагло да искаш от някого мнението му, когато току що си му ударил шамар, за да замълчи.

София / България


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • БАТЕ ЖОРО
    Отговор
    1 12:07  15.02.17
    Сирийците са провокатори. Все едно аз да съм бежанец в мюсолманска държава, да държа да се заселя в населено място без нито един християнин и да се надявам да ме приемат приятелски. Там, както каза един от протестиращите и джамия няма. За какво говорим?
  • БАЛКАНСКИ
    Отговор
    2 13:23  15.02.17
    Каквото сееш , това ще жънеш. Картинката беше много грозна , бих казал отвратителна и жалка. Е това са резултатите от мизерията и беднотията, която деградира човека. Аз живея в скандинавска държава , и оставам с убеждението че нещо наистина куца в гена ни. Сега какви туристи очаквате ? Цял свят видя тези кадри. Разчитате само на руски туристи, господ да ви е на помощ.
  • Нарушител
    Отговор
    3 13:50  15.02.17
    Тези през кое КПП са влезнали и къде им са паспортите
  • От тук
    Отговор
    4 13:52  15.02.17
    Не става въпрос за джамия или каквото и да е. Хората бягат от война, и да ги питам тези дето са против бежанците къде те ще избягат ако това се случи тук - може би в Македония, но те ще искат който мине там да става македонец същото се отнася и до другите ни държави съседки. Така, че каквото посееш това ще жънеш българино.

    Коментиран от #5


  • БАТЕ ЖОРО
    Отговор
    5 14:02  15.02.17

    До коментар #4 от "От тук":

    Пак всеки си говори каквото му е на езика. ОК, бягат. Защо ДОСТ не ги настани в районите с техни избиратели? Нали са с една религия и са загрижени за тях? Това, че напират да живеят в селище без друг етнос намирисва на провокация.
  • 123
    Отговор
    6 15:15  15.02.17
    Досега имаше опит за настаняване на араби в закрито поделение,крило на училище в близко село.сега има нови напъни за къщи в няколко села+ домът за сираци в доганово.това не са 1 или 2ма арабески, а цяла хорда, и това не е от вчера!не лъжете!
  • Пепич
    Отговор
    7 15:32  15.02.17
    Ний не сме толково гадни , само малко отчаяни , и само малко ни трябва да изпуснем парата. Хората използват случая като отдушник за изливане на гнева си заради мизерята. Това е ще отшуми и всяко чудо трае три дни. Адиосссссс
  • АЗ САМ
    Отговор
    8 13:27  16.02.17
    ДОСТ 4%...ДПС 3.7%..и Доган в кауша!

Напиши коментар:


Публикувай