73% от българите не искат граждани на мюсюлмански страни да влизат у нас

Мнозинство от 73% от пълнолетните българи одобрява да се забрани на граждани на някои мюсюлмански страни да влизат у нас – по подобие на политиката на Тръмп. 1,7 милиона българи вече съобразяват бъдещето си с опасенията от тероризъм. В последните четири години тревогата и нетърпимостта към мигрантите са нараснали осезаемо.

Това са част от данните от последното национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено сред 822 пълнолетни българи, чрез пряко интервю, между 3 и 10-и февруари.
Проучването опита да провери за пореден път темите за миграцията и тероризма, които междувременно отново станаха актуални край политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп, напрежението у нас в град Елин Пелин и др.

„Българите – умерени „тръмписти“?

Мнозинство от 73% от българите одобрява да се забрани влизането на граждани от различни мюсюлмански държави в България. 14% са „против“, а останалите се колебаят. С това българите на практика одобряват идеята на президента на САЩ Доналд Тръмп.

68% пък споделят мнението, че трябва да се спрат всякакви социални и здравни помощи за ромите. 19% са против такава идея, а останалите се затрудняват да отговорят. Очевидно, обществото не би имало много против и радикална социална и здравна реформа в духа на Тръмп.

Данните са от провокативни въпроси от последното национално представително изследване на „Галъп интерншънъл“, които целят да проверят обществените реакции по модната напоследък тема „консервативно или либерално“.

Една друга идея от политическия дебат в САЩ обаче по-скоро стъписва българите – всеки да може да носи оръжие. Само 11% са „за“, а 76% са против. Останалите се колебаят.Сред по-младите обаче носенето на оръжие са радва и на малко по-радушен прием.

Сходна е картината и по отношение на евентуална забрана на абортите – друга знакова идея, позната от американския дневен ред, предизвикала наскоро дискусия и в Полша. Само 12% у нас са „за“. 69% са „против“, а останалите се затрудняват да отговорят. Сред отговорилите „за“ личат по-скоро възрастни хора.

Очевидно, някои консервативни идеи изглеждат по-скоро чужди за обществото ни, но когато се отнася за мигрантите, малцинствата и т.н., българите са привърженици на послания, подобни на тази на Тръмп.

Преди изборите в САЩ водещата глобална изследователска асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“ провери отношението към Тръмп и Клинтън в 45 страни по света. Клинтън беше изключително популярна в Западна Европа, Латинска Америка и Африка. Доналд Тръмп беше популярен в Русия и Китай.

България тогава се нареди сред страните, в които подкрепата за Клинтън преобладава, но тук тази подкрепа беше сравнително ниска в сравнение с другите страни. България се подреди едва на 38-мо място по този показател – сред 45 изследвани страни. Още тогава беше ясно, че немалка част от обществото ни гледа благосклонно на Тръмп и на послания като неговите.

Четири години на растеж по отношение на тревогата от миграцията и тероризма

30% казват, че опасността от терористични атаки влияе на плановете им за бъдещето. 53% отричат да усещат такова влияние, а останалите се затрудняват да отговорят. Това означава, че около 1,7 млн пълнолетни българи смятат, че непосредственото или по-далечното им бъдеще се влияе от терористичната опасност.

Данните говорят за все по-големи страхове от миграцията. Вече три пъти в последните четири години „Галъп интернешънъл“ проверява мнението по някои тестови твърдения, които да уловят настроенията по тази тема. Първото мерене беше в края на 2013 г., когато се разрази особен обществен интерес по този въпрос.

Данните от края на 2016 г. рязко се различават спрямо тези от 2013 и 2015 г. Фигурите по-надолу показват, че в навечерието на 2017 г. страховете изглежда чувствително по-високи.

Например, ако през 2013 и 2015 година между една четвърт и една трета от пълнолетните българи все още не са смятали, че бежанците са заплаха за националната ни сигурност, сега само 6% смятат така, а 77% смятат, че бежанците са очевидна заплаха. Останалите се колебаят.

В последните четири години устойчиво нарастваше делът на тези, които намират, че отделянето на пари за бежанците е несправедливо – от 55% в края на 2013 г. до 75% в днешни дни Тежестта на противоположното мнение пък устойчиво спадна - от 28% през 2013 г. до 10% сега.

Проверено беше и по-състрадателното отношение – с твърдението „Бежанците са изпаднали в беда хора – човешко е да им помагаме“. През 2013 и 2015 г. мнозинство от близо две трети се съгласяваше. В навечерието на 2017 г. обаче само 28% бяха на това мнение, 33% бяха на противоположното, а цели 39% се колебаеха.

Очевидно последната една година рязко е променила нагласите по темата. В това отношение 2016 г. беше ключова, а 2017 г. обещава дори да бъде по-тревожна.

Изводите

Отговорите не бива да стават поводи за обобщения по отношение на толерантността на обществото ни. Данните могат да послужат най-вече за хипотези за следващи изследвания.

Те показват преди всичко страх от неизвестното и непознатото. Показват и липса на увереност, че България има достатъчно съпротивителни сили.

Някои от тестваните твърдения и идеи са крайни – за да се провери до каква степен обществото ни е радикализирано. Очевидно, радикалността расте, макар да не достига до екстремни нагласи.

Обществото вече трудно прави разлика между бежанци и икономически мигранти. Понятията се сливат. Нещо повече, в редица изследвания вече проличава сливане и на понятията „миграция“ и „тероризъм“.

Не личат и особени различия в мненията между различните групи в обществото ни. Може би има малка по-либерално настроена част от него, но преобладаващите навсякъде нагласи са по-скоро традиционалистки и резервирани към чуждото и външното.