724 0

10 предложения на АИКБ за по-добър бизнес климат

Венцислав Михайлов

От Асоциацията на индустриалния капитал в България излизат с 10 предложения за подобряване на бизнес климата в страната. Според АИКБ те са от съществено значение за българския бизне и ще се създадат по-добри условия за развитие на предприемачеството и на по-конкурентна икономика в страната ни.

Накратко предложенията им:

1. Такса "битови отпадъци" - изготвените изменения и допълнения в ЗМДТ трябва да въведат безалтернативно принципа "замърсителят плаща". Те трябва да влязат в сила през 2018 г., за да се реализира дълго отлаганата реформа и да се създаде практика за коректно определяне на план-сметките на общините и възприемане на справедлива основа за разпределянето им в такса битови отпадъци.

2. Годишните финансови отчети - след като в НАП и НСИ се представя годишен финансов отчет на търговеца в съответните срокове, за нас е неясна необходимостта да се подава финансов отчет и в Търговския регистър към АВп. Освен че дава никакви допълнителни данни, това задължение струва допълнително време и средства на бизнеса. АИКБ предлага да се предвиди възможност за служебен достъп път на АВп до финансовите отчети на търговците,

3. Изискването за представяне на свидетелство за съдимост и посочват чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП е в колизия с чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното управление, съгласно която административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор

4. Удостоверението за липса на публични задължения по седалището на възложителя и на кандидата или участника. Според АИКБ това изискване е прекомерно, особено в частта си за общината по седалището на възложителя, като се има предвид, че огромното мнозинство възложители са ситуирани в Столична община, което води до сериозно административно натоварване както за кандидатите/участниците, така и за СО.

5. Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. "Клас"), което според АИКБ е дискриминационно различие между държавните служители, за които това допълнително възнаграждение отпадна преди години, и наетите по трудово правоотношение работници или служители. Също така е и необосновано различие във възнаграждението на лица, извършващи еднаква дейност, но с различен по продължителност трудов стаж, което по същество е дискриминация по възрастов признак.

6. Отпадане на определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по основните икономически дейности и квалификационни групи професии. В годините след финансовата криза административно определяните МОД се превърнаха в препятствие за развитието и в генератор на сива икономика, тъй като не отчитат различията по отделни предприятия и сектори на икономиката, нито връзката със заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Не случайно подобно решение няма аналог в нито една европейска държава. Освен това МОД са пречка за наемане на хора от уязвими социални групи с ниска квалификация, посочват от Асоциацията на индустриалците.

7. Отпадане на възможността за ползване на отпуск по чл. 155 ал. 4 от КТ по време на бременност, раждане и осиновяване и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Правото на платен отпуск от минимум 20 дни годишно за периода, в който вече е ползван отпуск по майчинство следва да се преосмисли и отмени, заявяват

8. Първите З дни болнични за сметка на работодателя да отпадне и да се възстанови старата редакция. Осигурителите/работодателите не могат да контролират издаването/редовността на болничните листове, но са задължени лица за първите 3 дни от неработоспособността;

9. Въвеждане на едно гише за трудови визи - този въпрос може да бъде решен чрез Агенция по трудова миграция, която да е съставена от ангажираните и понастоящем с решаване на проблема служители от МВР и АЗ. Такава е практиката в много развити европейски държави и няма пречка да бъде възприета и от нас.

10. В българския Закон за счетоводството не е изцяло възприет подходът, който се препоръчва в Директива 2013/34/ЕС относно задължителните критерии за извършването на независим финансов одит на предприятията. Директивата определя задължението за одит не според правната форма, а на база реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период, т. е. според големината на предприятията. Добре е да се обсъдят още веднъж различните прагове на същественост. В нашия закон те са значително по-ниски от тези, посочени в Директивата, т. е. отново сме свидетели на пререгулиране.

България


Напиши коментар:


Публикувай