Марешки иска отмяна на 1000-левовия лимит

ВОЛЯ поиска отмяна на 1000-левовия лимит за разплащания в брой, който беше въведен само преди няколко седмици от управляващите партии. Както е известно, ГЕРБ и Обединени патриоти прокараха предложението на МС след 2019 година да не може да се плаща за нищо в брой повече от 1000 лв. Към момента таванът е 10 пъти повече, но от първи август ще стане 5 000 лв. От 2018 година той трябва да падне на 3 000, а от 2019 - на 1000 лв.

Депутатът от ВОЛЯ Дора Христова първа повдигна глас срещу нововъведенията, още преди да бъдат приети промените в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс. При гостуването си в "Блумбърг ТВ", тя коментира, че промяната няма да доведе до свиване на сивата икономика, а, напротив - ще се отрази зле на обикновените потребители, както и на малкия и среден бизнес.

Именно Христова е инициатор на нови - контра-промени, които ВОЛЯ внася днес в Народно събрание в Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В промените се иска отпадане на ограничението за разплащане в брой и връщане на статута, какъвто е и в момента - 10 000 лв. От ВОЛЯ искат още да отпадне и вменената отговорност на пълномощниците на управителите на фирмите, когато става въпрос за цялостната дейност.

"Предложеното изменение на параграф 60 на ДОПК (респективно на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой) е въведено при пълна липса на мотиви и обоснованост, с единствения аргумент "мярка за ограничаване на сивата икономика", без да е обосновано по какъв начин тази промяна ще предизвика положителен ефект. Не е разгледана ефективността и отражението върху сивата икономика на предходното намаление - от 15 на 10 000 лв., нито е аргументирано с икономически данни по какъв начин ще се отрази такъв тип значителна промяна върху държавната стабилност и обществените отношения в цялост", коментира Христова.

По отношение на отговорността за дейността на фирмите, която се вменява на пълномощниците с чл. 19, ал. 1 и 2, депутатката от ВОЛЯ уточни, че съществуват много неясноти, които могат да предизвикат хаос при прилагането на закона. "Липсват ясни критерии, чрез които да се определи, кога от съдържанието на едно пълномощно може да се направи извод, че упълномощеното лице има право да управлява цялостната дейност на търговеца. Не е ясно от кога и по какъв начин ще се прави тази преценка. Казано с прости думи - счетоводителят и адвокатът на дружеството могат да се окажат отговорни, докато примерно пълномощник на колективен орган на управление на едно АД - не. С внасяните от нас промени ще се даде възможност по-прецизно да бъдат определени отговорните лица", обясни Христова.

Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е седмият, който ВОЛЯ внася от началото на работата си в това Народно събрание. Сред вече внесените са промените в Конституцията за депутатските имунитети, в АПК - за намаляване на безчинствата от частните-съдебни изпълнители върху хората, в Закона за движение по пътищата - за въвеждане на плащане в брой на глобите и облекчаване на административната тежест върху гражданите, и други.