409 0

България: Натиск "отгоре" и лоша свобода на словото

Голяма част от журналистите у нас признават за политическо и икономическо негативно влияние върху професията

Константин Карагьозов

Политикът се завръща като главен „телохранител“ на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. Ако през 2015 г. тази „главна роля“ изпълняваха рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, то през 2017 г. цензурата на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние, споделят от Асоциацията на европейските журналисти.

Това е един от основните изводи от четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България, осъществено от Асоциацията на европейските журналисти – България. Тази година проучването е под мотото „Журналистика без натиск 4.0“, което освен общото изследване за свобода, рамкира различни проблемни сфери, като условия на труд, вътрешен и външен натиск в редакциите, ефектите от него, както и самооценка на журналистите за медийната сфера.

През 2017 г. поради едни или други фактори има влошаващо се усещане за свобода, т.е. има някакво усещане за несвобода, коментира Илия Вълков, журналист и член на АЕЖ-България, което е и автор на доклада. „Макар че през 2015 г. имаше по-добри показатели в тази графа, 2017 г. има относителен застой или се дава по-високи оценки за усещането на несвобода“.

В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като „лоша“, 27,8% дават оценка „много лоша“, „задоволителна“ се оценява от 25,3%, а „добра“ - от едва 4,5%. Спрямо изследването от 2015 г. тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна.

Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от заплахи, изнудване, разпространение на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения.

Над 75 процента от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния натиск на държавно и общинско ниво (43.0 процента) и заплахите от криминални групировки (13.1 процента).

Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, изнудването (35.9 процента) и съдебното преследване (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 процента от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 процента от анкетираните.

Данните за 2017 г. показват натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до „психологически и здравни проблеми за 23.7% от журналистите. Мнозинството (57 процента) от анкетираните журналисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата професия, като същевременно 49 процента смятат, че натискът прави журналистите по-предпазливи.

Отговорите в допитването изграждат същинска „класификация на страха“. Тя започва от заплаха или директно уволнение, преминава през „икономически санкции“, „използване на репресивния апарат“ (данъчни проверки), икономически глоби и спиране на реклами, до „кражби и злоумишлени вреди на автомобила ми“.

Концентрацията на медийната среда в София пък продължава и със същата степен като предходни години намалява присъствието на регионалната журналистика. Тенденция е журналистите често да сменят работното място заради нестабилността на медийния пазар. Това засилва професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата.

България


Още по темата

Напиши коментар:


Публикувай