347 2

6 ноември 2012 г. Патриарх Максим

Той е начело на църквата ни в най-бурните години

Венцислав Михайлов

На 6 ноември 2012 г. почина патриарх Максим, глава на Българската православна църква. Той носи титлата „Патриарх Български и митрополит Софийски“ от 1971 г. до смъртта си.

Патриарх Максим почина на 98-годишна възраст в болница „Лозенец”. Хиляди българи изпратиха дядо Максим в София в храм „Света Неделя”, както и в катедралния храм „Св. Александър Невски”. Духовният глава на Българската православна църква беше погребан на 9 ноември в Троянския манастир.

Негово Светейшество патриарх Максим беше начело на Българската православна църква 41 години (1971-2012). Той е най-дълго управлявалият БПЦ патриарх.

Българският патриарх Максим (в света Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова.

Едва завършил прогимназия в родното си село, родителите му дават по-малкия си, дванадесетгодишен син за послушник в недалечния Троянски манастир.

От 1929 до 1935 година учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.

На 13 декември 1941 година, през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий.

След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност иеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 година.

Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" се състояло ръкоположението на о. Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий.

На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста главен секретар на Св. Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 година).

Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

На 30 октомври 1960 година е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит.

След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година.

На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Юбряяяяяя (гост)
    Отговор
    1 08:50  06.11.17
    Червения поп... Другото е история която смърди на тамян и катран!
  • 2 19:45  06.11.17
    Този коментар е премахнат от модератор

Напиши коментар:


Публикувай