637 3

Съдът: Главен секретар на МВР няма как да обжалва уволнението си

Бившият главен секретар не е сред субектите, които могат да сезират Конституционния съд

Мартин Христов

Бившият главен секретар на МВР и настоящ началник на агенция "Митници" Георги Костов няма правна възможност да обжалва отстраняването си от длъжност. Това е приело мнозинството на тричленния състав на съдебния състав във Върховния административен съд (ВАС), който се произнася по жалбата на Костов срещу уволнението му. На особено мнение е съдията - докладчик Марина Михайлова, според която жалбата му е доспустима, но е неоснователна, защото той е оказвал политически натиск над полицейски шефове из страната, съобщи "Дневник".

Костов бе отстранен от най-висшата професионална длъжност в МВР в мандата на служебния кабинет на Огнян Герджиков. Служебното правителство поиска смяната на Костов по предложение на министъра на вътрешните работи Пламен Узунов, а президентът Румен Радев подписа указа за отстраняването му.

Двама от съдиите в 3-членния състав на ВАС, който гледа делото като първа инстанция - Донка Чакърова и Илиана Славовска приемат, че жалбата на Костов е недопустима. Тя е срещу решението на кабинета, с което се предлага отстраняването му и срещу заповедта на Узунов, която следва указа на президента.

Според върховните магистрати тези два акта са само част от фактическия състав по отстраняването на Костов и не засягат пряко правния му интерес. Той е засегнат от указа на президента. За произнасяния по указите на президента е компетентен обаче само Конституционния съд, се посочва в съдебното решение.

Бившият главен секретар не е сред субектите, които могат да сезират Конституционния съд. По този начин според съдебното решение той няма право да оспори освобождаването си от длъжност.

"Отделен и извън компетентността на ВАС е въпросът защо законодателят е възприел именно този фактически състав за назначаване и освобождаване на лицето, заемащо висшата професионална длъжност в МВР"

Според Костов решението на кабинета и заповедта на министъра са незаконосъобразни, тъй като в мотивите - че е накърнил престижа на МВР като е сменил полицейски шефове, защото не са харесвани от определени политици, са изложени твърдения, които вменяват тежки нарушения на служебната дисциплина, както и нарушения на неговите права и задължения, които не са доказани. Костов се аргументира с това, че в данните на МВР липсват доказателства за негови дисциплинарни нарушения и той не е в административното производство поради което е лишен от възможност да осигури защитата си.

Мнозинството от съдебния състав посочва още, че в случая не може да намери приложение текстът от Конвенцията за правата на човека и основните свободи за правото на справедлив съдебен процес. Причината е, че за приложението му се изисква наличието на право на ефективни/ефикасни средства за защита. В този казус обаче дори и жалбата да бъде допусната тя не представлява такова средство, защото ВАС не е компетентен да се произнася за указа на президента, който е прекратил служебното отношение на Костов. Двама от членовете на съдебния състав цитират и решение на Европейския съд по правата на човека, в което се казва, че "Съдът отбелязва в това отношение, че чл. 6 (право на справедлив съдебен процес - бел.ред.) се прилага в своя граждански аспект за всички спорове, свързани с държавни служители, освен ако (а) националното законодателство на съответната държавата изрично отказва достъп до съд на лица, заемащи въпросния пост или категория служители, и (б) че изключването е оправдано по обективни причини." Според мнозинството в състава българската законодателна уредба за назначаването и отстраняването на главния секретар на МВР на практика покрива първата хипотеза - доколкото Административно-процесуалния кодекс изключва от съдебен контрол актовете на президента, с които става това назначаване и отстраняване.

Особеното мнение на съдията - докладчик

Според съдия Марина Михайлова обаче жалбата е допустима, но не е основателна. Тя също цитира Европейската конвенция за правата на човек - "Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона".

Михайлова посочва и решение на съда от октомври 2016 година по дело Миряна Петрова срещу България, в което "Съдът напомня, че за да бъде чл. 6 § 1 от Конвенцията приложим в своя граждански аспект, трябва да има реален и сериозен спор за право, за което може да се каже поне на доказуеми основания, че е признато във вътрешното законодателство. Спорът може да се отнася не само за действителното съществуване на правото, но и за неговия обхват и начина на упражняването му. Нещо повече, изходът на производството трябва да бъде пряко решаващ за това право". В друго решение съдът казва, че според националното законодателство спорове за освобождаването от "длъжност на държавни служители от Националната служба "Сигурност" подлежат на съдебен контрол по общия ред. Приложимата процедура е същата, както във всяко друго съдебно производство".

Тези актове по аналогия могат да се приложат в случая, смята Михайлова като Костов е държавен служител по смисъла на закона, т.е. следва да се приложи разпоредбата на Конвенцията. Освен това българското законодателство не е отказало изрично достъп до правосъдие на заемащите длъжността главен секретар на МВР. "Действително назначаването и прекратяването на правомощията за длъжността на жалбоподателя е обусловено от сложен фактически състав, който включва предложение на органа на изпълнителната власт и издаване на Указ от страна на президента. Това обстоятелство обаче не променя характера на правоотношението на главния секретар на МВР като служебно, поради което не е изключено със закон правото му на съдебна защита при прекратяването му", аргументира се Михайлова.

Тя изтъква още, че Конституцията дава предимство на международните договори, ратифицирани в България и станали част от вътрешното ѝ право пред нормите на българското законодателство, които им противоречат. Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон от 1992 г., която именно се прилага от европейския съд по правата на човека в посочените дела. Михайлова обяснява още, че при наличие на решения на този съд за тълкуването на Конвенцията, следва те да бъдат приложени от националните съдилища като се изостави тълкуването от Конституционния съд.

Конституционното решение от 2002 г. се ползва като аргумент от другите двама върховни съдии. То е образувано по искане на главния прокурор и там също се казва, че междинни актове в една многопластова процедура по назначаване или отстраняване с издаване на укази от президента не се обжалват, защото не засягат правния интерес на назначените/отстранените.

Според Михайлова предложението на кабинета за отстраняване на Костов е по своя характер решение. "Всяко предложение предполага решение, решението подразбира предложение. Двете са единен акт независимо от възможното техническо, канцеларско оформление в два различни документа. По своя правен характер всяко предложение е решение, независимо, че не всяко решение е административен акт. Органът, който е издал оспореното предложение по чл. 98, т.7 от Конституцията е административен орган, като предложението е отправено до президента в качеството му на носител на основни конституционни функции в областта на правомощията му да назначава и освобождава държавни служители, определени със закон. Следователно това предложение е акт на администрация, независимо от това, дали и доколко са административни актове според легалната дефиниция на чл. 21 от АПК". Макар да не е административен акт е акт на административен орган, т.е. то може да бъде обжалвано от бившия главен секретар на МВР.

Тя посочва още, че само ВАС е компетентен да тълкува закона и да реши кои актове следва да бъдат изключени от съдебно обжалване. Именно ВАС е компетентен и да прецени наличието на правен интерес за жалбоподателя, само той може да прецени дали и кога е налице правен интерес от оспорването предложението на Министерския съвет. "При тази преценка се налага извода, че е налице правен интерес от оспорването, предвид засягането на правната сфера на жалбоподателя, с оглед настъпилите негативни правни последици от прекратяването на правомощията му като "главен секретар на МВР", аргументира се още съдията-докладчик.

Михайлова обаче смята, че макар и допустима, жалбата на Костов е неоснователна. Тя се аргументира с това, че посочените в мотивите за отстраняването на Костов обстоятелства водят до извода за доказаност - той е упражнявал недопустим натиск над петима полицейски шефове за отстраняването им от ръководните постове. "Поведението му може да бъде квалифицирано като злоупотреба с власт, тъй като той е целял неправомерни последици при използване на служебното си положение спрямо подчинените му служители. Такова поведение води до накърняване престижа на МВР", посочва тя.

Шефът на Ловешката полиция

Комисар Г. И. е полицай от кариерата, бил е директор на полицията в Ловеч от 5 януари 2010 г. до 23 октомври 2015 г., като служебното му правоотношение е прекратено 2 дни преди местните избори. Няколко месеца преди отстраняването му, той е извикан от тогавашния главен секретар на МВР Георги Костов в сградата на МВР в София, където му е казано, че независимо от резултатите на дирекцията трябва да освободи ръководния пост. Предложено му е да заеме длъжност "началник на група", която е четири степени по-ниска.

При проведения разговор главен комисар Костов му е заявил, че това не е негово решение, а е решение на местните политически сили, без да конкретизира, и му е даден двудневен срок за размисъл. Комисар Г. И. е отказал да подаде заявление за освобождаване от заеманата длъжност, при което Костов му е заявил, че има и други начини. След няколко дни е започнала проверка на дейността на ловешкия шеф с цел да бъде принуден да освободи заеманата длъжност. В резултат на проверката на комисар му е дадена незадоволителна оценка и му е направено предложение да бъде преназначен на длъжност "началник група". Същият е отказал да заеме предложената му длъжност, защото не е бил съгласен с направената оценка. Отказът му е послужил като основание за освобождаването му от органите на МВР, се разбира още от съдебното решение.

Полицейският шеф в Ловеч е обжалвал уволнението си и съдът го е отменил.

Сходна е била съдбата на полицейския ръководител в Плевен - отстранен 6 месеца преди местните избори. На него Костов е казал, че има политически натиск за отстраняването му, въпреки че само четири месеца преди това той е спечелил конкурс за длъжността директор на полицията в Плевен, който конкурс е бил председателстван лично от Георги Костов. Този в Монтана е отстранен два месеца преди местните избори. При срещата им в сградата на МВР, бившият главен секретар му казал, че трябва да се раздели с него, като му заявил "Разбираш ме: политическа поръчка". Такова е било положението и с шефовете в Перник и Видин. На първия е обяснено, че "Не се вписвал в обстановката и че Вашите политици не могат да работят с теб" и бил посочен областния управител на града и зам. му.

Бившите полицейски шефове на Монтана, Плевен и Видин са напуснали системата на МВР, след като не са приели предложените им от Костов по-долни позиции.

Всичко това е довело до накърняване имиджа на МВР, аргументира се Михайлова, поради което Костов е бил правилно отстранен. Освен това Костов не е посочил и представил никакви доказателства, за да обори изложението в мотивите за отстраняването му.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • БГ братчеди
    Отговор
    1 10:20  07.11.17
    чудно кое ли е по-добре - шеф на МВР или на митниците.......явно заради отстраняването си от полицията е бил "компенсиран" с митниците щото в крайна сметка е доказал че е "наше момче"
  • Баце
    Отговор
    2 19:39  07.11.17
    Е.а си държавата. Тоя го наградили
  • Видов ден
    Отговор
    3 00:01  09.11.17
    Този колко колеги уволни само за да угоди на политиците, които го оставиха като шев.Спасяваше се през трупове.

Напиши коментар:


Публикувай