477 0

Почитаме Св. великомъченик Яков Персиец

Светослава Ингилизова

При персийския цар Издегерд живял един добър християнин на име Яков. Той бил богат и знатен и заемал важна длъжност при двора на царя, който много го обичал. Но ето изведнъж Издегерд взел жестоко да преследва християните, като искал да се отрекат от Христа. Яков не устоял срещу заплахите и опасенията да се лиши от всички свои предимства и се съгласил да извърши езическите обряди, искани от царя.

Когато за това узнали майката и жената на Яков, дълбоко се огорчили, понеже и двете били ревностни християнки. Те му написали писмо, в което строго го укорили за отстъпничеството: "Как можа ти да отстъпиш от небесния Цар заради светски почести, да изгубиш безсмъртния живот, да оставиш истината заради лъжата, заради земни изгоди да станеш недостоен за Божията любов? Със сълзи те молим, покай се и се обърни към милосърдния Бог! Ако ли не съзнаеш греха си, то ние не искаме да те видим, не искаме да имаме нищо общо с тебе!"

Това писмо силно развълнувало Яков: "Ако майка ми и жена ми се отвръщават от мене, какво ще стане с мене, когато Господ ще дойде да съди живи и умрели и ще въздаде всекиму според делата?" Разкаяние и дълбоко съкрушение се пробудили в душата на отстъпника. Той проливал горещи сълзи и все си мислел как да заглади престъплението си. Надеждата му била в милосърдието на Господа, Който не се отвръща от каещия се грешник: "Ще тропам на вратите на Божието милосърдие, докато те ми бъдат отворени. Господ е благ и милостив. Той не иска смъртта на грешника и с радост приема каещия се".

Постоянната молитва и надеждата на Господа ободрили Якова, и когато след известно време царят го попитал за вярата, той с твърдост отговорил, че вярва в Христа. Царят го заплашвал със смърт. "Това не ме плаши, отговорил християнинът. Смъртта е само временен сън, от който всички ще възкръснат".

Царят употребил всички усилия да склони Якова към второ отстъпничество, но накрай се убедил в неговата непреклонност и го осъдил на жестока смърт. Заповядал да отрежат всички членове на тялото му един след друг. Тая страшна присъда не разколебала твърдостта на Яков. Той се радвал, че Господ му дава възможност поне донякъде да заплати греха на своето отстъпничество и молил Бога само за търпение:

Господи Боже мой, чуй ме, Твоя раб! Погледни на мене от висотата на Твоята светия, дай ми сила да изтърпя страданията и да се отплатя с кръвта си за моето престъпление! Изповядвам Твоето свято име, Боже мой, и полагам живота си за Тебе.

Започнало се страшно мъчение, от което потреперили всички присъстващи. На мъченика отрязали един след друг пръстите на едната ръка, после на другата; на единия крак, после на другия; след това ръцете и краката; той само славословил Господа и не обръщал внимание на увещанието на приятелите, които го молели да спаси живота си. Мъчението продължило дълго, но твърдостта на мъченика нито за миг не се поколебала. Вече едва жив, той намирал сили да слави Бога:

"Свят, свят, свят си, Боже Вседържителю, възхвалян от небесните сили! Погледни на мене, Боже на живи и мъртви, и чуй молението ми! Вече ми са отнети всички членове и тялото ми е почти мъртво, нямам крака да застана пред Тебе; нямам ръце да ги подигна към Тебе, нямам колене да падна и да Ти се поклоня; аз съм повален пред Тебе, Владико мой, като дом разрушен и дърво без клони. Моля Те, не ме оставяй докрай и милостиво изведи душата ми из тъмницата!"

Едва той свършил молитвата си и му отсекли главата. Християните благоговейно погребали тялото на светия мъченик.

Източник: pravoslavieto.com

България


Напиши коментар:


Публикувай