811 2

29 ноември 1830 г. Полското въстание срещу Русия

Събитията в Париж предизвикват и опасения, че Николай I ще отмени полската конституция

Венцислав Михайлов

На 29 ноември избухва Полското въстание. Започнало като локален бунт срещу руския управител във Варшава на 29 ноември 1830.

Заради датата, на която избухва, въстанието е наричано още „Ноемврийско“.

Поляците са насърчени от събитията през юли 1830 година, когато французите прогонват опиталия се да потъпче конституцията им последен крал от Бурбоните. Събитията в Париж предизвикват и опасения, че Николай I ще отмени полската конституция. Опасенията се засилват през ноември, когато властите в Полша разпореждат частична мобилизация насред слуховете, че царят ще прати полските войски да потушават френската революция. Заповедта за мобилизация подтиква към действие група патриоти начело с подпоручик Пьотър Висоцки. В нощта на 29 срещу 30 ноември те вдигат на оръжие кадетите от Варшавското пехотно училище и нападат руския гарнизон и двореца „Белведер“, където резидира великият княз Константин Павлович. И двете атаки се провалят, но дават сигнал за масово надигане на жителите на полската столица. Бунтовниците завземат арсенала и овладяват града. На 3 декември e образувано „Временно правителство“, заменено само два дни по-късно с диктатура на генерал Юзеф Хлопицки.

В началото на следващата година то прераства в пълномащабна война, след като полският парламент - Сеймът обявява руския цар Николай I за свален от полския престол. В началото на бойните действия въстаниците печелят редица успехи, но социалните и политически разногласия помежду им помагат на царската армия да спечели пълна победа през октомври 1831 година.

Резултатът от него е тежък за поляците в Кралството: отменена е либералната конституция от 1815, а с нея са премахнати редица суверенни полски институции (парламентът, армията, Варшавският университет). На тяхно място е установен авторитарен режим начело с царския наместник Иван Паскевич.В последвалата „Велика емиграция“ хиляди поляци, сред които множество представители на интелектуалния и творческия елит на нацията, се изселват в Западна Европа.

История на Великата емиграция започва още по време на Ноемврийското въстание. От юли до октомври 1831 г. някои групи от полските войски, притиснати от руските войски, преминават границите с Прусия и Австрия и слагат оръжие там. Преди окончателното потушаване на въстанието през есента на 1831 в чужбина бягат основните бунтовнически сили и представителите на правителството и на Сейма. До октомври 1831 около 50 хиляди поляци са били извън границите на Кралство Полша - на територията на Прусия – около 30 хиляди, в Австрия – около 20 хиляди.

Когато на 1 ноември 1831 г. император Николай I обявява амнистия за участниците във въстанието, много бунтовници, които са повярвали на тези обещания и мотивирани от копнеж за дома, се връщат обратно в страната си. Някои от тях веднага са изпратени на заточение в Сибир или Кавказ. Като действат в координация с Русия, Прусия и Австрия принуждават със заплахи и дори сила бунтовниците да се върнат у дома по време на управлението на император Николай I. В резултат на това в края на 1831 общо около 3000 бунтовници остават в Прусия и Австрия. Останалите или се завръщат в Русия, или самостоятелно се преместват на Запад.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • mediator37 (гост)
    Отговор
    1 08:32  29.11.17
    До края на септември обират реколтата и обикновено октомври и ноември правят революции, метежи, въстания. В цял свят октомври и ноември стават тези неща.
    Лятото не стават тези неща, лятото има работа на къра, няма време за революции. Трябва да се бачка, че реколтата не чака.
  • Гост (гост)
    Отговор
    2 15:42  30.11.17
    Затова сега измислят работническа класа и чукаш с чукчето по 222 дена в годината за 700лв. (или 1500-2500Е на запад). Позволяваш си минимални благини и нямаш време за революции.

Напиши коментар:


Публикувай