78% от българите дишат опасен въздух

Делът на българите, които дишат опасно замръсен въздух, е много над средното за държавите-членки на Европейския съюз. Това се вижда от данните в последния годишен доклад за състояните на въздуха в България на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), цитирани от "Дневник", както и от сравнения на европейските страни по този показател, направено от Европейската агенция за околна среда към Европейската комисия.

Данните в доклада са за 2015 г. и са най-актуалните публично достъпни. Измерванията на българската екоагенция се изпращат периодично в европейската екоагенция.

Докладът на ИАОС отчита и покачването на количеството прах във въздуха в страната в сравнение с предходната година.

В България процентът на населението, изложено на наднормени нива на фини прахови частици (ФПЧ10, тоест с размер под 10 микрона) е значително над средния за Европа (където за периода 2013-2015 е между 16 и 20% (Air quality in Europe — 2017 report, стр. 8).

В страната процентът на населението, което изложено на над допустимите норми на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ10) е много висок – 88.7 % от 3.5 млн. население, живеещо в градове и селища, в които се измерва този замърсител.

В документа се прави коментар, че изчисленията са извършени по методика на европейската агенция, която изчислява възможния максимален размер на засегнатото население, със следното допускане: във всяко населено място, в което е регистрирано превишение на допустимата норма, цялото население е изложено на негативното влияние на съдържанието на прахови частици.

Според сравнителна таблица за Европа на процента градско население, изложено на наднормени (спрямо средноденонощната норма) нива на замърсяване с ФПЧ10 в България е 78%. В Словения и Малта 100% от градското население е изложено. Висок процент - подобен на България, имат и Хърватия и Полша - 81%. След Италия (60%) и Румъния (57%) процентът на градското население, изложено на наднормено ниво на ФПЧ10, рязко спада под 19%, а в 10 държави, между които Австрия, Белгия, Естония, показателят е нула. Средният процент за ЕС е 19 на сто.

През 2015 г. допустимата норма на замърсяване с прах е нарушена във всички места, където се измерват стойности на територията на страната, т.к. във всяко от тях има поне един пункт, в който са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност за ФПЧ10 (50 µg/m3).

Фините прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), наред с озона (О3) са най-опасните замърсители за човешкото здраве, следвани от бензо(а)пирен. Праховите частици влизат в дихателната система и в кръвоносните съдове и причиняват много здравословни проблеми. Спрямо размера се разделят на: ФПЧ10 - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона. По-дребните ФПЧ2.5 са по-опасни за здравето, защото навлизат по-лесно и дълбоко в човешкия организъм.

Въпреки, че измерванията на замърсяването на въздуха се публикуват на сайта на ИАОС, те са с ден закъснение, а не в реално време и не са лесно достъпни за гражданите. За сравнение Полската агенция за опазване на околната среда публикува данните от официалните измервателни станции в реално време, като могат да се свалят данни и за допълнителни анализи, информацията е налична и на английски език, предоставена е и апликация за телефон, за да може човек да се информира в реално време за качеството на въздуха.

Ръст в запрашаването в страната

Документът отчита и покачване на количеството прах (фини прахови частици - ФПЧ) във въздуха в страната в сравнение с предходната година при по-едрите частици (ФПЧ10). Съществен е ръстът на по-опасното запрашавне - емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 37 % от 21 хил. т през 1990 г. до 29 хил. т през 2015 г., като причина за това е нарасналата употреба на дърва за огрев в бита.

През 2015 г. емисиите на прах (ФПЧ10) в страната са се увеличили спрямо 2014 г. с 3.66 хил. т. на 50 хил.тона. Причина за това е както нарасналата употреба на дърва за битови нужди, така и на увеличените емисии от негоривни производствени процеси (например в селското стопанство) и пътен транспорт. Други основни причини за наднормено замърсяване с прахови частици са опесъчаването и осоляването на улиците и пътищата през зимата.

Битовото отопление отделя над половината емисии фин прах

Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, емитирайки 52% от общото количество ФПЧ10 и 80% от ФПЧ2.5, изхвърляно в атмосферата през 2015 г., се казва в доклада.

52% от по-едрите фини прахови частици в България се отделят от горене на твърдо гориво за отопление, общо 16% е от транспорт (10% пътен и 6% друг транспорт), 9% се дължи на ТЕЦ-ве, 32 % на негоривни производствени процеси.

80% от праховото замърсяване с ФПЧ 2.5 в страната се емитира от битово отопление. Други 9% от смога са от негоривни производствени процеси, едва 8% се дължат на пътния транспорт, а 2% – заради ТЕЦ-ве.

Най-голям брой превишения на средноденонощната норма ( 50 µg/m3 ) през 2015 г. са измерени във Видин – 188 дни, Плевен - 138 дни, Бургас – кв. Долно Езерово – 116 дни и Монтана – 115 дни.

На 5 април 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици, както и заради липсата на ефективни мерки за справяне с проблема в периода от 2007 г. до 2014 г.