1 807 2

Зам.-председателят на ВКС: Срам ме е да съм част от екипа на Лозан Панов

Красимир Влахов сам депозира оставката си

Константин Карагьозов

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) категорично отказа да освободи от поста заместника на административния ръководител на Върховния касационен съд и председател на Гражданската колегия по настояване на председателя на съда Лозан Панов, Красимир Влахов сам депозира оставката си във деловодството на съвета, съобщава "Правен свят". Съдия Влахов подчертава, че действията му не са предприети под натиск.

"Преди всичко, държа да е ясно, че това не е оставката, която се опитаха да ме принудят да подам. Аз съм независим съдия, който не взема решенията си под натиск и който се подчинява само на закона и на собствената си съвест. Това, което депозирам пред Вас, е моята собствена оставка, в основата на която са поставени моите, а не чужди мотиви", пише зам.-председателят на ВКС.

"Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт; който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват...", заявява още Влахов в молбата си.

Ето и цялата молба за освобождаване от длъжност на Красимир Влахов:

ДО

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ

НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

М О Л Б А

от Красимир Красимиров Влахов - заместник на председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния касационен съд

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

Моля да ме освободите от заеманата длъжност "заместник на председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния касационен съд", като на основание § 205, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. ДВ, бр.62 от 09.08.2016 г.) ме назначите на длъжност "съдия във Върховния касационен съд, Гражданска колегия".

С ясното съзнание, че не съм длъжен да излагам мотиви за оставката си, посочвам накратко съображенията си за това мое решение:

Преди всичко, държа да е ясно, че това не е оставката, която се опитаха да ме принудят да подам. Аз съм независим съдия, който не взема решенията си под натиск и който се подчинява само на закона и на собствената си съвест. Оставка не може да бъде изисквана - защото по дефиниция същата следва да е резултат на свободно формирана воля съобразно личната преценка на лицето, което я подава (Решение № 11 от 06.07.1993 г. по к.д.№ 15 от 1993 г. на КС на РБ). Това, което депозирам пред Вас, е моята собствена оставка, в основата на която са поставени моите, а не чужди мотиви.

Преди няколко месеца заявих публично както пред Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия, така и пред Пленума на Върховния касационен съд, че държа да се запази вътрешното единство и отношенията на колегиалност в съда. Това е по-важно за мен от заемането на една административна длъжност, на която все по-малко съм в състояние да бъда полезен. Затова стоя на думата си, че ако председателят на ВКС не е в състояние да защити пред Висшия съдебен съвет своето предложение за смяна на ръководителя на Гражданска колегия, аз ще подам своята оставка. Дължа това и на уважаваната от мен съдия Светла Димитрова, с която като председател на Трето гражданско отделение сме работили колегиално и коректно, и която няма никаква вина за създалото се положение.

Съдия съм вече от 22 години. През целия си професионален път съм изпълнявал задълженията си на длъжностите, които съм заемал, с гордост и самочувствие. Защото обичам професията си, която ми е дала много и чрез която до голяма степен съм се реализирал като личност. В последно време обаче съм принуден все по-често да се срамувам. И това чувство на срам също формира мотивацията ми да подам своята оставка. Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт; който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват (ще си позволя да цитирам думите на мой изключително уважаван колега- дългогодишен върховен съдия: "Човекът се интересува от марката ВКС, а не от субстрата ВКС"); който занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части за автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност и да ни внуши гордост от работата, която вършим. Срамувам се пред моите колеги, на които не мога да обясня, че не съм в състояние да поставя интересуващите ни въпроси на вниманието на председателя на съда - главно поради специфичното му разбиране за работно време и работно място, но също така и защото приоритетите му очевидно не са свързани с работата. Не мога да съм заместник на административен ръководител, чиято съпричастност към проблемите на институцията като цяло се изчерпва с проверки за неспазени инструктивни срокове и унизителното отстраняване на дългогодишни съдебни служители, за да бъдат заменени с други; който използва съдийското самоуправление по начин, който разкрива пълна липса на уважение към колегите съдии; който открито говори за системата, в която работим, на която сме се отдали и която ни е създала (и него също), като за "цирозата" на обществото. Не считам, че съдиите от ВКС, към които се гордея, че принадлежа, са хора, които искат "по-малко работа за повече пари", и най-малко техният председател може да си позволи такава публична реторика, злепоставяща институцията и ерозираща доверието на гражданите в правосъдието и хората, които го олицетворяват. Не приемам за нормално състояние липсата на конструктивен работен диалог с другите държавни органи в системата на съдебната власт и извън нея, в резултат на което все повече изглежда, че ръководството на Върховният касационен съд е изпаднало в институционална изолация.

Винаги съм бил за екипния принцип в работата - основан на взаимно доверие, уважение и споделяне на отговорностите. Не разбирам екипността като задължение на заместника да служи като параван на нечие нищоправене и поемане на отговорност за чужди решения (някои наричат това "синергия").

За последно председателят на ВКС събра екипа си от заместници преди съдебната ваканция през 2017 г. Надявам се след моята оставка поне това да се промени. В интерес на работата. Защото продължавам да вярвам, че правосъдието е кауза, заради която си заслужава да загърбим личното си его.

С уважение: /Красимир Влахов/

България


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • не си единствен
    Отговор
    1 17:04  06.02.18
    Той и Панов се срамува от себе си ама го натискат
  • закон
    Отговор
    2 15:03  08.02.18
    Политически слуги

Напиши коментар:


Публикувай