Имотните застраховки и "Каско" поскъпват заради нова управленска приумица

Държавата се кани да събира пари от имуществените застраховки на всички граждани и фирми, за да покрива щетите, които природни бедствия нанасят на незастрахованите земеделски стопани. Ако намеренията бъдат реализирани, това ще доведе до поскъпване на "Автокаско" и застраховките на жилищата. Въпреки че ще плащат повече обаче, застрахованите няма да получат по-високи обезщетения в случай на щета. За тази опасност алармираха от Асоциацията за застрахователите в България, след като Министерството на земеделието публикува на сайта си концепция за приемане на специален Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието, пише в. „Сега“.

Агроминистерството предлага сегашната агенция "Борба с градушките" да се преобразува в държавно предприятие, като една от функциите му ще е да изплаща обезщетения на пострадали от природни бедствия фермери. За целта държавната фирма ще управлява специален фонд. Намеренията са той да се пълни от няколко източника. В него ще влизат средствата, които в момента държавата отделя за борба с градушките, плюс задължителни вноски от земеделските производители, но на база на заявената за подпомагане площ. Освен това застрахователните компании са задължени със своеобразен нов налог - те ще правят отчисления към фонда от премийния приход от три вида застраховки - "Пожар и природни бедствия", "Други щети на имуществото" и "Автокаско".

"Недопустимо е на държавно предприятие да се вменяват дейности с характеристиките на застраховател по смисъла на Кодекса за застраховане. Дейности като набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения при настъпване на събития, установяване на събитията, разглеждане на претенции, определяне размера на причинените вреди и изплащане на обезщетения могат да се извършват единствено от застрахователни дружества", предупредиха от бранша.

Застрахователите намират за крайно несправедливо с премиите на граждани и фирми, които са застраховали имуществото си и които нямат нищо общо с агросектора, да се плащат обезщетения на пострадали фермери, които са отказали да застраховат отглежданите от тях култури. "Този подход не поощрява доброволното сключване на застраховки и не стимулира повишаване на застрахователната култура в страната, която всички критикуваме. Ефектът ще бъде точно обратен - ако някой ми подарява обезщетение, защо да плащам застраховка", коментира Станислав Иванов от Асоциацията на българските застрахователи пред Bloomberg TV Bulgaria.

Според него пазарът на застрахователни продукти в България е доста труден заради изострената конкуренция и цените са доста "изтънени". Това означава, че всяко натоварване на разходите на застрахователите ще доведе до влошаване на резултатите, а оттам до увеличаване на премиите, за да не се наруши платежоспособността на застрахователите. "При това поскъпването на застраховката няма да доведе до по-големи обезщетения, защото трябва да се правят вноски в новия фонд", казва Иванов.

С колко може да поскъпнат имуществените застраховки и "Автокаско", която е най-масовата застраховка след задължителната "Гражданска отговорност", засега не е ясно. Концепцията за нов закон за превенция срещу градушките е доста обща, без никакви конкретни стойности за вноските, които трябва да пълнят новия фонд. Застрахователите обаче припомнят, че когато през 2016 г. държавата също е лансирала идея за подобен фонд, се е говорело за отчисления от 0.8% от застрахователните премии.

Само 8-9% от земеделските стопани сключват договори за застраховка на площите, които засяват. Но дори и те застраховат частично, а не 100% от площите си, посочи Станислав Иванов. Освен това застраховки масово не сключват крупните земеделски производители. Те не застраховат земеделските култури заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. Така на практика с новия закон, от една страна, застрахователите ще финансират загубите на големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а друга страна - източник на финансиране биха били застраховани лица, които нямат нищо общо със сектора на земеделието.

Застраховането на земеделските култури се прави по сложни схеми на база на стойността на реколтата и премиите са различни за различните култури. През миналата година например за застраховане на реколтата от пшеница за 100 лв./дка срещу рисковете градушка, буря, проливен дъжд и пожар премиите са тръгвали от 3.60 лв. на декар.

Асоциацията на застрахователите все пак подкрепя предприемането на мерки за превенция от природни бедствия, но на базата на публично-частно партньорство между застрахователи и държава по аналогия на застраховането на отговорността "ядрена вреда" чрез Българския национален застрахователен пул. Това би позволило застраховане на пълния обем на земеделските площи и в пълен обем на рисковете. Според тях предложеният от агроминистерството модел не съществува в нито една развита европейска страна. Навсякъде се стимулира застраховането на земеделските стопани. Неблагоприятните климатични събития в земеделието, в частност градушки, продължават да се финансират от държавата само в Молдова, Сърбия, Румъния, Русия, Македония и Словения.

Преобразуването на държавната агенция "Борба с градушките" създава поредното ново държавно предприятие, което ще се издържа от вноски от бизнеса. Преди време министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че с промени в Закона за водите собствениците на язовири ще бъдат задължени да правят отчисления от своите приходи от стопанска дейност в нов държавен фонд, който ще финансира ремонтите на водоизточниците, които общините нямат възможност да поддържат.